О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Сливен, 05.02.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на пети февруари, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.

МЛ.С. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова ч. гр. дело № 42 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството се движи по реда на чл.  274 и сл. ГПК.

Депозирана е частна жалба от Р.М.К., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М.С.Й., ЕГН **********, с адрес *** против Определение № 425/ 17.12.2015 г. по ч.гр.д. № 857/2015  г. на Районен съд - Нова Загора, с което е оставено без уважение искането й да изтегли от банковата сметка на детето, разкрита в „Райфайзен банк” ЕАД от ЗК „Уника” АД сумата от 500 лв. за закупуване на зимно яке и обувки на детето, както и за подаръци и за подготовка на предстоящите коледни и новогодишни празници.

В жалбата се твърди, че наличната сума по сметката на детето била присъдена за да компенсира лишаването от грижи и издръжка на детето от страна на бащата, който бил загинал при ПТП.  Жалбоподателката твърди, че не работи и не могла да осигурява сама необходимите средства за издръжка на детето, което получавало минималната наследствена пенсия, сума много под прага на бедността. Неправилно било становището на първоинстанционния съд, че наследствената пенсия в размер на 103,64 лв. била достатъчна за посрещане на ежедневните нужди на 4 годишното дете, тъй като линията на бедността през 2015 г. била 286 лв. Интереса на детето бил по-добре защитен с покриване на ежедневните му нужди, а не с натрупването на сума по банковата му сметка.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и въззивния съд да разреши тегленето на сумата от 500 лв. от сметката на детето, което би било изцяло в интерес на детето.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

От представените по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: Видно от представеното удостоверение за раждане детето М.С.Й. е родено на *** г. и към настоящия момент е на четири години. Негови родители са Р. m. К. и С.Р. Й., като за последния по силата на Решение № 53 от 09.07.2013 г. на Сл.ОС било признато за установено, че му е баща.

От представеното писмо с изх. № 3465/21.08.2015 г. от ЗК „УНИКА” АД е видно, че застрахователното дружество с Решение от 16.07.2015 г. на СГС по гр.д. № 16720/2013 г. е осъдено да заплати на малолетното дете М.С.Й. сумата от 45 000 лв., ведно със законната лихва от 12.03.2013 г. до окончателното й изплащане и уведомява майката  и законен представител на детето, че е изплатила дължимата сума в общ размер от 56 098, 02 лв., от  които главница в размер на 45 000 лв. и законна лихва за периода от 12.03.2013 г. – 17.08.2015 г. по банковата сметка на сина й, като прилага към писмото платежно нареждане за извършен банков превод. Изплатената сума съставлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от смъртта на баща му, настъпила вследствие на ПТП.

Майката била подала молба в края на м. ноември 2015 г. до Районен съд Нова Загора да й бъде разрешено да изтегли от същата банкова сметка ***., като тогава заявила, че й били необходими средства за посрещане на домакинските нужди- за закупуване на дърва и Районен съд Нова Загора  с определение по ч.гр.д. № 736/2015 г. и й е дал разрешение да изтегли тази сума.

С оглед така установената фактическа обстановка въззивният съд направи следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на  чл. 130, ал. 3 СК, извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Характерното за това производство е, че съдът има функция на орган, съдействащ за удовлетворяване законните интереси и права на страните.

Съгласно чл. 533 от ГПК, в охранителните производства съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания охранителен акт, но няма задължение да събира доказателства и да взема предвид факти, който не са посочени от молителя.

За да бъде изпълнена функцията на настоящото охранително производство и да бъдат действително гарантирани правата и интересите на всяко едно от децата, съдът следва да разреши разпореждането при условие, че се ангажират годни доказателства за липсата на средства у родителя, който, съгласно СК, е длъжен да се грижи за малолетното си дете, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Този съдебен състав преценя, че не са представени доказателства достатъчни и годни да обосноват и мотивират съда да уважи искането, с което е сезиран.  Съгласно чл. 130, ал. 1 от СК,  се изисква родителят да управлява имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин. По смисъла на цитираната законова разпоредба, родителят би положил дължимата грижа на добър стопанин при управление на имуществото на детето, ако системно полага усилия за увеличаване на това имущество. Следователно и по аргумент на противното ако имуществото, не се управлява с дължимата грижа, то не се управлява в интерес на детето.  В настоящия случай с Решение от 16.07.2015 г. на СГС по гр.д. № 16720/2013 г.  ЗК „УНИКА” АД е осъдено да заплати на малолетното дете М.С.Й. сумата от 45 000 лв., ведно със законната лихва от 12.03.2013 г. до окончателното й изплащане и е изплатило дължимата сума в общ размер от 56 098, 02 лв., от  които главница в размер на 45 000 лв. и законна лихва за периода от 12.03.2013 г. – 17.08.2015 г. по банковата сметка на детето, като обезщетение за неимуществени вреди. Тази сума е влязла в патримониума на детето и би следвало неговата майка да положи дължимата грижа и да управлява имуществото му в негов интерес. Изразходването на тази сума трябва да се осъществи съобразно нуждите на детето, но не само с оглед на настоящите му  потребности, но и с оглед на тези, които биха възникнали и в бъдеще. В процесния случай майката в много кратък интервал от време, равняващ се на по-малко от един месец е искала от съда разрешение за да изтегля сравнително големи суми от банковата сметка на детето в размер на 500 лв. , с оглед на заявени текущи нужди, които са могли да бъдат посрещнати с получаваната от детето наследствена пенсия, чийто размер наистина е под линията на бедността за страната, която в случая обаче не е меродавен критерий. Следва да се има предвид, че минималния размер на месечната издръжка на едно дете се равнява на 1/3 от минималната работна заплата за страната, която към настоящия момент е 420 лв.,  т.е. наследствената пенсия на детето е съизмерима с този размер, които е определен като достатъчен за посрещане на ежедневните нужди на детето от храна и облекло. Освен това коледните и новогодишните празници към настоящия момент са отминали и е отпаднал интереса на детето от получаването на средства за празнуването им. Не на последно място следва да се отбележи, че районният съд вече веднъж и то през м.ноември 2015 г. е разрешил да бъде изтеглена сумата от 500 лв., която освен за домакински нужди е могла да послужи и за закупуване на облекло и обувки на детето.

Със съдебно разрешение не следва да се допусне неоправдано намаляване на имуществото, което не е в интерес на  детето. Предвид гореизложеното, съдът намира, че не следва да се издаде исканото разрешение, като подадената в този смисъл молба следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния съд с тези на въззивния, обжалваното решение следва да се потвърди.

Воден от изложеното и на основание чл. 538, ал. 2, вр. 278, ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВРЪЖДАВА Определение № 425/ 17.12.2015 г. по ч.гр.д. № 857/2015  г. на Районен съд - Нова Загора като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                   2.