О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 09.02.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на девети февруари, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 47 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от адв. Р. - пълномощник на „Мобилгаз“ ООД със служебен адрес: гр.С., ул. „Г. С.Р.“ № * офис * против разпореждане № 1592 от 27.01.2016 г. по гр.д. № 224/2016 г. по описа на СлРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 3 от ГПК срещу „Хорхе и Анна Транс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ч.“ № * за заплащане на парични суми и за издаване на изпълнителен лист. В частната жалба е посочено, че това определение на съда е неправилно и незаконосъобразно.

         Жалбоподателят счита, че неправилно РС – Сливен е отхвърлил молбата му за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ал.3 от ГПК и изпълнителен лист, тъй като в случая се касаело за нотариално заверени подписи върху спогодба и съгласно практиката на ВКС, можело да се предостави препис от този вид документ. На второ място е посочено, че неправилно съдът е приел, че не става ясно за коя част от вземането се иска издаване на изпълнителен лист, тъй като споразумението, което било подписано между страните, можело да послужи за установяване за коя точно част от вземането се иска издаването на заповед за изпълнение, т.е. макар, че не са били подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, същите са можели да се извлекат от представения към заявлението документ. На следващо място страната счита, че ако съдът желае да се запознае със спогодбата в оригинал, няма пречка в настоящото производство да му се окаже да представи същата в оригинал. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да бъде уважено направеното искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 25.01.2016 г. в деловодството на СлРС било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от адв. Р. в качеството му на пълномощник на „Мобилгаз“ ООД против длъжника „Хорхе и Анна Транс“ ЕООД. В т. 9 от заявлението било посочено, че се претендира сумата от 12 873,15 лв., която представлява част от неизпълнено задължение за заплащане на парична сума отразено в спогодба, с нотариална заверка на подписите. В т. 12 от заявлението заявителят посочил, че вземането произтича от спогодба от 24.11.2015 г.  с нотариална заверка на подписите. Към заявлението било представено копие заверено от адв. Р. с „вярно с оригинал“ на спогодба от 24.12.2015 г., сключена между „Мобилгаз“ ООД и „Хорхе и Анна Транс“ ЕООД.

         На 27.01.2016 г. било постановено разпореждане № 1592/27.01.2016 г. по ч.гр.д. № 224/2016 г., с което заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист било отхвърлено като неоснователно. В мотивите си съдът посочил, че на първо място не е бил пред9ставено в оригинал спогодбата, която е основание за издаване на заповедта за изпълнение, а той в заповедното производство няма възможност да укаже на заявителя да изправи тази нередност, а освен това в заявлението не било конкретизирано точно кои суми от спогодбата се претендират, а е било посочено, че се претендира част от вземането.

         Обжалваното разпореждане било съобщено на жалбоподателя на 28.01.2016 г. и в рамките на законоустановения едноседмичен срок на 28.01.2016г. била депозирана настоящата частна жалба.

         Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         В заповедното производство съдът, който разглежда депозираното заявление за из9даване на заповед за изпълнение не е длъжен при констатирана нередност да дава указания на заявителя за поправянето й, а отхвърля заявлението. Даване на указания на заявителя се дължи само в изрично уредената в чл. 425 ал.2 от ГПК хипотеза, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението. Това схващане е възприето от константната съдебна практика, обективирана в ТР № 4/2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. Макар, че изложеното е във връзка с разпоредбата на чл. 410 ал2. От ГПК, то следва да намери приложени в общите изисквания за процедиране на съдията-докладчик при депозирано заявление по чл. 417 от ГПК. Да се представи оргиналния документ, от който страна черпи правата си, е изискване което се свързва с разпоредбата на чл. 418 ал.2 от ГПК, съгласно която пред съда следва да бъде представен оригинал на документа, върху който съдът трябва да направи надлежна бележка за издаване на изпълнителен лист. Цитираната съдебна практика от жалбоподателя, а именно определение № 412/27.06.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2372/2013 г. касае случаите, когато поначало се създават няколко официални документа, както е при нотариалните актове. Следа само да се посочи, че от този случай въобще не може да се говори за официално заверен препис на документа, тъй като заверка „вярно с оригинала“ не е направена от нотариус, а само от адвоката. С оглед на това съдът не е следвало да указва на страната да представи оригинала на подписаната между длъжника и кредитора спогодба, тъй като не е бил длъжен да направи това.

         Основателни са аргументите на първоинстанционния съд и относно липсата на яснота по въпроса за размера на претендираното вземане. Действително по представената спогодба е видно, че страните са се споразумели да разсрочат дължимата главница за период от 11 месеца. Тъй като обаче се претендира част от вземането, заявителят е следвало да посочи в заявлението за кои периоди претендира заплащане на дължимите суми. Ако заявителят не посочи параметри, съобразно които съдът да извърши преценка, то той е в невъзможност да гадае кои точно дължими вноски се претендират. Ето защо в случая не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че дължимата сума е „определяема“.

         Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

         Предвид гореизложеното,

                                                                             

ОПРЕДЕЛИ :

 

         ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1592 от 27.01.2016 г. по гр.д. № 224/2016 г. по описа на СлРС, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: