О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 15.02.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

МЛ. С. САВА ШИШЕНКОВ 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Сава Шишенков въззивно ч.гр.д.№ 49 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.      

Образувано е по частна жалба, подадена от „Булхим” ЕАД, против Определение 38 от 05.01.2016 година на РС Сливен, постановено по гр. дело 351/2012 година.  

            В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, тъй като съдът е отхвърлил като неоснователно искането на дружеството – жалбоподател за изменение на решение 619 от 24.08.2015 година в частта за разноскитеда бъдат присъдени такива за разликата над 672.00 лева до пълния претендиран размер от 1500 лева.

            Изложени са твърдения, че дружеството е представило списък съгласно въведеното от законодателя изискване в чл. 80, ал. 1 от ГПК. Посочено е, че страните разполагат със свободата да уговарят с упълномощения от тях адвокат размера на адвокатското възнаграждение и при определяне на конкретния размер не може да слезе под минимума по пар. 2 от ДР от Наредба 1, т.е. под двукратния размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

            Моли се от съда да отмени обжалваното определение и да присъди съдебни разноски за разликата над 672.00 лева до пълния претендиран размер от 1500 лева.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, в който е посочено, че постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Релевирано е, че съдията е изложил подробно своите доводи и е постановил един обоснован и аргументиран съдебен акт, който възпроизвежда правилно фактите и доказателствата събрани по делото и които са станали причина определението да бъде отхвърлено като неоснователно.

След като се запозна с доводите на страните, съдът прие следното:

            Частната жалба е подадена  срещу акт, за който разпоредбите на ГПК изрично предвиждат обжалване. Наред с това жалбоподателят е процесуално легитимирано лице – „Булхим” ЕАД е страна по гр. д. № 351 по описа за 2012 година на РС Сливен и като такъв има правен интерес да обжалва атакуваното определение. При направената проверка, настоящият съдебен състав констатира, че законоустановеният срок за сезиране на съда е спазен. Предвид горното и с оглед наличието на всички необходими положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива, жалбата е допустима.

            Разгледана по същество, тя се явява неоснователна по следните причини:

            Съставът на РС Сливен е присъдил на дружеството разноски за процесуално представителство за един адвокат по Договор 1 от 18.02.2014 година, като наред с това е изложил мотиви относно неприсъждането на сумата от хиляда и петстотин лева по договор за правна защита и съдействие от 22.04.2014 година.

Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съдебен състав. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК  предвижда присъждане на разноски за един адвокат. Законодателят изрично е посочил, че в правоимощията на съдебния състав е да присъди разноски за не повече от един процесуален представител. В процесния случай по гражданско дело 351/2012 година са представени два договора на „Булхим” ЕАД за правна защита и съдействие – Договор от 18.02.2014 година с адвокатско дружество Цуцов, Козарев и Договор от 22.04.2014 година с адвокат Е.П.. Законодателят е предвидил в случай, че искането за разноски е основателно, такива да бъдат присъждани само за един адвокат. Представянето на списък по чл. 80 ГПК не е от естеството да дерогира императивна разпоредба на закона, поради което аргументът в тази насока е неоснователен.

Правилна е и преценката на първата инстанция да присъди разноски по първия, а не по втория представен договор. Практиката на съдилищата е константна в тази насока и се води от разбирането, че започналият по – рано процесуално представителство по делото адвокат е имал възможност да съдейства на страната за повече процесуални действия. Съществен аргумент в тази насока е и въведената с ГПК от 2007 година ранна преклузия. По- късно включилият се представител на страната не може само поради тази причина да преодолее настъпилата по чл. 133 ГПК преклузия, поради което участието му в процеса иманентно е свързано с по – малко възможности отколкото упълномощения по – рано..

 Ръководейки се от възможностите за пълнота на защитата и съобразявайки се с трайната практика на съдилищата, РС Сливен е постановил един правилен съдебен акт.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. номер 542/13.01.2016 г от „Булхим” ЕАД, ЕИК 119678763, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Бдин” 3, „Б” против Определение 38 от 05.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 351/2012 г. по описа на Районен съд- Сливен  като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА Определение 38 от 05.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 351/2012 г. по описа на Районен съд- Сливен, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.