О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N 75

 

гр. Сливен, 12.02.2016 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                 мл. с. САВА ШИШЕНКОВ

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 56 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което е върната поради неотстраняване на нередовностите в срок искова молба и е прекратено образуваното по него производство, и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател обжалва разпореждането, като заявява, че то е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че е подал своевременно молба за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба поради наличие на обективни причини на 28.12.15г., а е получил съобщение за удължаване на срока с две седмици на 18.01.16г., без в него да е посочено от кой момент тече новият срок. На 22.01.16г. получил атакуваното разпореждане от 21.01.16г. за връщане на исковата молба, без в него да са отчетени датите на връчване на различните съобщения. Счита, че не е просрочил изпълнението на указанията на съда, поради което моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт РС.

Разгледана по същество същата се явява и основателна, поради което следва да бъде уважена.

След подаванетона исковата молба, образувана в гр.д. № 4912/15г. по описа на СлРС, съдията-докладчик е констатирал, че тя страда от редица нередовности, поради което с разпореждане № 20149 от 11.12.15г. я е оставил без движение и е дал точни и подробни указания на страната за отстраняването им, като е предупредил ищеца, че при неизпълнението им в законовия едноседмичен сроки производството ще бъде прекратено, исковата молба – върната.

Това разпореждане е връчено на страната чрез процесуалния й представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПк – адвокат С., надлежно упълномощен и посочен като съдебен адресат от ищеца, на 23.12.15г., като от следващият ден е поставен в течение и даденият преклузивен срок. Същият е следвало да изтече на 30.12.15г. Ищецът, преди изтичането му, съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от ГПК, се е възползвал от възможността да поиска удължаването му, като чрез процесуалния си представител е подал писмена молба, входирана на 28.12.15г. в деловодството на СлРС, в която е изложил причините за отправяне на искането и невъзможността да спази първоначалния срок.

С резолюция от 11.01.16г. съдът е уважил молбата, като е удължил законовия едноседмичен срок по чл. 129 ал. 2 от ГПК с две седмици и съобщението е връчено на пълномощника на страната на 18.01.16г.

Атакуваното разпореждане за връщане на исковата молба поради неотстраняване в срок на указаните нередовности и прекратяване на производството, е постановено на 21.01.16г. и в мотивировъчната му част съдът е приел, че продълженият срок също е изтекъл и до датата на държането на разпореждането нередовностите не са отстранени.

Това разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:

Действително правната норма на чл. 63 ал. 2 от ГПк разписва, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, но на първо място, това не е отразено в съобщението до страната, а за съда съществува задължение да й указва както нейните задължения, така й правата й, независимо дали те са пряко регламентирани в правната норма или не.

На следващо място фигурата на продължаването на един законов срок има за цел да улесни заинтересуваната страна и да я подпомогне реално при осъществяването на процесуалните й действия. Поради това съдът следва да съобрази продължителността на новия срок както с момента на изтичане на първоначалния, така и с момента на разрешаването на продължения срок.

В случая новият двуседмичен срок е започнал да тече на 31.12.2015г. и е изтекъл на 14.01.16г. – три дена преди постановяване на самото разпореждане, с което се уважава искането и четири дена след получаванена съобщението от пълномощника на страната.

Доколкото без да й бъде съобщено, страната не би могла да знае дали молбата й е уважена или не, за нея не може да се счете, че съществува задължение да изпълнява указанията преди уведомяването, тъй като, в случай на отказ това би било безпредметно. Поради това, ако искането бъде прието за основателно и уважено, съдът следва да държи сметка за обективната възможност страната да се възползва максимално от продължителността на новоопределения срок. Както се посочи в случая още към момента на разрешаването на продължаването на срока с две седмици, новият срок е бил почти изтекъл, което не кореспондира с идеята на правната норма и не обслужва процесуалния интерес на заинтересуваната страна. Съдът е следвало да съобрази това обстоятелство /независимо от причините, които са наложили късното произнасяне по искането по чл. 63 ал. 1 от ГПК/, и да даде подходящ и адекватен към този момент срок. Още повече, че страната фактически е узнала, че искането й е уважено и процесуалните й задължения за отстраняване на нередовностите на исковата молба са активни, едва след изтичане и на удължения срок, което на практика я поставя в пълна невъзможност да остане изрядна.

Поради това, като е дал неподходящ нов срок за изпълнение на указанията му, просрочването на който не се дължи на бездействие или небрежност от страна на ищеца, съдът е постановил незаконосъобразно разпореждане /имащо характер на определение, понеже с него се слага край на производството/ за връщане на исковата молба и прекратяване на производството, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първостепенния съд за продължаване на процесуалните действия от момента на произнасяне по молбата по чл. 63 ал. 1 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 1323 от 21.01.2016г. по гр.д. № 4912/15г. на СлРС, с което е върната исковата молба, поради неотстраняване в срок на нередовностите и е прекратено производството по гр.д. № 4912815г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА гр.д. № 4912/15г. на СлРС на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН за продължаване на процесуалните действия.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                           ЧЛЕНОВЕ: