О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 24.02.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет четвърти февруари, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ: С. МИХАЙЛОВА

Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 60 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от адв. К. - пълномощник на М.К.В. със съдебен адрес: *** против определение № 2234 от 115.10.2015 г. по гр.д. № 2821/2015 г. по описа на СлРС, с което е прекратено производството по делото поради неизпълнение на указанията на съда. В частната жалба е посочено, че това определение на съда е неправилно и незаконосъобразно.

         Жалбоподателят счита, че изначално РС – Сливен е дал неясни и неконкретни указания , които страната да изпълни, съобщенията по делото не са били връчвани по надлежен ред на посочения от ищцата адрес . Посочено е , че неправилно производството по делото е било прекратено поради невписана искова молба, като от данните по делото било видно , че е била вписана първоначалната искова молба.Страната твърди , че не знае имотът да е бил закупуван от наследодателя и поради това не може да конкретизира исковите си претенции повече от посоченото в първоначалната искова молба. Ищцата твърди , че поначало е била представила актуална скица за имота , но и непредставянето и не било основание да се прекрати производството по делото.Такава била и практиката на ВКС . по отношение на исканата данъчна оценка страната посочва , че е срещнала изключителни затруднения да се сдобие със съдебно удостоверение по силата , на което да получи и данъчна оценка на имота , но в края на краищата е изпълнила това указание на съда. На последно място посочва , че пречка за вписване на исковата молба е било обстоятелството , че съдът не е бил определил цена на иска , поради което не са били налице основанията на чл. 12 ал. 1 във вр. с чл. 6 ал. 1 б. „г“ от Правилника за вписванията, въпреки това било направено вписване на първоначалната искова молба.

         Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 05.08.2016 г. в деловодството на СлРС била депозирана искова молба от жалбоподателката В. за допускане на делба на общ наследствен имот – дворно място и сгради , находящи се в С.Ж.В. и образуващи парцел VII- 321 по плана на селото. В исковата молба бил посочен адрес за призоваване в гр. София. Към нея била приложена скица на имота, в която било отразено , че УПИ IV 1004 и УПИ IV 1004 са идентични с част от п-л VII321 по стар план. В скицата било записано , че важи за 2015 г. С исковата молба било поискано да се издаде съдебно удостоверение , на базата на което страната да се сдобие с данъчна оценка за имота.

         На 06.08.2015 г. било постановено определение № 1717 по делото. В обстоятелствената му част докладчикът посочил, че исковата молба е нередовна, тъй като се касае за иск за делба на недвижим имот, а исковата молба не е вписана , освен това не е представена актуална скица, а и било видно , че предмет на делбата следва да са новообразуваните имоти УПИ IV 1004 и УПИ IV 1004 , а не парцел VII- 321 по плана на селото. В диспозитива било определено страната да се съобрази с мотивировъчната част на определението без конкретно и ясно да е посочено , какво точно се иска от нея. Определението било съобщено на жалбоподателката на 24.11.2015 г.

         Междувременно В. подала нова молба за съдебно удостоверение на 24.08.2015 г., на която докладчикът на 01.09.2015 г. поставил резолюция че „не може да се издаде исканите от нея ../не се чете/“. На 03.09.2015 г. била депозирана нова молба за съдебно удостоверение, върху която е отразено , че делото е било при съдията към момента на депозирането и .С тази молба било поискано и удължаването на срока за изпълнение на указанията дадени от съда. На 14.09.2015 г. докладчикът удължил даденият срок за изпълнение с 3 седмици. Това определение било съобщено на страната на 24.11.2015 г. На 02.09.2015 г. било издадено и търсеното съдебно удостоверение.  На 08.10.2015 г. ищцата депозирала нова искова молба , с която отново поискала делба на наследствения им имот , като посочила , че той вече е разделен с нов план на два нови имота. Имотите били посочени като УПИ , но не били индивидуализирани със своите граници. На 08.10.2015 г. пълномощникът на страната депозирала молба , в която посочила , че вече е представила скица актуална към 2015 г. , поради което не следва да представя нова и е вписала искова молба с образуваните два нови имота. Бил приложен препис от вписана искова молба на 05.08.2015 г. , който бил идентичен с първоначалната искова молба. По делото било представено и писмо от Дирекция “ Местни приходи„ относно данъчната оценка на недвижим имот в кв. 121 образуващ парцели УПИ IV 1004 и УПИ IV 1004 по плана на С.Ж.В.. На 15.10.2015 г. било постановено обжалваното определение 2234 . С него производството по делото било прекратено,

         Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 24.11.2015 г. и в рамките на законоустановения едноседмичен срок на 30.11.2015г. била депозирана настоящата частна жалба.

         Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

         На първо място следва да се посочи , че след като имаме надлежен документ – съобщение за връчено определение № 1717/06.08.2015 г. на 24.11.2015 г. , не може да се приеме друга произволна дата , на която страната да е била уведомена за разпорежданията дадени от съда. Сроковете, които съдът е определил за изпълнение на разпорежданията му следва да се броят считано от тази дата - 24.11.2015 г. По този начин първият триседмичен срок е изтекъл на 15.12.2015 г. , а допълнителният срок е изтекъл на 05.01.2016 г. Като е постановил определението си на 15.10.2015 г. , съдът е постановил преждевременно своя акт, поради което същия следва да бъде отменен.

         На второ място следва да се отбележи, че възраженията на жалбоподателя за неяснота на първоначално дадените указания е основателно. Действително в мотивировъчната част на определение 171782015 г. съдът е изложил свои съображения поради които счита исковата молба за нередовна , но от диспозитива не е ясно какви точно действия следва да предприеме страната за да отстрани констатираните нередности. Даваните указания от съда следва да са ясни, точни и недвусмислени. Ако указанията не са такива не може да се вмени виновно неизпълнение от страна на страната и на това основание да се прекрати производството по делото , а следва да и се дадат нови изрични указания.

         От данните по делото е видно , че представената скица на имота предмет на делба е актуална към 2015 г., когато е депозирана исковата молба и тъй като няма данни за настъпили промени е неоснователно от страната да се иска представянето на нова скица.

         Следва да се отбележи, че предвид тълкувателно решение №3/2010г. на ВКС след като съдът е дал указание за вписване на исковата молба за делба , същата следва да се впише, като в противен случай е налице основание за връщането и.

         Да се прекрати производството по делото само поради това , че не е вписана искова молба с нови идентифицирани имоти е неоснователно. Действително по делото са налице данни , че наследственият имот чиято делба се иска е претърпял трансформация и е разделен най-малкото на два нови имота. Каква е причината за тази трансформация , приложен ли е новият устройствен план и така нататък са въпроси , които следва да се изяснят в самото делбено производство. Не може страната да се задължава да представи нова искова молба с предмет на делбата новообразуваните имоти. Възможно е тя да не може да основе своята искова претенция с наличните данни . Това е въпрос, който ще се изясни в хода на делото , като е възможно да се стигне до положение страната да направи изменение на своя иск.

         С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводстваните действия по него.

         Предвид гореизложеното,

                                                                             

ОПРЕДЕЛИ :

 

         ОТМЕНЯ определение № 2234 от 115.10.2015 г. по гр.д. № 2821/2015 г. по описа на СлРС, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ВРЪЩА делото на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: