О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 19.02.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН САНДУЛОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№64 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.92, ал.3 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от М.М.К. чрез пълномощника адв. А.С. против Определение №265 от 02.02.2016 г. по гр.д. №119/2015г. по описа на СлРС, с което е отхвърлена молбата й за отмяна на глоба в размер на 300лв., наложена й с протоколно определение от 27.01.2016г. по гр.д.№119/2015г. на СлРС за повторно неизпълнение на разпореждане на съда да осигури за изслушване детето И.И.К..

   Жалбоподателката намира определението за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че са били налице уважителни причини за недовеждане на детето, а именно неговото довеждане би наранило интересите му, тъй като към настоящия момент неговия баща е оттеглил съгласието си детето да пътува за чужбина и при завръщането му в България, то не би могло отново да замине за Лондон, където в момента учи в 5-ти клас. Жалбоподателката счита, че поне няколко месеца детето би било възпрепятствано да се завърне в Лондон, където да продължи образованието си. Посочва, че тя не създава пречка за изслушване на детето, като е направила искане за изслушване на детето на основание чл.10 т.3 или алтернативно на основание чл.10 т.4 от Регламент /ЕО № 1206/2001г./ - чрез видеоконферентна връзка. На следващо място е посочено, че пътуването на детето с придружител за България би струвало значително от финансова гледна точка и създава неудобство и налага отсъствие от учебния процес за детето. С оглед изложеното жалбоподателката моли въззивния съд след като приеме, че са налице уважителни причини, да отмени обжалваното определение и вместо него постанови ново, с което отмени наложената й с протоколно определение от 27.01.2016г. глоба в размер на 300лв.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

  Сливенският районен съд е бил сезиран с искова молба, подадена от М.М.К. за изменение на мерките относно родителските права и местоживеене на детето И.И.К.. В хода на производството е установено, че детето се намира с майка си в Англия, гр.Лондон, тъй като го е взела със себе си и извела от страната на 16.11.2014г., по време, когато ответника е бил в затвора. По делото са били събрани доказателства за това, че бащата на детето – ответника И.М.К., на когото първоначално са били присъдени родителските права по отношение на детето И. е оттеглил съгласието си майката – ищцата да извежда извън границата на РБългария детето.

Районният съд по реда на Регламент 1206/2001г. на СЕ е събрал доказателства – социален доклад относно условията за отглеждането на детето в Лондон, Англия от страна на майката.

В изпълнение на разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗЗДт, районният съд е постановил изслушване на детето И., навършило 10 годишна възраст в съдебно заседание, като задължил майката да осигури изслушването на детето за насроченото за  04.12.2015г. съдебно заседание.

С Определение № 2032/18.09.2015г. докладчикът по делото отхвърлил искането направено от жалбоподателката, детето да бъде изслушано чрез видеоконферентна връзка по реда на регламент 1206/2001г., като приел че това е с оглед максимална защита на интересите на детето, за да не бъде същото повлияно от присъствието само на единия родител. Това определение на съда е било съобщено на пълномощника на жалбоподателката на 28.09.2015г. На 30.09.2015г. е била депозирана нова молба от адв. С., с която е било поискано съда да се произнесе по искането за разпит на детето по реда на чл.17 от Регламент № 1206/2001г., а именно чрез директно събиране на доказателства, чрез използване на видеоконферентна връзка. По това искане съдът се е произнесъл с Определение №2118/01.10.2015г. като го отхвърлил като неоснователно, мотивирайки се отново с интересите на детето.

 В проведеното съдебно заседание на 04.12.2015г. детето И. не било доведено за изслушване от жалбоподателката, във връзка с което и на основание чл. 89 т.2 от ГПК, съдът е наложил глоба за неизпълнение на разпореждане на съда в размер на 100.00 лв. С Определение №2664/14.12.2015г. районният съд е отхвърлил искането на ищцата за отмяна на наложената й глоба. Това определение е потвърдено от Сливенски окръжен съд с Определение №19/15.01.2016г. по въззивно ч.гр.д.№13/2016г. по описа на СлОС.

С протоколно определение от съдебното заседание на 04.12.2015г. ищцата отново е била задължена за осигури явяването на детето И. за изслушване в следващото съдебно заседание, насрочено за 27.01.2016г., като изрично я е предупредил, че при повторно неизпълнение на задължението, ще и наложи глоба на основание чл.89, т.2, вр с чл.91, ал.2 от ГПК в размер от 100 до 1200лв.

В проведеното на 27.01.2016г. пред СлРС открито съдебно заседание детето И. отново не било доведено за изслушване от жалбоподателката, поради което и на основание чл. 89, т.2, вр. с чл.91, ал.2 от ГПК, съдът й е наложил глоба за повторно неизпълнение на разпореждане и затрудняване хода на производството в размер на 300лв. Районният съд е задължил отново ищцата за следващото съдебно заседание да осигури явяването на детето И. за изслушване, насрочено за 26.02.2016г., като отново я е предупредил, че при ново неизпълнение ще й наложи глоба в размер на 1200лв.

На 01.02.2016г. ищцата чрез адв.С. е депозирала пред СлРС молба за отмяна на наложената санкция. С обжалваното Определение №265/02.02.2016г. районният съд е оставил същата без уважение. Определението е връчено на жалбоподателката на 09.02.2016г. чрез пълномощника адв.С..

Частната жалба против това определение е подадена на 12.02.2016г.

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.89, т.2 от ГПК съдът налага глоба за неизпълнение на разпореждане на съда. В чл.91, ал.2 от ГПК е посочено, че размерът на глобата за нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно е от 100 лв. до 1200лв.

Безспорно по делото е установено, че е налице разпореждане на първоинстанционния съд, разглеждащ делото за осигуряване на навършило 10 годишна възраст дете за задължително, съгласно императивната разпоредба на чл.15, ал.1 от ЗЗДт, вр. с чл.59, ал.6 от СК, изслушване от съда в съдебно заседание, като неизпълнението на това разпореждане се явява повторно, както и и безспорно затруднява хода на производството.

Съобразявайки изложените от жалбоподателката в молбата й от 01.02.2016г. до СлРС и в частната жалба съображения за неизпълнение на въпросното разпореждане, намира, че същите не се явяват уважителни причини за безспорното неизпълнение на повторно даденото от съда разпореждане за осигуряване явяването на детето И. за изслушване от съда, сезиран именно от жалбоподателката с иска по чл.59, ал.9 от СК, при който постановеното изслушване е задължително.

Недопустимо е от своето неправомерно поведение /на практика неизпълнение от страна на ищцата на влязло в сила съдебно решение, с което са определени родителските права, като същите са предоставени за упражняване на бащата и задържане на детето в нарушение на това съдебно решение в чужбина – Лондон, Англия от страна на жалбоподателката/ страната да черпи права. Очевидно е че в момента има категорично противопоставяне на определения със съдебно решение родител, който следва да упражнява родителските права по отношение на детето същото да пътува без негово съгласие извън границата на РБългария. Всеки се съобразява с влезлия в сила съдебен акт, който определя кой от двамата родители упражнява родителските права по отношение на малолетното дете. Това следва да бъде така до постановяване на друг съдебен акт, с който положението евентуално би било променено. По делото няма данни бащата да застрашава живота или здравето на малолетното дете И.. Действително за част от времето, той е бил в затвора, но към момента е излежал своето наказание и може да полага грижи за детето. Следва да се отбележи, че не е основателно и съображението за това, че детето ще прекъсне своето обучение, тъй като в България същото би могло да продължи своето образование, което на този ранен етап безспорно би било по-лесно и в интерес на детето.

Въззивният съд споделя съображенията, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение, че след като майката, която е ищца по делото и жалбоподател в настоящото производство, е избрала спора за родителските права да бъде разрешен от български съд, то същата следва да се съобразява с решенията и преценките на съда, който разглежда иска й. След като докладчикът по делото е преценил, че в случая е нецелесъобразно да бъде изслушано малолетното дете по реда на регламент № 1206/2001г. с оглед защита на неговите интереси, тъй като не би могла да се създаде подходяща атмосфера, с участието на психолог и еднаква отдалеченост от двамата родители за свободно изразяване на неговото мнение по въпроса кой от двамата родители следва да упражнява родителските права и изрично е постановил това свое становище в определение, което е необжалваемо, страната е следвало да се съобрази с разпореждането на съда и да го изпълни. Реда, респ. процедурата, по която детето следва да се изслуша, безспорно се определя от съда, постановил задължителното по силата на българското законодателство изслушване и тази негова преценка на този етап от производството не подлежи на самостоятелно обжалване и инстанционен контрол.   

По отношение на размера на наложената санкция, съдът намира същата за правилно определена. Тя е към минималния размер и би стимулирала страната за съобразяване с разпореждането на съда и за преустановяване на неоснователното забавяне и затрудняване на производството по делото.   

С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от изложеното и на основание чл.278, вр. с чл.92, ал.3 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена М.М.К. чрез пълномощника адв. А.С. против Определение №265 от 02.02.2016 г. по гр.д. №119/2015г. по описа на СлРС, с което е отхвърлена молбата й за отмяна на глоба в размер на 300лв., наложена й с протоколно определение от 27.01.2016г. по гр.д.№119/2015г. на СлРС за повторно неизпълнение на разпореждане на съда да осигури за изслушване детето И.И.К., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                   2.