О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  N

гр. Сливен, 23.02.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ. С. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно ч. гр. д. N 68  по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба против отказ на съдия по вписванията при РС- гр. Нова Загора  за извършване на вписване в книгите по вписванията на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Определение № 1 от 08.02.2016 г.  и се движи по реда на гл. ХII а от ГПК.

Първият жалбоподател е Н.Д.П.- помощник нотариуса по заместване при нотариус Я.В.П., с район на действие РС-гр. Нова Загора, рег. № 183 на Нотариалната Камара, ЕГН **********, с постоянен адрес ***, а вторият жалбоподател е купувачът по сделката за покупко-продажба на недвижим имот М.Д.М., ЕГН **********,***.

 В жалбата се твърди, че определението с което е отказано вписването в книгите по вписванията в службата по вписванията при НзРС на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 33, т. 2, рег. № 698 , д. № 74 от 08.02.2016 г. по описа на нотариус Я.В.П., с район на действие РС-гр. Нова Загора, рег. № 183 на Нотариалната Камара, е незаконосъобразно и необосновано.

 Съдията по вписванията не го е обосновал ясно, тъй като договорът, обективиран в нотариалния акт отговарял на разпоредбите на чл. 18 от ЗЗД и чл. 183 от ЗЗД, а нотариалния акт бил изготвен съобразно изискванията на чл. 578 и сл. ГПК. Приема напълно незаконосъобразно, че представеният акт не съответства на предвидените в закона изисквания и постановява отказ да го впише. Жалбоподателят заявява, че съдията по вписванията не е спазил разпоредбата на чл. 6  и чл. 32а от ПВп, както и на т. 6 от ТР № 7/2012 г. от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е излязъл извън предметния обхват на проверката, която следва да извърши. В рамките на охранителното производство по чл. 577 и сл. ГПК било недопустимо да се проверяват материалните предпоставки на нотариалния акт, като съдията по вписванията могъл да откаже вписване единствено, ако самият акт не подлежал на вписване и не отговарял на изискванията за форма и за необходимо съдържание. Основната цел на вписването била осигуряването на публичност и дори и вписаният акт да страдал от пороци, оповестяването му улеснявало защитата срещу тях, като давало възможност на заинтересованите лица да се запознаят със съдържанието му и при наличие на правен интерес да го атакуват пред съд, тъй като единствено в рамките на спорното съдебно производство в пълна степен щяли да бъдат осигурени правата на всички засетнати от вписания акт лица.

Поради това се иска СлОС да отмени определението, с което е отказано вписването и разпореди описаният по-горе акт да бъде вписан в регистрите на СВп при НзРС.

Съдията по вписванията в РС-Нова Загора Г.З. депозира допълнително становище по частната жалба. Твърди, че представения нотариален акт бил в изискуемата от закона форма, но не отговарял на изискванията на закона и по конкретно на чл. 6, ал. 1 от ПВп., който въвеждал изисквания относно идентификацията на страните, датата и мястото на издаването на акта, описание на имота и цената на имота. Специфичното в случая било, че един от продавачите и купувачът били едно и също физическо лице, независимо от факта, че било посочено, че купувачът действа в качеството си на земеделски производител, като по този начин се било стигало до договаряне сам със себе си. Счита, че постановения от нея отказ е законосъобразен и обоснован.

След преценка на представените доказателства, съдът намира жалбата, за допустима и основателна.

По силата на процесния нотариален акт М.Д.М. и М.Е.М., която била негова съпруга, в качеството си на продавачи прехвърляли на М.Д.М., като купувач и земеделски производител правото на собственост върху  недвижим имот /земеделска земя/, в режим на СИО, находящ се в област Сливен, община Нова Загора, в землището на С.Б.К., съставляващ поземлен имот с начин на трайно ползване селскостопански склад в местността „ДО СЕЛО”, с площ от 17,967 дка, имот № 022065 по картата на възстановената собственост на община Нова Загора, С.Б.К. при посочени граници. Към молбата за вписване, подадена до Службата по вписване- гр. Нова Загора от помощник-нотариуса по заместване били приложени декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК от М.Д.М. и М.Е.М., удостоверение за данъчна оценка и документи за платен местен данък и такса за вписване.

С оглед на приетата фактическа обстановка въззивният съд направи следните правни изводи:

Без съмнение е, че по смисъла на чл. 4 от ПВп тези договори, с който по см. на чл. 18 ЗЗД се прехвърля право на собственост върху недвижим имот подлежат на вписване. Процесният нотариален акт съдържа всички задължителни реквизити и е съставен във вида и формата, предвидени в чл. 578 от ГПК, посочена е и информацията, заложена като задължително съдържание в чл. 6 от ПВп. Настоящият състав не счита, че са нарушени по някакъв начин разпоредбите на чл. 18 от ЗЗД и чл. 183 от ЗЗД, още повече, че последната има материалноправен характер и не съдържа задължение на съдията по вписванията да изследва и проверява материалните, вещно-облигационни отношения между страните по договорите. Изискванията за формата и съдържанието на нотариалния акт, от гледна точка на нотариалното производство, са спазени, поради което и няма причина да се откаже вписването им щом са спазени разпоредбите на ПВп.

На последно място е основателно оплакването на жалбоподателите, че съдията по вписванията е следвало да се ограничи при проверката си единствено до това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията на закона относно формата и съдържанието си. Неоправдано и недопустимо е той да проверява материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска.

В този смисъл е и т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 2012 г. от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Вписването (като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване) е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Законодателят регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т. 5 ГПК, но това е направено само с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства и не заличава спецификите на вписването. На такова подлежат и нотариалните актове, с които се прехвърлят или които констатират вещни права, а при тяхното съставяне правилата за извършване на нотариални удостоверявания са адресирани към друго длъжностно лице - нотариуса, който е съставил акта. Именно той е бил длъжен да провери противоречи ли сделката, която е сезиран да удостовери, на закона и добрите нрави. Съдията по вписванията не е орган, който има правомощия да контролира дейността на нотариуса, а ако се приеме, че и той е овластен с правото да проверява съответствието на сделката с императивни законови правила или добрите нрави, фактически до такъв резултат би се достигнало.

Като се има предвид основната цел на вписването - осигуряване на публичност и противопоставимост, то не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес - да го атакуват пред съда. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо. Такъв спор пред съдията по вписванията не може да бъде заявен, нито пък той би имал право да откаже вписване под предлог, че съществуването на такъв спор му е известен или защото би могло да възникне такъв.

Ето защо, след като правните изводи на въззивната инстанция се разминават с тези на съдията по вписванията, отказът му да извърше вписване се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, с последиците по чл. 32 в от ПВп.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 1 от 08.02.2016 г. на Съдия по вписванията при Служба по вписванията към НзРС, с което е отказано извършване на вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с рег. № 698 , т. ІІ, акт № 33, дело № 74 от 08.02.2016 г., находящ се в С.Б.К., община Нова Загора на нотариус Я.В.П. с рег. № 183, вх. № 478 от 08.02.2016 г. по описа на Служба по вписванията гр. Нова Загора, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.