О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 23.02.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. САВА ШИШЕНКОВ

 

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч.гр.д.№69 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.419 ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Х.Я.А., чрез пълномощника му адв.С.Р. срещу разпореждане за незабавно изпълнение по ч.тр. д. № 4751/2015г. на СлРС.

В жалбата се твърди, че както в разпореждането така и в издадената заповед за изпълнение не е посочен кредитора по договора за кредит, а именно „АТП Инвест” ЕООД в несъстоятелност, което представлявало съществено нарушение, тъй като длъжникът е солидарен длъжник и при извършване на плащане от негова страна не би могъл да се ползва от разпоредбата на чл.74 от ЗЗД, за да встъпи в правата на кредитора и да получи платените суми от масата на несъстоятелността. Поради това иска да бъде отменено разпореждането и да бъде обезсилена заповедта, като претендира и разноски.

Постъпил е отговор на тази частна жалба от „Юробанк българия” АД ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление ГР.С., район В., бул.”О.” № *, чрез процесуалния представител адв.Н.Г., в който се оспорва частната жалба, като неоснователна и се иска тя да бъде оставена без уважение. Сочи се, че предвид самостоятелния характер на солидарните задължения кредиторът разполага с предоставената от закона възможност да предприеме действие по принудително удовлетворяване на вземанията си спрямо който и да е от съдлъжниците и се излагат съображения въз основа на разпоредбите на ЗЗД. На второ място се сочи, че частната жалба може да се основава само на съображения извлечени от актовете по чл.417 от ГПК и съдът е компетентен да провери единствено дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. С процесното разпореждане съдът след като е установил редовността на документа въз основа на който се претендира вземането законосъобразно се е произнесъл и е издал заповед за незабавно изпълнение срещу длъжник. С отговора не са претендирани разноски.

Настоящият състав намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Длъжникът, ведно с възражението, може да обжалва и разпореждането за незабавно изпълнение, но възраженията, които прави, следва да се извлекат само въз основа на актовете по чл. 417 ГПК, т. е. възражения, обусловени от нередовност от външна страна на основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Това право кореспондира със задължението на съда в това производство да проверява редовността на основанието от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. При проверка на тези обстоятелства, съдът се ограничава само в рамките на представения документ, като изключение от правилото е допустимо досежно изискуемостта на вземането, която може да се удостовери с официален или изходящ от длъжника документ.

 Когато в договора обявяването на кредита за предсрочно изискуем е предвидено диспозитивно, следва същото да е осъществено преди сезирането на съда с изрично изявление от страна на кредитора и към заявлението да бъдат приложени доказателства за достигането му до длъжника. Такива доказателства са представени по делото. Така само на тези основания следва да се приеме, че подадената жалба е неоснователна.

За яснота обаче и с оглед на инвокираното от жалбоподателя възражение, след ва да бъде разяснено, че отговорът на въпроса за вида на другарството при солидарна отговорност директно произтича от разпоредбите на чл. 122, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, съгласно които кредиторът може да предяви иск срещу един солидарен длъжник без това да засяга правата му спрямо останалите солидарни длъжници, като солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници. От посочените разпоредби следва, че солидарните длъжници не са, нито необходими, нито задължителни другари. Съединяването на исковете срещу солидарно отговорните лица е предоставено на преценката на ищеца-кредитор /чл. 122, ал. 2 ЗЗД/, и следователно не може да се говори за съвместна процесуална легитимация на другарите, като условие за допустимост на исковете. По аргумент от чл. 122, ал. 3 ЗЗД, решението по отношение на тях не е необходимо да бъде еднакво и следователно разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК се явява неприложима. В случая, не са налице изменения в обществените условия, съответно промени в законодателството, нито е налице хипотеза на неточно тълкуване от съдилищата на разпоредбите, определящи другарството на солидарните длъжници като обикновено и факултативно. /Определение № 163 от 5.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2638/2013 г., I т. о./. В същата степен това важи и за производството по издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът разполага с правото да избере срещу кой от съдлъжниците да поиска издаване на заповед и дали да предяви претенцията си отделно или солидарно.

   Ръководен от изложените съображения, съдът

       

         

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на Х.Я.А., чрез пълномощника му адв.С.Р. срещу разпореждане за незабавно изпълнение по ч.тр. д. № 4751/2015г. на СлРС.

 

         

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                                                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: