О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   103

 

гр.Сливен, 02.03.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРТИН САНДУЛОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№83 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

          Образувано е по възражение, подадено от Д.Д.К. – длъжник по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№2170/2015г. по описа на СлРС.

            Във възражението си длъжникът чрез пълномощника си адв. Р. посочва, че е разбрал за задължението по ч.гр.д.№2170/2015г. на СлРС на 21.01.2016г., след като му била връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ П.Г. на същата дата. След справка по посоченото дело в СлРС разбрал, че заповедта за изпълнение му е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК през м.юни 2015г. Посочва, че за периода от м.февруари 2015г. до 22.12.2015г. работил в Република Франция, като представя удостоверение за трудова заетост за част от периода и справка за задранични пътувания. Посочва, че заповедта за изпълнение не му е връчена лично и към този момент той не е имал обичайно местопребиваване в република България и е бил лишен от възможността да оспори вземането. Заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Моли съда да приеме, че са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от ГПК и, да приеме възражението.

            Препис от възражението е връчен редовно на другата страна – кредитора „Вади жоб“ ЕООД, гр.Сливен, който в  законоустановения срок не е депозирал отговор.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Производството по ч.гр. д. №2170/2015г. по описа на СлРС е образувано по реда на чл. 410 от ГПК по заявление на „ВАДИ ЖОБ“ ЕООД, гр.Сливен срещу длъжника Д.Д.К.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед №1425 от 12.06.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжника Д.Д.К. да заплати в полза на заявителя следните суми: главница в размер на 2905,01 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при дисциплинарно уволнение въз основа на Заповед №108/16.10.2014г., лихва за забава в размер на 178,62лв., начислена за периода от 01.11.2014г. до 09.06.2015г., ведно със законната лихва за забава, считано от 09.06.2015г. до окончателното изплащане на вземането и разноски в размер на 508,10лв.

Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 от ГПК, като на 15.06.2015г. връчителят след като не е открил лицето на посочения адрес в гр.С., ул.“Р.“ №*, като е отбелязал, че лицето работи в чужбина по сведения на съседи и къщата е необитаема, е залепил уведомление на пътната врата. По указания на съдията-докладчик е изготвена справка по реда на Наредба №14/18.11.2009г. относно адресната регистрация на Д.Д.К. , от която се установява настоящ и постоянен адрес ***15г. въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист на кредитора, получен от негов представител на 13.08.2015г.

През периода от 01.06.2015г. до 30.06.2015г. Д.Д.К. е полагал труд по сезонен договор за работа в ягодов разсадник н Предприятие Дьо Кернюе, Кернюе Плунез, Пемпол, Франция.

На 21.01.2016г. на длъжника Д.Д.К. е връчена лично покана за доброволно изпълнение на сумите по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№2170/2015г. на СлРС от ЧСИ П.Г..

            Възражението по настоящото дело е подадено на 01.02.2016г.    

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Възражението е подадено от надлежна страна, имаща правен интерес и в законово определения срок, поради което е допустимо.

            Разгледано по същество, възражението е основателно и като такова следва да се приеме от въззивния съд.

            Предвид така установеното от фактическа страна се налага извода, че към момента когато е извършано връчване на съобщението за издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, длъжникът Д.Д.К. не е бил на адреса, на който е извършено връчването /негов постоянен и настоящ адрес/, като връчването е извършено по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, т.е. не е извършено лично на длъжника. Уведомлението е залепено на 15.06.2015г., като двуседмичиният срок по чл.47, ал.2 от ГПК за получаване на книжата е изтекъл на 29.06.2015г. Безспорно през целият м.юни 2015г. длъжникът не е бил в България – пребивавал е през този период в Република Франция, където е полагал сезонен селскостопански труд. Поради това съдът приема, че длъжникът не е могъл поради особени непредвидени обстоятелства да узнае своевременно за връчването на заповедта за изпълнение и не е могъл да подаде възражение в законоустановения срок против нея, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 423, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, поради което на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК възражението следва да бъде прието, изпълнението да бъде спряно и делото да се върне на районния съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

С оглед твърдението за липса на обичайно местопребиваване на длъжника в България към момента на връчване на заповедта за изпълнение, следва да се посочи, че това твърдение е недоказано от длъжника, тъй като не може да се установи от представените доказателства. Доказателства има само за трудова заетост само за м.юни 2015г., но не и за целия, твърдян от длъжника с възражението период, нито е установено неговото по-трайно установяване да пребивава във Франция, т.е. обичайно местопребиваване там, вместо в България. Поради това не могат да се приложат последиците, визирани в разпоредбата на чл.423, ал.3, изр. последно от ГПК.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА възражението, подадено от длъжника Д.Д.К. с ЕГН ********** срещу Заповед №1425 от 12.06.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. №2170/2015г. по описа на Сливенски районен съд.

 

СПИРА изпълнението по изп. дело №20158370400762 по описа на ЧСИ П.Г., рег.№837 с район на действие – района на СлОС, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед №1425 от 12.06.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. №2170/2015г. по описа на Сливенски районен съд.

 

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

 

Определението е окончателно.

 

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.