О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 08.03.2016 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                 мл. с. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 86 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което е върната частна жалба и производството по нея е прекратено като недопустимо, и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частните жалбоподатели обжалват разпореждането, като заявяват, че то е незаконосъобразно и неправилно. Твърдят, че районният съд не е компетентен да се произнасяпо жалба, за която трябва да се произнесе единствено окръжният съд. по този начин се изземвала функцията на горестоящия съд и се ограничавало правото на защита. РС е компетентен само да администрира жалбата и евентуално да укаже на подателя да отстрани нередовности по нея. Поради това частните жалбоподатели молят въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане и да укаже на СлРС да администрира частната жалба.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима – подадена е в законовия срок от процесуално легитимирани субекти, разполагащи с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт РС.

Разгледана по същество същата се явява и основателна, поради което следва да бъде уважена.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено на 13.05.2010г. от „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, е било образувано в СлРС ч.гр.д. № 2466810г. на СлРС и на 14.05.2010г. съдът е издал разпореждане, с което, считайки, че са налице законовите изисквания за уважаване на заявлението, е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на заявителя. Издадена е и заповед № 1637 от 14.05.10г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, солидарно против длъжниците Я.Д. и Д.Т. Д., както и изпълнителен лист от същата дата.

След връчване на покана за доброволно изпълнение на 09.02.16г. от ЧСИ, в СлРС е подадено възражение на 18.02.16г. от Т.Д.Т., Е. Д.Т. и Н.Д.Д., в качеството им на длъжници, като наследници и правоприемници на починалия Д.Т. Д., конституирани от ЧСИ в изпълнителното производство с разпореждане от 21.01.16г.

Заедно с възражението, на същата дата – 18.02.2016г., длъжниците Т.Д.Т., Е. Д.Т. и Н.Д.Д. са подали и частна жалба вх.№ 3117/18.02.16г. до СлОС против разпореждане от14.05.2010г. за издаване на заповед за изпълнение № 1673/14.05.10г.

С атакуваното с настоящата частна жалба, подадена от Т.Д.Т., Е. Д.Т. и Н.Д.Д., съдът е върнал частна жалба вх.№ 3117/18.02.16г. и е прекратил производството по нея като недопустимо.

В мотивите си първостепенният съд развива доводи, най-общо, че тъй като частната жалба е насочена срещу разпореждането от 14.05.10г., с което е разпоредено да се издадат заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но в никой нормативен акт не е предвидена възможност за атакуване на такова разпореждане. Възможно било да се обжалва единствено разпореждане, с което е уважено искане за незабавно изпълнение на заповедта, а такова искане в частната жалба не енаправено.

Настоящият въззивен състав не споделя тези съображения.

Разпоредбата на чл. 419 от ГПК осигурява възможност за обжалване на разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, а не, както е посочил РС:  „с което е уважено искане за незабавно изпълнение на заповедта“. Тоест - атакува се не заповедта за незабавно изпълнение, тъй като не тя е актът, в който съдът прави преценката и взима решението, дали искането за незабавно изпълнение е основателно или не. Заповедта само обективира в отделна форма признатото от съда парично задължение и има друга функция, разписана в чл. 418 ал. 5 от ГПК. Следва да се посочи, че няма въведена изискуема форма на съдебния акт по чл. 418 ал. 1 от ГПК.

Поради това в конкретния случай е видно, че актът, с който РС е уважил молбата за незабавно изпълнение, съответно – е постановил незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, е единствено разпореждането от 14.05.2010г., в което са изложени и мотивите, дали му основание за това.

 Действително, разпореждането „да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на заявителя….“ не преповтаря съдържанието на правната норма да се „постанови незабавно изпълнение“, но въззивният съд счита, че незабавното изпълнение е постановено по недвусмислен и разбираем начин, и именно това е  имплементарната воля на разпореждането, поради което и то е точно актът, атакуем по реда на чл. 419 от ГПК.

Следователно частната жалба против това разпореждане не е недопустима като насочена против акт, не подлежащ на обжалване, както е счел първоинстанционният съд, и разпореждането за връщането й е незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото да се върне на СлРС, който следва да продължи процесуалните действия като извърши проверка на допустимостта и редовността на самата частна жалба като такава и, евентуално – да я администрира до въззивната инстанция.

Неправилно РС е прекратил с разпореждането си производството по частната жалба, тъй като такова в действителност не е образувано пред СлРС. Частната жалба се подава чрез първостепенния до въззивния съд и посрледният може да образува производство по нея.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 22.02.2016г. по ч.гр.д. № 2466/16г. на СлРС, с което е върната частна жалба вх.№ 3117/18.02.16г. и е прекратено като недопустимо производството по нея, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА ч.гр.д. № 2466/16г. на СлРС на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН за продължаване на процесуалните действия.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: