О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

   Гр. Сливен, 09.05.2016г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито  заседание на девети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

          като разгледа докладваното гр.д. № 88 по описа на СлОС за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

         Предявена е искова молба от Р.Г.Д. против Прокуратура на РБългария и Сливенски районен съд с искане за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева – претърпени болки и страдания от незаконно внесено предложение за принудително лечение и незаконен престой в психиатрично отделение /в изпълнение на назначената СППЕ/.

В исковата молба се твърди, че на 26.02.2013г. Районна Прокуратура Сливен е направила предложение по реда на чл.157 от ЗЗ за настаняване на ищеца Р.Д. на задължително лечение.

Образувано било ЧНД № 354/2013г. по описа на СлРС. В проведеното на 07.03.2013г. о.с.з., след изслушване на свидетели е била назначена комплексна СПЕ, за нуждите на която ищецът бил принуден да прекара във Психиатрично отделение времето от 11.03.2013г. до 18.03.2013г. Експертизата установила, че ищеца не страда от психично заболяване, а личностно разстройство „равняващо се на много писане на жалби“.

Ищецът твърди, че с внесеното предложение за принудително лечение Прокуратура му е нанесла много тежки душевни страдания. От тези действия на Прокуратура, както и от назначената комплексна СППЕ в с.з. на РС - Сливен, ищецът бил притеснен, че могат да го вкарат в лудница без причина, като била уронена честта и достойнството му пред съседи.     Предвид това се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 49 000лева от Прокуратура на РБългария и в размер на 1000лева от СлРС.

Исковата молба е връчена редовно на двамата ответници, които в законоустановения срок са депозирали писмени отговори по реда на чл.131 от ГПК. В същите се навеждат възражения за недопустимост на исковата претенция, както и подробни съображения относно нейната неоснователност.

 

 

След анализ на фактите и обстоятелствата на които ищецът основава претенцията си, съдът приема, че същата следва да се квалифицира с правно основание чл.49 от ЗЗД. Това се налага от факта, че посочените от ищеца основания не попадат в лимитативно изброените хипотези на чл.2 от ЗОДОВ. Като предявен по реда на чл.49 ЗЗД искът е оценяем и за редовността му се изисква внасяне на държавна такса пропорционална на размера му от 50 000лева, а именно 2000лева.

С определение № 159/13.04.2016г. съдът е оставил производството по делото без движение и указал на ищеца в едноседмичен срок да конкретизира по размер претенцията си към всеки от ответниците, като доплати държавна такса по сметка на СлОС в размер на 1990лева. Ищецът е предупреден за неблагоприятните последици при неизпълнение на указанията.

С молба от 15.04.2016г. ищецът Р.Д. е уточнил по размер исковете към всеки от ответниците, но е изразил несъгласие с праваната квалификация на исковата претенция, като се твърди че същата е по чл.2 от ЗОДОВ. Допълнителна държавна такса в размер на 1990лева не е внесена.

Съдът отново, повторно, е указал на ищеца задължението му за внасяне на държавна такса в размер на 1990лева по сметка на СлОС. Указанията са връчени редовно, на 19.04.2016г. като до настоящия момент не са изпълнени, въпреки предупреждението за неблагоприятните последици.

Ето защо и на осн. чл. 129, ал.4 вр. с ал.3 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ВРЪЩА исковата молба, предявена от Р.Г.Д. с ЕГН ********** с адрес *** ПРОТИВ Прокуратура на РБългария и РС – Сливен  за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 50 000лева.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 88/2016г. по описа на СлОС.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :