О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 17.03.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на седемнадесети март, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 96 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от адв. И. - пълномощник на „Гринбърг“ ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.“ № ***  против определение от 11.01.2016 г. по гр.д. № 4854/2012 г. по описа на СлРС, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. В частната жалба е посочено, че това определение на съда е неправилно и незаконосъобразно.  Твърди се, че жалбоподателят е узнал за оттеглянето на исковата молба в деня на съдебното заседание проведено на 26.11.2015г., поради което не е имал възможност да изготви и представи списък по чл. 80 от ГПК, както и да приложи доказателства за извършени плащания. Страната посочва, че е представила списък по чл. 80 от ГПК в едноседмичния срок за обжалване. Изложено е становище за това, че решаващият съд е следвало да даде възможност на страната да представи списък на извършените разноски и едва след това да се произнесе по искането за оттегляне на иска. По този начин законът е щял да се приложи обективно, без да бъде нарушено правото на жалбоподателя да поиска и съответно да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Жалбоподателят счита, че в случая не е в забава по отношение на претендираните разноски, тъй като той обективно не е можел да направи това в единственото проведено съдебно заседание, тъй като съдът не му е дал възможност да представи списък по чл. 80 от ГПК. Моли се обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

         По делото е депозиран писмен отговор от Р. И. Б., собственик и управител на „Агрограунд ВР“ ЕООД. В него е посочено, че частната жалба е неоснователна. В ГПК била предвидена възможността ищецът да оттегли исковата си молба, от което следва да се направи изводът, че ответникът е можел да предположи, че делото ще има такова развитие, поради което е следвало да се яви подготвен в съдебно заседание. Страната счита, че съдът не е имал законно основание да уважи искането му за даване на срок. От друга страна е посочено, че доказателствата за разноските е следвало да бъдат на разположение на жалбоподателя ако действително са били направени и е трябвало да бъдат отразени в адвокатското му пълномощно, вкл. когато плащането е било извършено по банков път. Посочено е, че списък по чл. 80 от ГПК той е можел да подготви и по време на самото съдебно заседание и че ако не са били представени доказателства до края на съдебното заседание няма как да се гарантира, че ответната страна е нямало да злоупотреби с права като заяви разноски, които са направени след прекратяване на делото. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 09.10.2012г. в деловодството на СлРС била депозирана искова молба от „Агрограунд ВР“ ООД против „Гринбърг“ ООД с правно основание чл. 109 от ЗС. На 19.03.2015г. ответникът депозирал отговор на исковата молба, като в този отговор не е направил искане за присъждане на деловодни разноски. Към отговора на исковата молба било приложено пълномощно № 0183 от 16.03.2015г., с което за процесуално представителство било упълномощено Адвокатско дружество „А.И., К. Г. и Ко“. В пълномощното не е отразено договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. На 06.08.2015г. пълномощникът на ответника преупълномощил адв.А.А.И., за което било съставено пълномощно № 0197, в което отново не е било отразено заплатено или договорено адвокатско възнаграждение.

         На 26.11.2015г. ищецът по делото депозирал заявление за това, че оттегля исковата си молба и моли да се прекрати производството по делото. На същата дата било проведено открито съдебно заседание по делото, за което е съставен надлежен протокол. Докладчикът по делото предоставил възможност на процесуалния представител на ответника – адв. И. да се запознае с депозираното заявление за оттегляне на исковата молба. Във връзка с това адв. И. направил искане да му се даде възможност след съдебно заседание да представи списък на разноските по чл. 80 от ГПК и едва след това да се прекрати съдебното производство, тъй като не бил имал възможност в момента на съдебното заседание да представи такъв списък. Адв. И. не е направил изявление в смисъл, че претендира направените до този момент от ответната страна разноски във връзка с делото. Докладчикът по делото приел, че единственото процесуално действие, което той може да извърши е да прекрати производството, с оглед на което указал на жалбоподателя, че не може да му предостави възможност да извърши процесуални действия преди прекратяване на производството, вкл и по искането представяне на списък на разноските по чл. 80 от ГПК. След това със свое становище докладчикът прекратил производството по делото. На 03.12.2015г. жалбоподателят депозирал молба за присъждане на извършените по делото разноски като представил списък по чл. 80 от ГПК, както и извлечение от банкова сметка *** в размер на 2100лв.  На 11.01.2016г. било постановено обжалваното определение № 93. С него съдът приел, че следва се отхвърли искането на жалбоподателя за присъждане на разноски,тъй като същото е направено несвоевременно, а след приключване на съдебното заседание.

         Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 21.01.2016 г. и в рамките на законоустановения едноседмичен срок на 25.01.2016г. била депозирана настоящата частна жалба.

         Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         Общия принцип залегнал в ГПК е, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, каквато се явява хипотезата при оттегляне на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 232 от ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. В този случай съдът не следва да получи съгласието на ответника за това следва ли да се уважи искането за оттегля на исковата молба, а единственото, което следва да направи е да констатира, че ищецът е направил такова искане и да прекрати производството по делото. В този случай ответникът би имал право на разноски, които е направил във връзка с предявения иск, но неговото искане за присъждане на разноски следва да е направено най-късно в съдебното заседание, в което се прекратява производството по делото. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 80 изр.1 от ГПК, където е посочено, че страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай жалбоподателят няма въобще направено искане за присъждане на деловодни разноски до момента на приключване на съдебното заседание, в което е прекратено производството по делото. Той е имал възможност да направи това с отговора на исковата молба, както и в хода на делото пред съда. Представянето на списък по чл. 80 от ГПК има значение единствено по въпроса, че ако страната не го представи тя няма право да иска изменение на решение в частта на разноските, но има право и ако не го е представила да получи разноски съобразно представените по делото доказателства за извършени такива. В настоящия случай освен, че не било направено искане за присъждане на деловодни разноски по делото към момента на прекратяването му не е имало нито едно доказателство за това, че ответната страна е извършила разноски по него.  Направеното искане за присъждане на деловодни разноски и представените доказателства за направени такива след прекратяване производството по делото се явява несвоевременно, поради което не следва да бъде уважено.

         С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

         Предвид гореизложеното,

                                                                             

ОПРЕДЕЛИ :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 93 от 11.01.2016 г. по гр.д. № 4854/2012 г. по описа на СлРС, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: