О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 21.03.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и първи март, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 97 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирано е възражение по реда на чл. 423 от ГПК от адв. Р., пълномощник на И.Р.И., ЕГН ********** по ч.гр.д. № 174/2011г. по описа на Сливенски районен съд. В него е посочено, че жалбоподателят е узнал за съществуване на задължението си, установено по ч.гр.д. № 174/2011г. по описа на СлРС едва след като на 12.02.2016г. му била връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 8/2016г. на ЧСИ Надя Гангалова. Във възражението е посочено, че едва към този момент лицето е узнало, че е било приложено съобщение, което му било връчено чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. Заявява, че по договор за кредит с взискателя, сключен на 20.12.2008 г. е посочено негов адрес в с. Пет могили, общ. Нова Загора, а той не е бил търсен там за връчване на книжата по делото. По този начин той е бил лишен от възможност да оспори вземането на „БНБ ПАРИБА ПЪРСОНАЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД. Моли се да се приеме за установено, че са налице предпоставките по чл. 423 ал.1 от ГПК и съдът да приеме възражението заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

         От представените по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

         На 20.12.2008г. в гр. Раднево бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-02015803 между БНБ ПАРИБА ПЪРСОНАЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД и И.Р.И.. В договора било посочено, че настоящият адрес на кредитополучателя И. *** за постоянен адрес ***.

         На 11.01.2011г. в РС Сливен било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от кредитодателя против кредитополучателя. В заявлението за постоянен адрес на длъжника бил посочен този в гр. С..  .На 14.01.2011г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 237, с която И. бил задължен да заплати на кредитодателя главница от 566.11 лв., както и лихва и разноски по делото. На длъжника било издадено съобщение за издадената заповед, на която длъжностното лице отбелязало, че същият не живее на адреса в гр. С., а в с. Пет могили, както и че синът му отказва да получи съобщението. Във връзка с това, съдът указал на заявителя да представи справка за постоянен и настоящ адрес на ответника. По делото било представено удостоверение № 2407/23.03.2011г. на Столична Дирекция на вътрешните работи. От него е видно, че за постоянен адрес на И.Р.И., съгласно регистрите се води адресът му в гр. С., ул. „Д. Д.в“ *-*. За настоящ адрес на лицето бил посочен: гр. С., бул. „Ц.О.“ № * ап.*. С оглед новите данни отново било изпратено съобщение на длъжника за издадена заповед за изпълнение. Длъжностното лице отбелязало, че адресатът не е намерен на настоящия си адрес: гр. С., бул. „Ц.О.“ № * ап.*, както и че на този адрес не е намерено лице от домашните, което да е съгласна да приеме съобщението. Във връзка с това, съдът приел че трябва да се приложи разпоредбата на чл. 47 ал.6 от ГПК  и да се постави уведомление на вратата на настоящия адрес. С оглед изпълнение на тази процедура, съдът приел, че документите са редовно връчени и след като в законоустановения двуседмичен срок не постъпило писмено възражение против издадената заповед за изпълнение, съдът се разпоредил да се издаде изпълнителен лист. Изпълнителният лист бил получен на 30.06.2011г. На 12.02.2016 г. след като вече било образувано изпълнително дело № 20168360400008 на ЧСИ Гангалова, на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение. Във връзка с това на 17.02.2016г. той е депозирал възражение за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение, което възражение било върнато от съда като просрочено с разпореждане № 3220/19.02.2015 г. На 07.03.2016г., в  срока по чл. 423 ал.1 от ГПК било депозирано настоящото възражение.

           Съдът намира депозираното възражение по чл. 423 от ГПК за допустимо като подадено в законоустановения срок от лице с наличен правен интерес. Разгледано по същество възражението е неоснователно поради следните съображения:

         В разпоредбата на чл. 423 ал.1 т.1 – 4 от ГПК са предвидени хипотезите, в които длъжникът може да подаде възражение до въззивния съд в случай, че  е бил лишен от възможност да оспори вземането. За да бъде уважено това възражение в тежест на длъжника е да докаже наличието на една от следните четири предпоставки: Заповедта за изпълнение да не му е била връчена надлежно; Заповедта за изпълнение да не му е била връчена лично и в деня на връчването той да не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; Да не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства или да не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В настоящия случай, предвид аргументите изложени във възражението, съдът счита, че не следва да разглежда хипотезите на чл. 423 ал.1 т.2,3 и 4 от ГПК, а единствено хипотезата на чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК, а именно дали заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на длъжника.

         Връчването на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК става по реда, предвиден за връчване на съдебни книжа. Разпоредбите, които касаят това са текстовете от чл. 37 до чл. 55 от ГПК. В чл. 38 от ГПК е посочено, че съобщенията се връчват на адреса, който е посочен по делото, а когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв на постоянния. В заповедното производство поради самото негово естество, съдът не следи служебно за това дали страните са били уговорили някаква подсъдност и за това дали те са били уговорили адрес за връчване на книжата. В настоящия случай при депозиране на заявлението, заявителят е посочил адрес на длъжника, находящ се в гр. С., кв. „Р.“, ул. „Д. Д.*-*. Съобщенията по делото са били изпращани на този адрес, който е посочен в заявлението. След като длъжникът не е бил открит на него, правилно съдът е изискал от заявителя да представи справка за настоящия и постоянен адрес на длъжника. След като е получил такава справка, съгласно официалните регистри на Република България, на длъжника са били изпратени съдебните книжа и на двата адреса – настоящ и постоянен в гр. С.. Съответно, след като не е бил намерен длъжника или лице от домашните му, което да е съгласно да приеме съдебните книжа, е била изпълнена процедурата по залепване на уведомление съгласно чл. 47 ал.1 от ГПК. След като в законния срок длъжникът не се явил да получи книжа или да направи възражение по делото, съдът приел, че следва да се издаде изпълнителен лист, тъй като вземането обективирано в заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК не е било оспорено. В цялото производство съдът се е движил в рамките, определени в разпоредбите на ГПК за връчване на съобщения. Съдът не е имал възможност да прецени дали длъжникът не е променил своя настоящ адрес *** за периода след момента на сключване на договора за кредит до момента на депозиране на заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. След като длъжникът в официалните регистри е посочил настоящ и постоянен адрес ***, то същият се презюмира, че е съгласен да получава всички съдебни документи на тези адреси.

         С оглед на изложеното, съдът счита, че лицето депозирало възражение по чл. 423 от ГПК – И.Р.И. не е доказал по несъмнен начин, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, поради което не е могъл и своевременно да депозира възражение против установеното вземане в издадената заповед за изпълнение.

         С оглед изложеното, депозираното възражение се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено като такова. 

         Предвид гореизложеното,

                                                                             

ОПРЕДЕЛИ :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираното възражение по чл. 423 от ГПК от И.Р.И., ЕГН ********** във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 174/2011г. по описа на Сливенския районен съд.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: