О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

гр. Сливен, 16.03.2016 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                       мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 100 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ЧСИ е постъпила жалба против постановление за възлагане и се движи по реда на гл. ХХХІХ, р-л І от ГПК.

Жалбата е подадена от „Камиту-67“ ЕООД, гр. Сливен, което не е страна по изп.д. № 2014837040521 на ЧСИ рег. № 837 и район на действие района на Окръжен съд Сливен и с нея се атакува постановрение за възлагане на недвижим имот от 08.12.2015г., с което ЧСИ е възложил ПИ с идентификатор № 67338.514.45, заедно с намиращите се в него три сгради, на взискателя по посоченото изпълнително дело – Л.П.В..

В нея се развиват съображения за незаконосъобразност на постановлението, свързани с нарушения на чл. 484 ал. 1 т. 3 от ГПК – ЧСИ не бил направил при извършване на описа на имота задължителните справки и не е посочил наложените възбрани и дължимите данъци, на чл. 459 ал. 1 от ГПК – ЧСИ не е присъединил като взискатели по делото „Бакърджиев-03“ ЕООД,  Сливен и „Камиту-67“ ЕООД, гр. Сливен, които имат вписани възбрани върху възложения имот, на чл. 495 от ГПК – ЧСИ не е направил задължителното  разпределение, в което да посочи сумата, която купувачът-взискател следва да внесе за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели. Жалбоподателят се оплаква още, че в нито едно от обявленията  за публична продажба на имота ЧСИ не е посочил наличието на две възбрани върху този имот, освен това не е уведомил кредитори с допуснати обезпечения – наложени възбрани върху недвижимия имот, срещу който е насочил изпълнението, че е започнал такова. Така, като не ги е конституирал като взискатели и не е разпределил и посочил сумата, която следва да се внесе за изплащане на съразмерните им части от  вземанията, е допуснал нарушения, които водят до ненадлежност на извършените опис, оценка, публична продан и съответно – до незаконосъобразност на обжалваното постановление за възлагане. Поради изложеното моли съда да отмени изцяло последното като незаконосъобразно.

В законовия срок е постъпил писмен отговор от взискателя по делото, с който той оспорва жалбата като недопустима, поради липса на правен интерес за жалбоподателя, респективно, ако се счете, че е допустима – заявява, че е неоснователна, тъй като са изпълнени всички законови изисквания и обжалваните действия са законосъобразни. Моли жалбата да се остави без уважение.

Други писмени отговори на  жалбата не са подадени.

ЧСИ е представил писмени мотиви, с които описва хронологически действията си и заявява, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят не е взискател, нито пък е друго лице, на което законът е предоставил възможността да атакува постановлението за възлагане. Посочва още, че по същество тя е и неоснователна, тъй като изложените оплаквания не отговарят на действителността, като последователно излага аргументи по всяко едно от инвокираните оплаквания.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, взискателя и обясненията на ЧСИ, съдът намира жалбата за недопустима по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на  ГПК основанията за атакуване на действията на СИ и лицата, разполагащи с легитимация за това, са изчерпателно и лимитативно определени от правната норма и разширяване на обсега й на действие в която и да е от двете посоки, е недопустимо.

Нормата на чл. 435 ал. 3 от ГПК разписва, че постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък, от взискател, участвал като наддавач, и от длъжника.

Настоящият жалбоподател не попада в така ограничения кръг на процесуалнолегитимирани да инициират производство по обжалване на ПВ лица. Действително първоначално изпълнителното производство е образувано по негова молба, въз основа на представен от него изпълнителен титул, но в хода на производството ЧСИ, с разпореждане от 06.1.14г., е конституирал като взискател Л.П.В. и е заличил първоначалния взискател „Камиту-67“ ЕООД, гр. Сливен /частния жалбоподател/. Това разпореждане е било атакувано пред СлОС, който с влязло в сила решение от 19.12.14г., приемайки, че ЧСИ, правилно и законосъобразно, при условията на чл. 429 ал. 1 от ГПК е заменил страната с оглед наличие на частно правоприемство, е оставил без уважение подадената жалба. Този въпрос не подлежи на пререшаване в настоящото производство.

Така на „Камиту-67“ ЕООД, гр. Сливен е отречено качеството взискател /единствен такъв към момента на възлагането, както и към настоящия, е Л.В./, което и го дисквалифицира като носител на право на жалба против постановлението за възлагане.

Може да се посочи като допълнителен довод и това, че основанията, на които правната норма допуска атакуването на  този акт на СИ, също са изрично и крайно изброени в разпоредбата на чл. 435 ал. 3 от ГПК  - наддаването да не е извършено надлежно, или имуществото да не е възложено по най-високата предложена цена. Такива обстоятелства нито са заявявани като атакуващи доводи, нито са обективно констатирани.

Единствената възможност да се счете за допустима жалбата, което едновременно би довело и до основателността й, ако бе установено наличието на твърдяното от жалбоподателя обстоятелство – че в негова полза е имало допуснато обезпечение чрез вписване на възбрана върху процесния имот още преди образуване на изпълнителното дело. В такъв случай, от една страна, съгласно чл. 459 от ГПК, той би следвало да бъде присъединен взискател, което би обусловило правото му на жалба, и от друга - ако СИ не го е сторил – той не би могъл да се ползва от възможностите за участие в публичната продан, което би обосновало ненадлежното й извършване.

Доказателства за верността на тези твърдения обаче, по делото липсват. Обратното – видно от справката, приложена още с молбата за образуване на изпълнителното производство, обхващаща периода 01.01.1992г. – 29.08.2014г., върху процесния имот няма вписана възбрана в полза на жалбоподателя „Камиту-67“ ЕООД, гр. Сливен и то в резултат на допуснато обезпечение. Тъй като с молбата е поискано от ЧСИ като изпълнителен способ опис и продажба на имота, взискателят към него момент - „Камиту-67“ ЕООД, гр. Сливен е поискал налагане на възбрана, ЧСИ е уважил искането му и е наложил възбрана върху имота на 29.08.14г. Така наложената възбрана обаче не представлява допуснато обезпечение по смисъла на чл. 459 от ГПК, поради което жалбоподателят не може да се позовава на този факт и да претендира да му бъде признато качеството на присъединен взискател. Наложената от ЧСИ възбрана върху имота, предмет на принудителното изпълнение, ползва „взискателя“ в изпълнителното производство – който и да е той, а не точно „Камиту-67“ ЕООД, гр. Сливен и след заличаването на дружеството като взискател тази възбрана продължава да тежи върху имота за да се удовлетвори новоконституирания взискател Л.В.. В горецитираната справка е посочено налагане на възбрана върху имота преди образуванетона изпълнителното дело, но тя е била в полза на трето на изпълнителното производство лице – кредитор – „Бакърджиев-03“ ЕООД, гр. Сливен. Тя също не може да ползва жалбоподателя, тъй като макар той да се е легитимирал първоначално като кредитор с договор за цесия, сключен с „Бакърджиев-03“ ЕООД, гр. Сливен, впоследствие е установено, че цедентът не е имал право да прехвърли вземането си на „Камиту-67“ ЕООД, гр. Сливен, понеже в по-ранен момент същото това вземане, с влязло в сила постановление на друг ЧСИ е било възложено вместо плащане на настоящия взискател Л.В. /което и е дало основание за конституирането му катоединствен взискател на мястото на „Камиту-67“ ЕООД, гр. Сливен./ На последно място – дали „Бакърджиев-03“ ЕООД, гр. Сливен може да претендира за правата по чл. 459 от ГПК или не, не е предмет на разглеждане в настоящото производство, тъй като жалбоподателят не може в него да заявява чужди права.

По всички изложени дотук съображения настоящият състав намира, че „Камиту-67“ ЕООД, гр. Сливен не е легитимирано да атакува постановлението за възлагане от 08.12.15г.

Ето защо жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалба вх.№ 355 от 15.01.2016г. против действия на ЧСИ по изп.д. № 2014837040521 на ЧСИ рег. № 837 и район на действие района на Окръжен съд Сливен, подадена от „Камиту-67“ ЕООД, гр. Сливен, с която се атакува постановрение за възлагане на недвижим имот от 08.12.2015г., с което ЧСИ е възложил ПИ с идентификатор № 67338.514.45, заедно с намиращите се в него три сгради, на взискателя Л.П.В., като  НЕДОПУСТИМА.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 100/16 на СлОС като НЕДОПУСТИМО.

 

 

Определението подлежи на обжалване пред БАС в седмичен срок от връчването.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

         ЧЛЕНОВЕ: