О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 24.03.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ. С. НИНА КОРИТАРОВА 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 110/2016 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК.

 Образувано е по частната жалба на ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище гр. П., ул. „Х. Д.” № * чрез юрисконсулт С.Р. против Определение № 445/25.02.2016 г. по гр.д.№ 25/2016 г. по описа на Районен съд- Сливен, с което е оставено без уважение възражението на дружеството за местна подсъдност като неоснователно. Постановеното определение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че в случая не било налице основание за прилагане на специалната местна подсъдност предвидена в чл. 115 ГПК, тъй като с предявения иск не се било претендирало обезщетение за вреди от непозволено увреждане, а имал за предмет обезщетение на вреди от неизпълнение на договорно задължение. Ищецът бил посочил като факти и обстоятелства, от които черпи своите права подаването на електрическа енергия от страна на служителите на ответното дружество със стойност над максимално допустимата. Посочва се, че ищецът се бил явявал краен клиент по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ и според чл. 104а от ЗЕ крайните клиенти били използвали електроразпределителната мрежа, към която се били присъединили при публично известни общи условия. Между ищеца и ответника били налице договорни отношения по повод преноса на електрическа енергия и претендираните от ищеца вреди следвало да се преценяват с оглед изпълнението на договора, а не като вреди от непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД. Наличието на договор между страните изключвало деликтната отговорност в случай, че вредата произтичала от неизпълнение на договорно задължение, а не от факти и обстоятелства, съставляващи елементи от фактическия състав на деликта. Следвало да се приложи общото правило за местната подсъдност предвидено в чл. 105 ГПК и делото да бъде изпратено на РС Пловдив, в чийто район се намирало седалището на ответното дружество. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение като неправилно и да уважи направеното от ответното дружество с отговора на исковата молба възражение за местната подсъдност и да изпрати делото на компетентния да го разгледа съд според правилото на чл. 105 ГПК, който в случая бил РС Пловдив.

Частната жалба е връчена на ищеца В.П.П., който  е депозирал чрез пълномощника си адв. Е.П. *** отговор на частната жалба в законоустановения срок. Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно  и моли да бъде потвърдено. Правилно районният съд бил приел, че в случая са приложими правилата на чл. 115 ГПК, регламентиращ специалната местна подсъдност, според които иск за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане би могъл да се предяви по местоизвършване на деянието. Това правило обуславяло компетентността на СлРС, тъй като увреждането било настъпило в района на този съд. На следващо място ищецът притежавал качеството „потребител” и като такъв по смисъла на чл. 113 ГПК могъл да предяви иска и пред съда, в чийто район се намирал постоянния или настоящия му адрес, който отново бил СлРС. Приложима била разпоредбата на § 13 от ПЗР на Закона за защита на потребителите, тъй като увреждането било настъпило при и по повод ползване на услугите на ЕВН. Моли въззивния съд обжалваното разпореждане да бъде потвърдено и делото върнато на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е допустима, подадена е в срок от лице имащо интерес от обжалването, а разгледана по съществото си е неоснователна.

Въззиваемият е предявил против ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЕАД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. Искът е предявен пред СлРС, като изрично в исковата молба се посочват като обстоятелства, съставляващи елементи от правното основание на иска неправомерното виновно поведение на служителите на електроразпределителното дружество, за които ищецът твърди, че при включване на ел. захранването били подали напрежение на ел. енергия над допустимите съответни показатели, наличие на имуществени и неимуществени вреди, причинно следствена връзка между противоправното действие на служителите на ЕВН ЕР и настъпилия вредоносен резултат. Всички тези твърдяни от ищеца факти се субсумират към правната норма, съдържаща се в чл. 49 ЗЗД и отразяват намерението му да ангажира деликтната отговорност на ответното дружество, а не да претендира вреди от договорно неизпълнение, позовавайки се на облигационните си отношения с дружеството. Ищецът е този, който избира какво да бъде основанието на неговата претенция и в случая е избрал да претендира обезщетение на вреди настъпили в резултат на твърдян от него деликт и се е позовал на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, която предвижда деликтна отговорност на възложителя за причинени от неговите служители вреди при изпълнение на служебните им задължения.

В срока за отговор, ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора, като е посочил че следва по правилата на общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, тъй като седалището му е в гр. Пловдив – делото да се прекрати пред СлРС и изпрати на Районен съд- гр. Пловдив.

С обжалваното определение, СлРС е отхвърлил искането . В мотивите си е посочил че следва да се приложи правилото на чл. 115 ГПК, относно определянето на местно компетентния съд. Настоящият съдебен състав споделя правните аргументи на СлРС в тази им част, тъй като разпоредбата на чл. 115 ГПК предвижда специална местна подсъдност по отношение на исковете за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, като позволява на ищеца да избере в качеството си на увредено от деликта лице да предяви иска си пред съда, в чийто район се е осъществило увреждането, какъвто в случая се явява СлРС, тъй като ищецът излага твърдения, че в резултат на подадено по-високо напрежение при възстановяване на електрическото захранване са изгоряли два от неговите домакински уреди, намиращи се в апартамента му в гр. Сливен.

На следващо място местната компетентност на СлРС да разгледа и разреши настоящия правен спор се обуславя и от специалното правило на чл. 113 ГПК, което дава възможност на лицата притежаващи качеството потребител да предявят исковете си пред съдилищата по постоянния им или настоящ адрес.Понятието потребител е предвидено в §13, т.1 от ДР на ЗЗП и съгласно него ищецът притежава качеството потребител. В случая ищецът безспорно е и признат от ответното дружество в отговора на исковата молба за потребител на електрическа енергия и твърдяното увреждане е настъпило в резултат на използване на услугите на електроразпределителното дружество. Следователно в качеството му на потребител за  него е приложимо и правилото на чл. 113 ГПК, относно това, че иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес,***, която разпоредба като специална изключва приложението на общото правило на чл. 105 от ГПК.

С оглед изложените съображения, следва да бъде потвърдено обжалваното определение, а делото върнато на СлРС за продължаване на производството. Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 445/25.02.2016 г. по гр.д.№ 25/2016 г. по описа на Районен съд- Сливен,  като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на СлРС за продължаване на производството.

Определението не подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.