О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 24.03.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч.гр.д.№113 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Обжалвано е разпореждане № 160/18.01.2016 г. по ч.гр.д. № 881/2015 г. на Новозагорския районен съд, с което е отхвърлена молбата на   К.В.В. ЕГН ********** *** чрез адв. Б.В. за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание при безспорно вземане срещу длъжника Н.М.К. ЕГН ********** *** постановено по ч.гр.д. № 359/2015 г. по описа на НЗРС.

Против това разпореждане е постъпила и частна жалба от адв. Б.В. като пълномощник на К.В.В..  В частната жалба се твърди, че правните изводи на съда по отношение на отсъствието на безспорно вземане не са правилни. Чл.3 ал.1 б.Б от Регламент ЕО-805/2014 г. определя като безспорни тези вземания, по отношение на които длъжникът в хода на съдебната процедура никога не е възразил съгласно правилата на процедурата на държавата членка по произход. От граматическото и логическо тълкуване на тази норма следва, че вземането е безспорно тогава когато обективно няма направено възражение срещу него в хода на съдебната процедура. Поради това е ирелевантно да се изследва въпроса защо длъжникът не е направил възражение. Така съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.3 ал. 1 б. б от Регламента. На второ място изводите на съда по отношение на отсъствието на доказателства за местопребиваването на длъжника са неправилни.  Нито една норма от Регламент ЕО-805/2004 г. не изисква от заявителя да представи доказателства за актуалния адрес  на длъжника  Единственото изискване е да се посочи държавата, за която удостоверението следва да бъде издадено. Европейският законодател не е вменил в доказателствена тежест на заявителя да представи доказателства  в коя държава се намира длъжникът му или да посочи мотиви защо иска издаването на удостоверението точно за конкретна държава.  Поради това се иска да бъде отменено разпореждането и да бъде разпоредено издаването  на европейско изпълнително удостоверение в полза на жалбоподателя, което да послужи за принудително изпълнение на паричното вземане на територията на Федерална Република Германия.

За да отхвърли молбата районният съд е приел, че една от предпоставките за издаване на удостоверение е вземането да е безспорно, а според чл.3 ал.1 б.А –Г от Регламента то се счита за безспорно когато длъжникът е изразил съгласие като е признал вземането чрез споразумение одобрено от съда или сключено пред съда в хода на производството, или длъжникът никога да не е възразил на това съгласно правилата на процедурата на държавата-членка по произход в хода на съдебната процедура и т.н. В настоящия случай съдът е счелq че тези изисквания не са изпълнени, тъй като длъжникът е бил потърсен на адреса му, за да му бъде връчено съобщение и препис от заповедта  по чл. 410 от ГПК , но не е бил открит. Съдът се е разпоредил да бъде залепено обявление по чл.47 от ГПК и длъжникът не се явил за получаване на съдебните книжа. Така  заповедният съд се е разпоредил да се издаде изпълнителен лист, като е счел че е спазил процедурата, въпреки че длъжникът не е бил известен за предприетите срещу него действия.  Въз основа на това съдът приема, че длъжникът не е информиран относно последиците при неподаване на възражение и следва да се приеме, че вземането не е признато от длъжника, т.е. в случая то не е „безспорно” каквито са изискванията на Регламента.  На второ място съображенията на първоинстанционния съд са свързани с обстоятелството, че не са представени доказателства за местонахождението на длъжника.

Настоящият състав намира следното:

В Регламент ЕО-805/2004г. в глава ІІІ са уредени минималните изисквания за  процедурите относно безспорни вземания.  Всички начини на връчване, които са посочени в членове 13 и 14, се характеризират или с пълна сигурност (член 13), или с много висока степен на вероятност (член 14), че връченият документ е достигнал до своя получател. Във втория случай решение трябва да бъде удостоверено като документ за принудително изпълнение само ако държавата-членка по произход разполага с подходящ механизъм на място, който позволява на длъжника да поиска пълно преразглеждане на решението при определените в член 19 условия, в изключителните случаи, когато въпреки спазването на член 14 документът не е достигнал до своя получател. Безспорно е, че ГПК предвижда такива механизми при заповедното производство.

Така чл.13 и 14 уреждат връчването чрез потвърждение за получаване от длъжника и връчването без потвърждение за приемане от длъжника. С оглед на фактическите обстоятелства в настоящия случай очевидно е, че той попада в хипотезата на чл.14 от Регламента. Нормата урежда, че документ за започване на производство или на равностоен документ и призовки за явяване на съдебно заседание могат да бъдат връчени на длъжника по някои от следните начини: лично връчване на личния адрес на длъжника на лица, които живеят на същия адрес на длъжника или са наети на работа там; ако длъжникът е самостоятелно заето лице или юридическо лице лично връчване в деловите помещения на лицата, които са наети на работа от длъжника; оставяне на документа в пощенска кутия на длъжника, оставяне на документа в поща или на компетентни публични органи и оставянето на писмено съобщение за това оставяне в пощенската кутия на длъжника, при условие че писменото съобщение посочва ясно характера на съдебния документ или правното действие на нотификацията по отношение на връчването и действията на връчването по отношение на сроковете, чрез пощата без потвърждение в съответствие с § 3 когато длъжникът е с адрес държавата-членка за произход, чрез електронни средства за автоматично потвърждение за доставяне при условие, че длъжникът предварително изрично е приел този начин на връчване.

Връчването на документ в съответствие с §1 б. А –Г се потвърждава с документ подписан от компетентно лице, което е извършило връчването, в което се посочва начинът на връчване и датата на връчване, а когато документът е бил връчен на лице различно от длъжника – името на това лице и връзката му с длъжника, или потвърждение за получаване от лицето, което е получило документа в съответствие с §1 б.А и Б. В конкретния случай е налице хипотезата на чл.14 т.1 б.Г, тъй като на длъжникът е било залепено уведомление на 27.07.2015 г., в което му е указано, че следва да се яви в съда , за да получи съдебните книжа, а именно заповедта за изпълнение.  Така са изпълнени изискванията на Регламент ЕО 804/2004 г. и са изпълнени стандартите относно минималните изисквания за процедурата относно безспорно вземане.  Като е направил обратния извод, районният съд е постановил незаконосъобразен и необоснован акт. Понятието „безспорни вземания" покрива всички положения, при които кредитор при установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане е получил или съдебно решение срещу длъжника, или документ, подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба, или публичен документ.

 Параграф 2 на член 14 предписва, че за целите на този регламент връчване в съответствие с параграф 1 не е приемливо, ако адресът на длъжника не е известен със сигурност. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като от приложената справка по Наредба № 14/ 18.11.2009г. е видно, че постоянният и настоящият адрес на длъжника е този, посочен в заповедта за изпълнение.

 На второ място съображенията на съда свързани с обстоятелството, че липсват доказателства относно местоживеенето на длъжника са ирелевантни. В молбата си мастният жалбоподател изрично е посочил, че иска издаването на удостоверение по Регламент ЕО 805/2004 г. за европейско изпълнително основание за безспорно вземане, което да послужи на територията на Федерална Република Германия, която е държава-членка.  Поради това  съдът е следвало да уважи молбата  и да издаде исканото удостоверение като компетентен съд, съгласно чл.619 ал.1 от ГПК. Ето защо частната жалба се явява основателна и обжалваното разпореждане следва да бъде отменено , като делото бъде върнато на РС с указание да бъде издадено удостоверението за европейско изпълнително основание при безспорно вземане.

 

Ръководен от изложените съображения  съдът

 

                                          О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ  разпореждане № 160/18.01.2016 г. по ч.гр.д. № 881/2015 г. на Новозагорския районен съд.

 

ВРЪЩА делото на Новозагорския районен съд за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание по молбата на  К.В.В. чрез пълномощника му адв. Б.В. против длъжника Н.М.К., което да послужи за принудително изпълнение на паричното вземане на територията на Федерална Република Германия.

         

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: