О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 31.03.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №118 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на длъжника „Стройсистем-К” ЕООД, ГР.С. срещу начислените в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1900лв. по изп.д. №20168350400235 по описа на ЧСИ П.Р., рег.№835 и район на действие СлОС.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че така определените с поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя са прекомерни и завишени и моли съда да отмени постановлението на ЧСИ относно адвокатското възнаграждение и да присъди минималните такива по Наредба №1/09.07.2004г. Излага съображения относно прекомерността на възнаграждението и посочва, че същото следва да се присъди в размер на 200лв. за образуване на изпълнително дело или евентуално до размера от 956,30лв. – половината от хонорара за исково производство върху материалния интерес. Посочва, че по делото не са извършване никакви изпълнителни действия, тъй като сумата е запорирана и събрана изцяло от три от обслужващите го банки още преди получаване на ПДИ, даже събраната сума била в трикратен размер. Претендира разноски в настоящото производство.

По делото е постъпило писмено възражение от взискателя Г.И.И. чрез пълномощника адв.П., която намират жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че освен образуване на делото, от тяхна страна са предприети действия за събиране на вземането и било чиста случайност, която не можело да се предвиди, че по банковите сметки на дружеството ще има суми, които да покрият задължението. Посочва начина, по който е определен адвокатския хонорар, като посочва, че е приложен пар.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двукратен размер.

Към жалбата ЧСИ Р. е приложила становище, което обаче съдържа изброяване на хронологически извършени действия по делото и постъпилите по него суми, жалба и възражения, без да е изложила мотиви по обжалваното действие, по смисъла на чл.436, ал.3 от ГПК.

От фактическа страна, съдът установи следното:

Изпълнително дело №20168350400235 по описа на ЧСИ П.Р., рег.№835 и район на действие СлОС е образувано по молба на Г.И.И. против „Стройсистем-К” ЕООД, ГР.С. за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 08.02.2016г. по в.гр.д.№ 10/2016г. по описа на СлОС. С молбата е представен договор правна защита и съдействие, с който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя в размер на 1900лв. Върху молбата за образуване на изп. дело, ведно с разпореждането за образуване, ЧСИ е поставила резолюция за приемане на разноски по делото в размер на 1900лв. за адв. хонорар.

До длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение, получена от „Стройсистем-К” ЕООД, ГР.С. на 26.02.2016г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното възлиза на 40372,40лв. главница, 5713,99лв. лихви, 552лв. разноски по изп. дело, такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 3719,02лв. в полза на ЧСИ П.Р., както и  други суми, дължими до този момент в размер на 1900лв. /в т.ч. д.т., адв. възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и др./.

С молбата за образуване на изп. дело, взискателят е посочил способ за изпълнение – запор на банковите сметки на длъжника във всички банки в страната. ЧСИ Р. е изпратила съответни запорни съобщения в резултат на които по делото са постъпили суми от „УниКредит Булбанк“ АД и от „Алфа Банк“ АД.

Длъжникът не е отправил искане до ЧСИ Р. за намаляване на адвокатския хонорар, посочен в ПДИ. На 02.03.2016г. подава чрез ЧСИ Р. настоящата жалба против посочените в ПДИ разноски за адв. възнаграждение в размер на 1900лв.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира подадената жалба за недопустима.   

Предмет на разглеждане в настоящото производство е поканата за доброволно изпълнение, като акт на съдебния изпълнител, с който според жалбоподателя ЧСИ е определил дължимите в изпълнителното производство разноски от длъжника в размер на 1900 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските, а съгласно ал.3 и постановлението за възлагане на посочените две основания - наддаването не е извършено надлежно или не е възложено по най-високата предложена цена. Посоченото изброяване е изчерпателно.

При това положение, депозираната жалба от длъжника срещу извършени от ЧСИ действия по изпълнителното дело по връчване на покана за доброволно изпълнение и отразените в нея суми е недопустима, доколкото в закона не е уредена възможност за обжалване на действия, различни от визираните в чл. 435 ГПК.

По изпълнителното дело липсва постановен от ЧСИ акт, който да има характеристиките на такъв по смисъла на  чл. 435, ал.2, предл. последно от ГПК. С поканата за доброволно изпълнение не се определят разноски, тя не представлява постановление на съдебния изпълнител за разноските по смисъла на чл. 435, ал.2 ГПК. Окончателно дължимостта и размера на разноските извършени в хода на изпълнителното производство, които приема и признава на взискателя, и които подлежат на заплащане от длъжника, съдебният изпълнител следва да определи с нарочен акт, който следва да се връчи на страните и подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2, изр. последно от ГПК. Такъв с случая ЧСИ Р. няма съставен и връчен по надлежния ред на страните.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от насрещната страна, респ. искането за изменение на разноските в изпълнителното производство /тъй като в изпълнителното производство на общо основание намира приложение разпоредбата на чл. 248 ГПК, съгласно която съдебният изпълнител може да допълни или измени постановлението си за разноски/, най-напред следва да бъде направено пред съдебния изпълнител и едва след постановяване на акт от последния, длъжникът ще има възможност да го обжалва пред окръжния съд. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден. От това следва, че длъжникът по изпълнението трябва да поиска от съдебния изпълнител намаляване на възнаграждението за един адвокат.

Такова искане всъщност се съдържа в жалбата на длъжника в настоящото дело и съдебният изпълнител следва да се произнесе по него. Едва постановлението, с което съдебния изпълнител се произнесе по искането по чл.78, ал.5 от ГПК ще подлежи на обжалване пред съда, като това постановление следва да се връчи на страните с изричното указание, че могат да го обжалват в едноседмичен срок.

            С оглед изложеното съдът намира, че подадената жалба е недопустима и като такава ще я остави без разглеждане, като следва да прекрати производството по делото и да върне същото на ЧСИ Р. за разглеждане и произнасяне с нарочен акт по искането на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК, съдържащо се в частна жалба, вх.№2891/02.03.2016г. по нейния опис. Постановлението, с което ЧСИ Р. се произнесе по искането по чл.78, ал.5 от ГПК следва да се връчи на страните по изпълнителното дело и да им се укаже възможността за обжалване на същото.

Ръководен от изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Стройсистем-К” ЕООД, ЕИК 201317120, със седалище и адрес на управление: ГР.С., район П., ж.к.“Л.“, зона *, бл.*, ет.*, ап.* против начислените в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1900лв. по изп.д. №20168350400235 по описа на ЧСИ П.Р., рег.№835 и район на действие СлОС, като НЕДОПУСТИМА.

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№118/2016г. по описа на  Сливенски окръжен съд.

 

            ВРЪЩА изп. дело №20168350400235 по описа на ЧСИ П.Р., рег.№835, с район на действие СлОС на ЧСИ П.Р. за разглеждане и произнасяне с нарочен акт по искането на длъжника „Стройсистем-К” ЕООД, ГР.С. по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, съдържащо се  в частна жалба вх.№2891/02.03.2016г. по нейния опис.

 

 

            Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски апелативен съд.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.