О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 01.04.2016 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                       мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 128 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане на заповедния съд, с което не е прието възражение по чл. 414 ал. 2 от ГПК, и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че неправилно районният съд е счел, че направеното от него възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК против заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадено след срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК. Твърди, че в последния ден от двуседмичния срок – 22.02.16г., е изпратил в 19.04 ч. сканирано възражение против издадената заповед по електронен път, от е-мейла на адв. В. М., на електронната поща на РС-Нова Загора, публикуван в официалната страница на съда.Счита, че така са изпълнени всички законови изисквания и срокът е спазен, тъй като няма пречка възражението да се изпрати по електронен път. Развива детайлни съображения по повод приложимостта на Закона за електронния документ и електронния подпис, с които обосновава виждането си, че така изпратеното възражение е електронен документ, който се смята от закона за писмен документ. Навежда доводи за валидността на получаването му от страна на адресата – РС Нова Загора, съгласно правилата на чл. 5, чл. 8 и чл. 9 от ЗЕДЕП. Представя разпечатка относно постъпването на писмото със сканирания файл в 19.04 ч. на 22.02.16г. на официаялния електронен адрес на НзРС. В обобщение частният жалбоподател твърди, че срокът за подаване на възражението по чл. 414 ал. 1 от ГПК е спазен и иска да се отмени разпореждането на заповедния съд, с което не е прието възражението поради подаването му след срока.

В законовия срок  насрещната страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло частната жалба като неоснователна, развива доводи, че в процесуалния закон не е предвиден ред за обжалване по електронен път, съдилищата не могат да приемат електронни изявления и никакви процесуални действия не могат да бъдат извършвани в електронна форма. Поради това моли въззивния съд да остави без уважение частната жалба.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна.

Въззивният съд счита, че е допустимо подаване на възражение /както и изпращане на други документи до съда/ по електронен път, при спазване на съответните специални изисквания за това, регламентирани в ЗЕДЕП. Това действие обаче не дерогира общите правила относно началните и крайните моменти на течение на сроковете, продължителността им, начина на отчитане и изтичането им, заложени в ГПК. Тоест избраният способ също се подчинява на общия процесуален ред и сроковете се броят според едни исъщи правила независимо от начина по който документът е отпратен до съда.

Така, дори изпратено чрез електронната поща, възражението следва, за да се счете, че е подадено в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, да попада във времевите рамки, императивно очертани в разпоредбата на чл. 62 ал. 1 от ГПК. Същата разписва, че последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши действие или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. Това правило не предвижда изключения и не подлежи на разширително тълкуване, независимо от способа, избран от страната, за достигане на документа до съда. Следователно то важи и в случая – подаденото чрез електронната поща сканирано изображение на писменото възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК е следвало да бъде изпратено, респективно – получено на електронния адрес на НзРС, на 22.02.16г. до 17.00ч. Частният жалбоподател представя разпечатка, а и сам признава, че това е сторено в 19.04 ч. на тази дата – тоест – извън предела на срока, определен от законодателя с точен краен момент на затварянето му 17.00 ч. Обстоятелствата, наложили просрочието са безразлични за тази констатация и не подлежат на обсъждане в това производство, още повече, че срокът за подаване на възражение по начало не подлежи на удължаване.

Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх.№ 845/14.03.16г. подадена от Д.Г.А. против разпореждане на заповедния съд, с което не е прието възражение по чл. 414 ал. 2 от ГПК СРЕЩУ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПО ЧЛ. 410 ОТ гпк №28/14.01.16Г. по ч.гр.д. № 35/16г. по описа на НзРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      

 

         ЧЛЕНОВЕ: