О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 01.04.2016 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                       мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 128 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е прекратено производството по образувано граждански дело поради липса на местна подсъдност и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят обжалва определението, като заявява, че то е незаконосъобразно и неправилно. Развива съображения относно приложимостта на разпоредбата на чл. 113 от ГПК в релацията й с нормата на пар. 1  т. 41б на ДР на ЗЕ и заявява, че те имат предимство пред текстовете, касаещи  дефиницията за „потребител“ по смисъла на ЗЗП – пар. 13 т. 1. Позовава се на съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и постанови продължаване на производството.

В законовия срок  насрещната страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло частната жалба като неоснователна, развива детайлни съображения относно това дали като потребител на електрическа енергия ищецът е битов или небитов клиент, излага доводи, че в случая не може да се тълкува разширително приложното поле на нормата на чл. 113 от ГПК и ищецът да се постави в по-благоприятно положение, поради което иска да не се уважава частната жалба, а атакуваното определение да се потвърди.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима и основателна, поради което следва да я уважи.

Частният жалбоподател – ЕТ „Пацони – П.К.“***, е предявил пред СлРС иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив. По направено своевременно възражение от страна на ответника за местна неподсъдност на спора, РС е прекратил образуваното по исковата молба производството с определение от 10.02.16г., като е счел, че разпоредбата на чл. 113 от ГПК, касаеща искове, предявени от потребител не е приложима в случая, по съображенията, изложени във възражението на ответника, които не е възпроизвел, поради което следва да се приложи правилото на чл. 105 и чл. 108 от ГПК.

Предмет на делото е връщане на недължимо платена сума, представляваща допълнително начислена стойност на електрическа енергия за обект на ищеца. В пар.1, т.41б от ДР на ЗЕ е дадено легално определение на понятие „потребител на енергийни услуги“, като безспорно с оглед тази легална дефиниция ищецът има качеството потребител по смисъла на закона. Отношенията между страните относно ползването на енергийни услуги са подчинени на ЗЕ. След като ищецът има качеството потребител, то за него са приложими разпоредбите на чл.113 от ГПК. Уредената в посочената разпоредба изборна подсъдност е приложима в случаите, когато ищецът търси защита на правата си в качеството на „потребител“ въз основа на специален закон, какъвто е настоящия случай.

Несподелимо е виждането, че изборната подсъдност по чл.113 от ГПК важи само за ищците – физически лица, но не и за ищците – юридически лица. То е в пряко противоречие със закона, тъй като в него не е предвидена обусловеност на изборната подсъдност от вида на потребителите и разграничаването им на физически и юридически лица, търговци и не-търговци, и др. подобни, освен това ищецът, макар да е търговец, не е юридическо лице, тъй като това качество не е придадено на фигурата на едноличния търговец, под каквато правна форма развива търговската си дейност той. Нормата употребява понятието „потребител“ общо и безусловно, поради което и не  може да се тълкува стеснително, освен ако в специалния закон не се ограничава съдържанието му. В тази връзка следва да се отбележи, че определението за „потребител“, заложено в пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, на която се позовава в отговора си ответникът по частната жалба, е дадено по смисъла и целите на този закон – ЗЗП. Различните други специални закони дават друго, свое определение на това понятие, с оглед спецификата на уредените с тях отношения, както е в случая със ЗЕ, приложим към настоящия спор.

По отношение на възможността да се ползва от изборната подсъдност при иницииране на процеса е напълно безразлично дали ищецът е битов или небитов клиент, за какви нужди ползва електрическата енергия и т.н. Тези критерии може да имат касателство с материалните правоотношения между страните, но не рефлектират накачеството му на „потребител“, поради което не могат и да отнемат осигуреното му от правната норма на чл. 113 от ГПК право да предяви иска пред съда по своя настоящ или постоянен адрес.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че местно компетентният съд, който следва да разгледа делото, е Сливенски районен съд, в чийто район се намира адресът на управление на дейността на ищеца, възползвал се от предвидената в чл.113 от ГПК привилегия.

Тъй като правните изводи на двете инстанции се разминават, частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. Атакуваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне за разглеждане на СлРС.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ определение №  320 от 10.02.2016г. по гр.д. № 4463/15. на СлРС, с което е прекратено производството по делото, поради местна неподсъдност на спора, а делото е изпратено за разглеждане на местно компетентния съд – РС Пловдив, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА гр.д. № 4463/15г. на СлРС на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН за продължаване на процесуалните действия.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       

 

         ЧЛЕНОВЕ: