О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 04.04.2016 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                       мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 129 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което не е уважена молба за отмяна на наложена глоба и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателката заявява, че определението е неправилно и развива подробни съображения относно наличието на уважителни причини за отмяна на глобата. Изтъква като аргумент наличието на възможност за изслушване на детето чрез видеоконферентна връзка, с която съдът не се е съобразил. Заявява, че довеждането на детето би увредило неговия интерес, излага доводи в тази насока. Моли въззивния съд да отмени определението, с което е отхвърлена молбата за отмяна на глобата и същата бъде отменена.

В законовия срок  насрещната страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло частната жалба като неоснователна, развива детайлни контрааргументи, с които оборва релевираните в нея оплаквания и счита, че тя не следва да се уважава. Иска потвърждаване на обжалваното определение.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима - подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

Разгледана по същество, частната жалба се проявява и като основателна.

Упражняването на родителските права спрямо малолетното дете И. са били предоставени със съдебно решение от 2012г. на бащата, като на майката /частната жалбоподателка/ е бил осигурен режим на лични контакти.

От м.11.2014г. детето живее в гр. Лондон с майка си, където ходи в редовно училище. Майката е предявила пред СлРС искове за предоставяне на нея упражняването на родителските права спрямо детето И., определяне на местоживеенето му при нея в гр. Лондон, Обединено Кралство, определяне на режим на лични контакти на бащата с детето и присъждане на издръжка за последното, платима от бащата.

С протоколно определение държано в о.с.з. на 26.02.2016г. по гр.д. № 119/15г. на СлРС съдът е наложил на ищцата М.К. глоба в размер на 1200 лв.  на основание чл. 89 т. 2 от ГПК във връзка с чл. 91 ал. 2 от ГПК за неизпълнение на разпореждането на съда да осигури изслушване на детето И. И. К.. Страната е подала молба по реда на чл. 92 ал. 1 от ГПК за отмяната й до съда, който я е наложил. С определение № 549 от 09.03.2016г. СлРС е отхвърлил като неоснователна молбата, намирайки изложените причини за неуважителни. Това определение е предмет на обжалване с настоящата частна жалба.

Производството по делото е приключило пред първостепенния съд с постановяване на решение № 227 на 24.03.2016г.

Глобата е наложена на ищцата за неизпълнение на разпореждане на съда за трети пореден път. Формално действително е налице обективно неизпълнение на разпореждането на първоинстанционния съд за осигуряване изслушването на малолетното дете И. по реда на чл. 15 от ЗЗДт.

Възможност да се отмени глоба от съда, който я е наложил, има ако страната изтъкне основателни причини за неизпълнението. В случая ищцата е навела редица съображения, касаещи затруднения, свързани с пътуването на детето от Обединеното Кралство до РБ, с прекъсването на учебния процес, с възможните препятствия за завръщането му, както и такива, разкриващи желанието й за съдействие за постигане на резултата, целен със съдебното разпореждане. Решаващият съд е счел за неоснователни тези доводи, но настоящият съдебен състав намира, че те са състоятелни в светлината още на самото разпореждане, чието неизпълнение е санкционирано.

Разпоредбата на чл. 15 от ЗЗДт въвежда императивно, но не и безусловно задължение на съда във всяко производство, касаещо непълнолетно, но навършило 10 годишна възраст дете, да го изслуша по съответните въпроси, поставени за разрешаване пред него. Правилото се разпростира над всички правоотношения, засягащи правата на детето, но нормотворецът е поставил общо и относително определено изключващо изискване – да не се навреди на интересите на детето. Формулировката налага във всеки отделен случай да бъдат съобразени конкретните факти и да се извърши преценка относно интереса на детето, който, като водещ фактор, има приоритет над всички други обстоятелства. Поради това и актът на изслушването не е абсолютизиран, а е с наложен нормативен коректив.

От една страна детето И. живее и учи в гр. Лондон от повече от 1 година и това създава значителни затруднения в две направления – обективно разноските по пътуването в двете посоки са големи, освен това детето следва да бъде с придружител, което мултиплицира неоправдано разходите, субективно затруднение пък се създава при планиране на отсъствието от училище, спазването на съответните административни изисквания, прекъсването на учебния процес, съгласуването със съдебния график и неизвестността относно това дали ще бъде проведено с.з. или ще възникнат пречки за даване ход на делото, което може да доведе до непредвидимо разстройване на разчертаните действия, респективно – до нежелателни за детето последици.

От друга страна, с оглед естеството на спора и констатираните факти – оттеглено съгласие от страна на бащата, /на когото са били предоставени родителските права/, за напускане пределите на страната само с майката, осъществяването на пътуването на детето в посока от РБ към Великобритания реално е било застрашено, което неминуемо рефлектира върху устойчиво организирания му през последните месеци режим на живот – ежедневие, учебен процес, почивки, занимания и т.н. Възможността да се получи ново еднократно съгласие от бащата не е гарантирана, а заместването му със съдебен акт се постига след провеждане на съдебно производство, свързано с усилия, време и разходи, при непредсказуем резултат.

Тъй като процесът е учреден по инициатива на майката, която желае промяна именно на това статукво, нейните действия по защитата на новоустановеното фактическо положение са закономерни и доколкото те са насочени точно към защита итересите на детето, е неоправдано съдът с действията си, рязко да го изведе от постигнатата балансирана обстановка.

Всичко това сочи на извода, че довеждането на детето до РБ за изслушване има повече негативни измерения отколкото позитивни такива би донесло самото изслушване при решаването на спора. Следва да се посочи, че целта на изслушването е съдът да добие непосредствени впечатления за отношението на детето /което пък не е нито решаващо, нито обвързващо мнението на съдията/, поради което този резултат е можело да бъде постигнат и чрез алтернативни процесуални механизми, закрепени и в правото на Общността, пряко приложимо в нашия процес. Съдът е могъл да избере по-щадящ интересите на детето начин да се сдобие с неговите изявления, включително чрез делегиране на правомощия на съда по местоживеене, или съгласно Регламент ЕО 1206/2001г.

Всичко това, преценено през призмата на развилия се процес, придобива следното изражение:

Решаващият съд е разпоредил на страната да извърши действие, което обаче, според настоящия състав, не е било съобразено с интереса на детето. Независимо от това, след като такова разпореждане все пак е било издадено, ищцата е била обвързана с изпълнението му, но доколкото разпореждането е формулирано „да осигури изслушването“, въззивният съд счита, че не е налице и категорично неизпълнение, с оглед конкретното и константно процесуално поведение на ищцата – в действителност тя се е стремила именно да осигури изслушването на детето, като същевременно защити и интереса му, но посредством други способи, като неизменно е предлагала съдействието си – тоест – не може да се приеме безкритично виждането на РС, че е налице просто неизпълнение на съдебното разпореждане. Така, доколкото според този въззивен състав поведението на майката е било повече насочено към охраняване интереса на непълнолетното дете, отколкото действията на съда, за когото съществува и законово задължение за това, то налагането на глобата и отказа за нейната отмяна, са необосновани.

На последно място е необходимо да се изтъкне и косвено поддържащ горната теза аргумент – съдът е постановил крайния си акт по делото 3 седмици след налагане на глобата, като с решението си е уважил исканията на майката – ищца, предоставил й е упражняването на родителските права спрямо малолетното дете и е постановил местоживеене на детето И. при нея в гр. Лондон – тоест, от една страна, неизпълнението на съдебното разпореждане не е било от такова естество, че да направи невъзможно, да затрудни или да отложи във времето разрешаването на спора, а от друга с решението си съдът е превърнал фактическото положение в правно, което потвърждава досегашното местопребиваване на детето. Това обстоятелство не може да не бъде отчетено и  това показва, че към момента макар интересът от обжалване на глобата да не е отпаднал за страната, налагането й практически е изгубило значението си, тъй като за съда вече е отпаднало основанието за това.

В обобщение въззивната инстанция счита, че са налице уважителни причини за отмяна на наложената глоба.

Тъй като правните изводи на двете инстанции се разминават, частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. Атакуваното определение следва да бъде отменено и вместо това бъде постановено ново, с което наложената глоба следва да бъде отменена.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

 

ОТМЕНЯ определение № 549/09.03.2016г. по гр.д. № 119/15г. на СлРС, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на М.М.К. срещу протоколно определение от 26.02.2016г. по гр.д. № 119/15г. на СлРС, с което е наложена глоба в размер на 1200 лв., платима по сметка на СлРС на основание чл. 89 т. 2 от ГПК за неизпълнение на разпореждане на съда да осигури за изслушване детето И. И. К., и вместо това  постановява:

 

ОТМЕНЯ наложената на основание чл. 89 т. 2 от ГПК, с протоколно определение от 26.02.2016г. по гр.д. № 119/15г. на СлРС, глоба в размер на 1200 лв., възложена на М.М.К. за неизпълнение на разпореждане на съда да осигури за изслушване детето И. И. К..

 

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      

 

         ЧЛЕНОВЕ: