О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 14.04.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на четиринадесети април, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 144 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от адв. К. - пълномощник на И.И.С. ЕГН ********** *** против определение № 64/24.02.2016 г. по ч. гр.д. № 558/2015 г. по описа на РС – Нова Загора, с което е постановено спиране на  изпълнението по изп.д. № 177/2015г. по описа на ДСИ К.. Жалбоподателят счита, че при постановяване на определението е допуснато особено съществено нарушение на закона, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.420 ал.1 от ГПК като е имало влязло в сила определение, с което е било отказано спиране на изпълнението в частта за главницата от 13000 лв. на основание чл. 420 ал.1 от ГПК. Освен това страната посочва, че по делото като надлежно връчено обезпечение е учреден залог на парични средства по смисъла на чл.181 ал.1 от ЗЗД в размер на 14603.00лв. Тази сума била достатъчна да се обезпечи  главницата от 13000 лв. и разноските от 1603 лв., но не и за изтеклата законна лихва за времето от  постъпването на заявлението пред ДСИ  Н- Загора 11.09.2015 г. до 09.11.2015 г. датата на депозиране на възражение по чл.414 ал.1 от ГПК в размер на 217.10лв. Тъй като обезпечението не обхващало пълния обем на задължението, страната счита, че не са налице предпоставките на чл.420 ал.1 от ГПК.  Иска се обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови друго, с което искането за спиране на изпълнението бъде оставено без уважение.  Претендират се деловодни разноски.

         По делото е депозиран писмен отговор от адв. Т. пълномощник на Н.Р.К. ЕГН **********. В него е посочено, че частната жалба е неоснователна. Страната счита, че след като законодателят е предвидил две хипотези за спиране на изпълнението в случаите по чл.420 ал. 2 и чл.420 ал. 1 от ГПК, макар и да е отказано спиране на изпълнението в хипотезата на чл. 420 ал.2 от ГПК , е напълно възможно същото да се спре на основание чл.420 ал.1 от ГПК. Единственото условие било възражението по чл.414 от ГПК да е депозирано в предвидения срок. По отношение на твърдението за недостатъчно по размер обезпечение ответникът посочва, че ВКС се произнесъл в тълкувателно решение № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с производството по чл.282 ал.2 от ГПК , което е аналогично  на производството по чл.420 ал.1 от ГПК. ВКС е приел в това свое решение, че не следва да се включат в сумите необходими за надлежно обезпечение „относително определени  и променливи във времето вземания, каквото е цитираното вземане  за лихви изтекли след предявяване на иска“. Посочва се , че  с представената сума за обезпечение се обезпечава  изцяло главницата от 13000 лв. разноските в заповедното производство в размер на 1603.00 лв. и дори остава известна сума, която е в повече.  Моли се да се потвърди обжалваното определение и да се присъди деловодни разноски в размер на 400.00лв.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 11.09.2015 г. в деловодството на РС – Нова Загора било депозирано заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Във връзка с това било образувано  ч.гр.д. № 558/2015 г. при РС – Нова Загора.  Претендирани били 13000 лв. главница, неустойка в размер на 4680.00лв., разноски, както и законовите лихви. По така депозираното заявление била издадена заповед за изпълнение № 352/14.09.2015 г. , както и изпълнителен лист. Пред ДСИ Нова Загора било образувано изп.д. № 20152220400177. По същото била изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника К., която била получена от него на 27.10.2015 г. На 09.11. 2015г. била депозирана молба за спиране на изпълнението на основание чл.420 ал.2 от ГПК. С определение № 382/ 19.11.2015 г. било отказано спиране на изпълнението. След като била депозирана жалба било образувано ч.гр.д. № 564/2015г. при ОС – Сливен. По него било постановено определение № 15/.06.01.20116 г., с което  било отменено разпореждането за незабавно изпълнение и изп. лист в частта относно задължението на К.  да заплати на заявителя С. 3964.73 лв.  представляваща мораторна лихва за периода от  12.09.2011 г. до 10.09.2015 г. като в останалата част жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение била оставена без уважение. На 16.02.2015 г. била депозирана искова молба пред РС – Нова Загора  по реда на чл. 422 ал.2 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът С. заявил, че не поддържа заявеното искане в заповедното производство за присъждане на обезщетение от неустойка в размер на 4680.00лв.С определение № 23/21.01.2016г. била обезсилена издадената заповед за изпълнение в частта над 4680лв. неустойка за периода от 12.09.2010 г. до 12.09.2011 г.  На 24.02.2016 г.била депозирана молба от адв. Т., с която било поискано на основание чл.420 ал.1 от ГПК да бъде спряно незабавно изпълнението на издадената заповед за изпълнение. Молителят представил документ за внесени като гаранция по сметка на съда 14646.81лв., парично обезпечение по смисъла на чл.181 от ЗЗД. На 24.02.2016г. било постановено обжалваното определение, с което било спряно изпълнението по изп.д. № 177/2015г. по описа на ДСИ при РС – Нова Загора.

         Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 07.03.2016 г. и в рамките на законоустановения едноседмичен срок на 15.03.2016г. била депозирана настоящата частна жалба.

         Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         На първо място следва да се отбележи, че  съобразно разпоредбата на чл.420 от ГПК е възможно да се спре принудителното изпълнение или когато в срока за възражение е направено искане за спиране подкрепено с убедителни писмени доказателства, каквато е хипотезата на чл.420 ал.1 от ГПК или когато в случаите по чл.417 т. 1 -8 от ГПК длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД. Обстоятелството, че е било постановено определение, с което е отказано спиране на изпълнителното производство по реда на чл.420 ал.2 от ГПК, не изключва възможността да се иска  и да се постанови спиране по реда на чл.420 ал.1 от ГПК. В настоящия случай правилно първоинстанционният съд е  изследвал възможността да се спре производството по чл.420 ал.1 от ГПК.

         За да бъде уважено искането по чл.420 ал.1 от ГПК е необходимо длъжникът да представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл.181 от ЗЗД. Към момента на постановяване на обжалваното определение  изпълнителното производство е продължавало по отношение на претендираната главница в размер на 13000.00лв., както и разноските по делото в размер на 1603.00лв. Общият сбор на тази сума е 14603.00лв. Видно от представената вносна бележка от 24.02.2016 г. по сметка на РС – Нова Загора е преведена като гаранция сумата от 14646.81 лв. , която е по-голяма от посочената по-горе сума. По този начин вземането, което е предмет на принудително изпълнение , е изцяло обезпечено.Съдът счита, че следва да вземе предвид и цитираното от ответника тълкувателно решение № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с производството по чл.282 ал.2 от ГПК , което е аналогично  на производството по чл.420 ал.1 от ГПК и в което ВКС е приел, че не следва да се включат в сумите необходими за надлежно обезпечение „относително определени  и променливи във времето вземания, каквото е цитираното вземане  за лихви изтекли след предявяване на иска“. Всъщност, каква е точно дължимата лихва към даден момент по делото, би могло да се установи едва след  извършване на съдебно-счетоводна експертиза, което не е необходимо да се извършва само с оглед нуждите на обезпечаването.  Страната е внесла значителни суми по сметка на РС – Нова Загора и дължимата сума като мораторна лихва е незначителна по размер спрямо внесената.

         С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

         Предвид гореизложеното,

                                                                             

ОПРЕДЕЛИ :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 64 от 24.02.2016 г. по гр.д. № 558/2015 г. по описа на НЗРС, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: