О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 18.04.2016 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                               МЛ. С. НИНА КОРИТАРОВА 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 153/2016 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частна жалба, подадена от главния длъжник П.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** и поръчителите К.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, П.И.М., ЕГН: **********, с адрес: *** и С.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез пълномощника им адв. В.С. *** против Разпореждане от 29.10.2012 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 5178/2012 по описа на съда, с което е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжниците в полза на заявителя ТД „Банка ДСК“ за сумата от  27953, 26 лв., съставляваща главница по договор за кредит от 28.02.2008 г., ведно със законната лихва за забава от 25.10.2012 г., сумата от 4997,27 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 09.03.2011 г. до 24.10.2012 г.,  с наказателната лихва в размер на  1762,25 лв. за периода от 09.03.2011 г. до 24.10.2012 г.,  заемни такси и разноски общо в размер на 1942,89 лв. В поканата за доброволно изпълнение, която длъжниците получили общия размер на дължимата сума бил посочен като 48587,62 лв.

            Жалбоподателите твърдят, че атакуваното разпореждане в частта, с която се допуска незабавно изпълнение и относно разноските е незаконосъобразно и моли да се отмени в тези части. Оспорват размера на дължимата сума и посочват, че са били постигнали споразумение с банката, като кредитополучателят редовно правил погасителни вноски, за което представят 20 броя вносни бележки, от които било видно, че били внесени 5210 лв. за периода след образуване на ч.гр.д. № 5178/2012 г. Считат, че тези документи удостоверявали извършено плащане в полза на банката-кредитор извършено в периода след издаване на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. На следващо място посочват, че заповедта била неправилна в частта за разноските и присъденото в полза на кредитора юрисконсултско възнаграждение в размер на 797,63 лв. било прекомерно и не били представени доказателства, че е било платено.

            Молят да бъде отменено разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 5178/2012 г. на СлРС и да бъдат приспаднати от разноските по делото сумата от 797,63 лв.

            Въззиваемата страна изразява становище, че частната жалба е неоснователна. Счита, че възраженията на жалбоподателите са възражения по същество и следва да бъдат включени в предмета на исковото производство по чл. 422 ГПК. Заповедният съд бил длъжен да провери редовността на постъпилите документи от външна страна и в чл. 419, ал. 2 ГПК било изрично посочено, че частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение могла да се основе само на съображения относно редовността на актовете удостоверяващи вземането, изброени в чл. 417 ГПК, както и дали това вземане подлежи на изпълнение, т.е. дали е изискуемо и дали изпълнението му не е обусловено от някакви модалитети. Моли въззивният съд да отхвърли частната жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното разпореждане, с което се издава заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, равняващи се на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено на  г. от ТД „Банка ДСК” ЕАД срещу главния длъжник П.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** и поръчителите К.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, П.И.М., ЕГН: **********, с адрес: *** и С.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: ***  като солидарни длъжници  за 27953, 26 лв., съставляваща главница по договор за кредит от 28.02.2008 г., ведно със законната лихва за забава от 25.10.2012 г., сумата от 4997,27 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 09.03.2011 г. до 24.10.2012 г.,  с наказателната лихва в размер на  1762,25 лв. за периода от 09.03.2011 г. до 24.10.2012 г. Към заявлението са приложени: Договор за кредит от 28.02.2008 г., и Договор за поръчителство към него  и анексите към Договор за кредит от 28.02.2008 г.- Анекс от 12.05.2010 г., Анекс от 15.06.2011 г., Договор за поръчителство от 12.05.2010 г.,  и извлечение от счетоводни книги на за размера на дълга. Посочва се, че банката упражнява правото си предвидено в чл.19.2 от Общите условия и обявява отпуснатия на длъжниците кредит за предсрочно изискуем, поради забава в плащанията над 90 дни. Банката- кредитор не представя доказателства относно уведомяването на длъжниците за това, че упражнява правото си по чл. 60, ал. 2 ЗКИ и обявява дължимия от тях кредит за предсрочно изискуем.

С обжалваното разпореждане от  СлРС е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците и изпълнителен лист. Въз основа на разпореждането  е издадена Заповед №3416 от 29.10.2012 г.  за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 5178 по описа на СлРС за заплащане от страна на длъжниците на кредитора на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист, като на гърба на заповедта е отбелязано, че кредиторът е получил издадения изпълнителен лист на 20.11.2012 г..

На 10.02.2016 г. на длъжника П.И.М., ЕГН: **********, с адрес: *** лично е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20168350400162 по описа на ЧСИ П.Р., ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. Останалите длъжници П.И.М., К.С.И. и С.Н.М. не са получили покани за доброволно изпълнение към 23.02.2016 г., когато е била подадена частната жалба и възраженията към нея. Те са били уведомени за образуваното изпълнително дело срещу тях по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление на посочения адрес- К.С.И. на 16.03.2016 г., а П.И.М. и С.Н.М. на 17.03.2016 г.

На 23.02.2016 г. е подадена частната жалба против разпореждането от за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, ведно с възражения против нея от страна на главния длъжник и на поръчителите по чл.414 от ГПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Условие за допустимост на частната жалба по чл. 419, ал. 2 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение е да бъде подадена, заедно с възражението по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417. В случая частната жалба е била подадена заедно с възражението по чл. 414 ГПК  на 23.02.2016 г. в рамките на двуседмичния срок, предвиден в чл. 419, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече от датата на връчването на заповедта за незабавно изпълнение на длъжника, а именно от 10.02.2016 г., когато същата му е била връчена заедно с поканата за доброволно изпълнение и изпълнителния лист. Останалите длъжници изобщо не са получили покана за доброволно изпълнение към този момент и за тях също следва да се приеме, че е бил спазен двуседмичния срок и подадената частна жалба се явява допустима и по отношение на тях.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.

Предмета на производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на инстанционния контрол е ограничен от нормата на чл. 419, ал. 2 от ГПК. По този ред подлежи на обжалване само разпореждането за незабавно изпълнение, като основанията за незаконосъобразност могат да бъдат извличани единствено и само от документа въз основа, на който е постановено разпореждането по чл. 417 от ГПК.

Представения от кредитора към заявлението по чл.417 от ГПК документ - извлечение от счетоводните книги на представлява документ по чл. 417,  т.2 от ГПК, с който се установява вземане на заявителя към жалбоподателя. Този документ е придружен и от Договор за кредит от 28.02.2008 г., и Договор за поръчителство към него  и анексите към Договор за кредит от 28.02.2008 г.- Анекс от 12.05.2010 г., Анекс от 15.06.2011 г., Договор за поръчителство от 12.05.2010 г. по който жалбоподателят е кредитополучател и тези документа, преценени в тяхната съвкупност могат да бъде преценени като редовни от външна страна но не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

По силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните институции банката може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ– чл.418, ал.3 ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение – чл.418, ал.5 ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл.418, ал.3 ГПК. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В случая банката заявител  е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита по чл. 60, ал. 2 ЗКИ поради неплатени вноски поради което за нея  съществува задължение да съобщи на длъжника, че задължението му е станало изискуемо и т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС   се прилага.

Направеното възражение за погасяване на определена част от задължението и относно общия размер на задължението се отнасят до разрешаването по същество на правния спор и може да бъде разглеждано и разрешено в исковото производство, образувано по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК, където при участието на двете страни ще бъдат събрани всички относими доказателства.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт следва да се отмени като неправилен и незаконосъобразен, а частната жалба се явява основателна.

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателите не следва да бъдат присъдени разноските в настоящото производство,  тъй като такива не са претендирани и не са представени доказателства, че са били сторени такива.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 29.10.2012 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 5178/2012 по описа на съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, като НЕПРАВИЛНО  и  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителния лист от 29.10.2012 г., издаден на основание Разпореждане от 29.10.2012 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 5178/2012 по описа на съда

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                2.