О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 21.04.2016 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 159 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

Образувано е по частна жалба на С.К.И. ЕГН ********** ***, против разпореждане по ч.гр.д. № 214/2016 г. на НЗРС, с което се е разпоредило да се издаде Заповед за незабавно изпълнение против жалбоподателя за заплащане на 10 000 лв. главница по договор за заем от 02.04.2015 г. , 948.87 лв. законна лихва и 228.97 лв. разноски. В жалбата е посочено, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като договорът за заем изтичал на 07.03.2016 г. – след депозиране на молбата по заповедното производство, поради което не следвало да се присъждат нито лихвите , нито неустойката по договора. Посочено е , че парите по договора не били получени наведнъж. Моли се да се отмени обжалваното разпореждане.

По частната жалба е депозиран отговор от П.Д.К. *** офис 10, в който жалбата е определена като недопустима, а по същество и неоснователна. Към заявлението бил представен нотариално заверен договор за заем подписан от жалбоподателя , по който той бил получил в заем пари и бил задължен да ги върне. Съгласно клауза в договора била настъпила и предсрочната изискуемост на вземането, а и към датата на издаване на заповедта за изпълнение падежът е бил настъпил / 07.03.2016 г./ и вземането е било изискуемо и на това основание. Посочено е , че жалбоподателят не е изложил никакви аргументи , произтичащи от акта, които да послужат за основание за издаване на заповедта. Моли се жалбата да бъде оставена без разглеждане , а по същество без уважение.

На жалбоподателя е била връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20168680400131на ЧСИ Румяна Манджурова на  18.03.2016 г. Едновременно с поканата на жалбоподателя е било връчено разпореждането за незабавно изпълнение. В рамките на законоопределения двуседмичен срок – на 18.03.2016 г. е била депозирана частната жалба предмет на настоящото производство.

          От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

                На 02.04.2015 г. между жалбоподателя И. и ответницата К. мил сключен договор за заем съгласно който заемодателката предоставили на заемателя сумата от 10 000 лв. Страните се споразумели заемятеля да върне сумата най-късно в срок от една година, считано от 02.04.2015 г. т.е. до 02.04.2016 г. В разпоредбата на чл.3 ал.4 от договора било уговорено, че ако заемателят оттегли дадените пълномощни на заемодателя във връзка с водене на дело за вреди причинени от ПТП на 12.03.2013 г. , заемодателят може да иска предсрочно връщане на заетата сума. В този случай съгласно чл. 5 от договора заемателят дължи неустойка в размер на 500 лв., както и законната лихва върху заетата сума от датата на сключване на договора до окончателно връщане на сумата. Договорът бил нотариално заверен на 02.04.2015 г.

          Между страните бил сключен договор за правна защита и съдействие. С молба по гр.д. № 16601/2013 г. на Софийски градски съд жалбоподателят И. заявил, че оттегля дадените пълномощия на ответницата К., която да го представлява като адвокат. Заседанието по делото във връзка, с което било направено оттеглянето на пълномощията било насрочено за 11.03.2016 г.

          На 09.03.2016 г. пред РС – Нова Загора било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от К., във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 214/2016 г. Претендирани били главница в размер на 10 000 лв., 500 лв. неустойка по чл. 5 от договора, законна лихва за периода от 02.04.2015 г. до 07.03.2016 г. в размер на 948,87 лв.по чл. 5 от договора, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението. Към заявлението били представени копие на договор за заем, копие от искова молба, копие от договор за правна защита и съдействие, молба за оттегляне на пълномощията.

          На 11.03.2016 г. съдът разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение за претендираните суми, както и изпълнителен лист. На същата дата била издадена заповед № 138 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, както и изпълнителен лист.

          На 18.03.2016 г. на жалбоподателя била връчена покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 2168680400131 от ЧСИ Мандужурова. На същата дата жалбоподателят депозирал възражение за недължимост на задължението, както и настоящата жалба.

          С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

          В разпоредбата на чл. 419 ал.2 от ГПК е посочено, че частните жалби срещу разпореждането за незабавно изпълнение могат да се основават само на съображения извлечени от актовете по чл.417 от ГПК. В разпоредбата на чл.417 т.3 е посочено, че може да се иска издаването на заповед за изпълнение въз основа на нотариален акт-спогодба или друг договор с нотариална заверка са подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължение за предаване на определени вещи. В настоящия случай заявителят е представил нотариално заверен договор за заем,  в който има изрична разпоредба съгласно която по усмотрение на заемодателя вземането става предсрочно изискуемо ако заемополучателят оттегли пълномощията дадени му във връзка с търсено обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от ПТП. Към заявлението е била представена и писмената молба на жалбоподателя, с която той оттегля пълномощията си от заявителя и това обстоятелство не се спори от страните. Следва да се има предвид, че преценката, която извършва първоинстанционния съд, който издава заповедта по чл. 417 от ГПК е формална. Съдът преценява дали от външна страна представените доказателства установяват наличието на задължение от длъжника, което при външна формална преценка на представените със заявлението доказателства е безспорно. В този смисъл съдът не е бил задължен да следи дали е настъпила датата, на която заетата сума по принцип е следвало да бъде върната. Възраженията на жалбоподателя в тази насока следва да бъдат предмет на доказване в исковото производство. 

По същество в жалбата не се съдържат оплаквания от пороци от външна страна на договор за заем. Ето защо, жалбата следва да бъде оставена без уважение.

 

С оглед гореизложеното съдът намира частната жалба за неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.

          Въз основа на изложеното, съдът

 

 

                                                О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.К.И. ЕГН ********** ***, против разпореждане по ч.гр.д. № 214/2016 г. на НЗРС, с което се е разпоредило да се издаде Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.3 от ГПК.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.