О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 25.04.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и пети април, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 170 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от адв. Д. процесуален представител на  С.Р.Й., ЕГН **********,*** против Заповед за незабавно изпълнение № 4770/28.101.2011 г. по ч.гр.д. 6466/2011 г. на РС – Сливен. В жалбата се сочи, че вземането на „Банка ДСК” ЕАД, по което е издадена процесната заповед и разпореждане за незабавно изпълнение, не е несъдебно изпълнително основание по чл. 417 от ГПК. Твърди се, че съдът не е разполагал с доказателство за това, че кредитът, по отношение на който се иска издаване на заповедта, е обявен за предсрочно изискуем. Макар обявяването на предсрочната изискуемост да представлявала едностранно волеизявление на една от страните по договора за кредита- банката, при наличие на предвидените условия за това, то изисквало и наличие на изрично волеизявление на банката, че ще счита кредита или наличният по него остатък за предсрочно изискуем.  Посочено е, че обявената предсрочна изискуемост ще има действие от момента на получаване на съобщението от длъжника. В конкретния случай липсва каквото и да е доказателство, че банката-кредитор е изпратила писмено уведомление до длъжниците, че са настъпили  условията за предсрочна изискуемост. От срока за издължаване на кредита, предвиден в Договор за с.кредит ставало ясно,че същият ще настъпи на 14.09.2017 г., т.е. все още не е настъпил. След като липсвали доказателства за връчване на заявление на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем съдът не е следвало да уважава направеното със заявлението искане за издаване на разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Моли да се постанови определение, с което да се отмени обжалваното разпореждане, както и да бъдат присъдени деловодни разноски.

         По делото е депозиран отговор от „Банка ДСК“ ЕАД , в който е посочено, чуе жалбата е неоснователна. Съгласно Общите условия подписани от кредитополучателя и по-точно чл. 19 т. 2 предсрочната изискуемост настъпва при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни, като същата настъпва автоматично и до предявяване на молбата за събиране по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с наказателна надбавка в размер на 10% пункта. От друга страна е посочено, че посочените в частната жалба възражения са по същество и са предмет на исковото производство, а съдът издаващ заповедта за изпълнение извършва един формален преглед на представените документи – основание за издаване на заповед за изпълнение. Моли се да се отхвърли жалбата като неоснователна, както да бъдат присъдени деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

         Пред настоящата инстанция се  събраха допълнителни доказателства – Удостоверение за наследници от 24.11.2015г., от което е видно, че единствен наследник на А.Т.Й. е жалбоподателят С.Р.Й. – неин син.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 28.10.2011г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против А.Т.Й. – длъжник и В. И. Д. - поръчител. В заявлението било обяснено, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за кредит – 14.09.2007г. Заявителят твърдял, че към 08.07.2010 г. длъжникът е изпаднал в забава на основание на чл. 19 т.2 от Общите условия на договора, т.е. поради непогасяване в срок на три  последователно дължими плащания по кредита. Към заявлението били приложени извлечения от счетоводни книги на заявителя, съгласно които последното плащане по договора е било на 11.10.2011 г., като са били заплатени вноските до 08.04.2010 г.  

         На длъжника Й. е била връчена покана за доброволно изпълнение на 03.02.2016г. от ЧСИ М.. На 12.02.2016г. била депозирана настоящата частна жалба.

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         В разпоредбата на чл. 419 ал.2 от ГПК е посочено, че частните жалби срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основават само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. В разпоредбата на чл. 417 т.2 от ГПК е посочено, че може да се иска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките. Когато се касае за вземания на банки, документите които те следва да приложат към заявлението си са обикновено счетоводни справки, установяващи непогасявани на вземане на задължение на техни кредитополучатели. Възможно е такива документи да бъдат и договорите за банков кредит. Преценката, която извършва първоинстанционния съд, който издава заповедта по чл. 417 от ГПК е формална. Съдът преценява дали от външна страна представените доказателства установяват наличието на задължение у длъжника. Нито първоинстанционния съд, нито съдът пред който се разглеждат частните жалби против разпореждането за незабавно изпълнение, издадени по реда на чл. 417 от ГПК могат да извършват проверка на това дали длъжникът е било изрично уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Това е въпрос, който може и следва да бъде разгледан в отделно исково производство.

         С оглед изложеното, съдът намира, че частната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

         Във връзка с направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна и на основание чл. 7 ал. 1 т. 7 вр. чл. 6 т. 8 б. „в“ от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на „Банка ДСК“ ЕАД следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 278,60 лв.

 

         Предвид гореизложеното,

 

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение № 4770/28.10.2011г. по ч.гр.д. № 6466/2011г. по описа на СлРС.

 

         ОСЪЖДА С.Р.Й., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ ЕАД деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 278,60лв. /двеста седемдесет и осем лева и 60 ст./.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: