О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 11.05.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№186 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от „БАНКА ДСК” ЕАД, гр.София чрез пълномощника юриск. Г. против Определение №202 от 25.01.2016г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№7005/2010г. по описа на съда, с което е обезсилена изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по  чл.417 от ГПК №4860/10.12.2010г. както и издадения на 10.12.2010г. изпълнителен лист въз основа на нея по ч.гр.д.№7005/2010г. на СлРС.

            Жалбоподателят намира, че районният съд е обезсилил неправилно изцяло заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, тъй като длъжниците по нея са двама – М.Й.Д. и Д.М. Б., а по повод подадени по делото възражения, съдът е констатирал смъртта само на единия длъжник – поръчителя Д.М. Б., починал на 09.09.2009г. – преди издаване на заповедта за изпълнение на 10.12.2010г. Посочва, че длъжникът М.Й.Д. не е подавала възражение против заповедта, но въпреки това съдът е обезсилил същата и по отношение на нея, което е неправилно. Поради това моли въззивният съд да отмени обжалваното определение в частта, с която са обезсилени заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист по ч.гр.д.№7005/2010г. на СлРС спрямо невъзразилия длъжник М.Й.Д.. Претендира присъждане на направените разноски.

            По делото е постъпил отговор на частната жалба в законоустановения срок от Ю.Н.М. – наследник на М.Й.Д., починала на 04.03.2010г., който заявява, че той и брат му А.М. са се отказали от наследството на починалата им майка и моли съда да не го призовава като длъжник на същата. Представя два броя удостоверения за вписан отказ от наследството на М.Й.Д., изд. на 17.08.2010г. от СлРС.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Въз основа на подадено от „БАНКА ДСК” ЕАД, гр.София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, СлРС по ч.гр.д.№7005/2010г. е издал на заявителя заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №4860/10.12.2010г. и изпълнителен лист от 10.12.2010г. против солидарните длъжници М.Й.Д. – кредитополучател и Д.М. Б. – поръчител.

На 07.01.2016г., в законоустановения срок, наследниците на поръчителя Д.М. Б., починал на 09.09.2009г. – М.Д.Б., К.Д.Б., В.Б.Б. и Н. Д.Б. са подали възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение.

С обжалваното Определение №202 от 25.01.2016г. по ч.гр.д.№7005/2010г. Сливенски районен съд след като е констатирал, че към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 09.12.2010г. и издаване на заповедта за незабавно изпълнение /10.12.2010г./ длъжникът Д.М. Б. е бил починал, т.е. липсвал е процесуално правоспособен и дееспособен субект, е обезсилил изцяло издадената по делото заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Препис от определението е връчено на заявителя „БАНКА ДСК” ЕАД, гр.София на 01.02.2016г., като в законоустановения и указан едноседмичен срок - на 09.02.2016г. с пощенско клеймо от 08.02.2016г. е подадена разглежданата жалба против него.

В хода на процедурата по администриране на подадената частна жалба, е установено, че другият длъжник по издадената заповед за изпълнение - М.Й.Д. е починала на 04.03.2010г., ведно от удостоверение за наследници, издадено на 23.03.2016г. от Община Сливен. Препис от частната жалба е връчена на наследниците на починалата М.Д. - Ю.Н.М. и А.Н.М.. 

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

            Безспорно, по повод подадено от наследниците на длъжника Д.М. Б., районният съд е констатирал, че същият е починал на 09.09.2009г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, като още към този момент е липсвал процесуално правоспособен и дееспособен субект. В тази насока частният жалбоподател не възразява и не обжалва определението в частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение и изпълнителен лист спрямо този солидарен длъжник.

Възраженията са по отношение обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист спрямо другият, невъзразил длъжник - М.Й.Д..

В хода на администриране на частната жалба се установява обаче, че и този втори солидарен длъжник - М.Й.Д. е починала на 04.03.2010г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е подадено от заявителя на 09.12.2010г., т.е. след смъртта и на този длъжник. По този начин се оказва, че към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК не е имало нито един процесуално правоспособен и дееспособен субект – длъжник по заявлението, срещу което да се издаде исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С оглед разпоредбата на чл.101, ал.1 от ГПК съда следи служебно за наличието или липсата на процесуална правоспособност и дееспособност на лицето, срещу което е издадена заповед за изпълнение. Липсата на процесуално правоспособен и дееспособен субект - физическо лице, е абсолютна процесуална предпоставка, макар и не изрично посочена в чл.415 от ГПК, за валидно провеждане на заповедно производство. С оглед факта, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение против двамата длъжници М.Й.Д. и Д.М. Б., такива физически лица не са съществували, то заповедното производство се явява недопустимо и издадената заповед за изпълнение следва да се обезсили.

С оглед изложеното, след като районният съд е обезсилил изцяло заповедта по чл.417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, е действал правилно и законосъобразно. Обжалваното определение е правилно, а подадената срещу него частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.  

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „БАНКА ДСК” ЕАД, гр.София чрез пълномощника юриск.Г. против Определение №202 от 25.01.2016г., постановено по ч.гр.д.№7005/2010г. по описа на Сливенски районен съд, като неоснователна.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.