О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

 

Гр.Сливен, 13.05.2016 г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  тринадесети май,  две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                         

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ.С. НИНА КОРИТАРОВА

 като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова в.гр.дело № 187 по описа за 2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба подадена от адв. М.Д. ***, в качеството му на пълномощник на И.Н.Т., ЕГН ********** ***- взискател по изп.д. № 136/2010 г. по описа на ДСИ К. против  разпореждането на държавен съдебен изпълнител, с което  се отказва прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложените обезпечения по изп.дело № 136/2010г  по описа на  СИС на СлРС.

     В жалбата се твърди, че изп.д. № 136/2010 г. е било образувано по молба на  И.Н.Т. и въз основа на представен от него изпълнителен лист, като по същото изпълнително дело отново по негова молба били наложени запор върху търговската марка на длъжника и възбрана върху недвижимото му имущество. Посочва, че с молби от 10.11.2015 г. и от 20.11.2015 г. поискал от ДСИ К. да му бъде върнат изпълнителния лист, който бил направил това едва след заповед на председателя на РС Сливен. Счита, че след като изпълнителният лист му бил върнат, изпълнителното дело оставало без изпълнителен титул, поради което бил подал няколко молби до ДСИ К., последната от които била с дата 25.02.2016 г., с които бил поискал изпълнителното дело да бъде прекратено и да бъдат вдигнати наложените по него запори и възбрани.Незаконосъобразен бил извода на ДСИ, че удостоверенията от НАП и Община Сливен били съставлявали изпълнителни титули, както и отказа му да прекрати изпълнителното производство и да вдигне наложените запори и възбрани. Присъединените взискатели не били процесуално легитимирани да продължават изпълнителното производство.

    Моли да бъде отменено атакуваното разпореждането на държавен съдебен изпълнител, с което  се отказва прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложените обезпечения по изп.дело № 136/2010г  по описа на  СИС на СлРС .

   Длъжникът  „Вини“АД-гр.Сливен не  е  изразил становище по жалбата чрез законен или упълномощен представител.

   Становище по жалбата не е постъпило и от присъединените взискатели- държавата за свои публични вземания чрез ТД на НАП, гр. София и ипотекарния кредитор банка ОББ АД, гр. София .    

   В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви. Твърди, че жалбата била процесуално недопустима и идентична с друга жалба, подадена от същия взискател. Посочва, че съгласно чл. 435, ал. 1 ГПК взискателят бил процесуално легитимиран единствено да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение. В случая изпълнителното дело било частично прекратено само по отношение на взискателя, който подал настоящата жалба. Постановлението, с което било частично прекратено изпълнителното производство по отношение на този взискател било влязло в сила, който към настоящия момент бил загубил активната си процесуална легитимация. Счита, че и дори да се било приело, че бил процесуално легитимиран, той не би могъл да обжалва отказа да се прекрати изпълнителното производство и отказа да бъдат вдигнати наложените по делото обезпечителни мерки.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 457, ал. 1 ГПК присъединените взискатели били имали същите права, както и първоначалния взискател, което означавало, че били легитимирани да продължат изпълнителните действия. Взискателят Т. бил подал настоящата жалба за да съдейства на длъжника и се домогвал да преодолее силата на пресъдено нещо на Решение № 377 от 20.10.2015 г. по гр.д.№ 451/2015 г. по описа на СлОС, с което  окръжният съд е оставил без уважение като неоснователна подадената от взискателя жалба срещу постановление от 04.09.2015г, с което ДСИ е прекратил изпълнителното производство по изп.дело № 136/2010г по описа на СИС при СлРС, на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК/ по писмено искане на взискателя/, но само по отношение на него, не и на присъединените взискатели. Със същото постановление ДСИ бил отказал и да вдигне наложените по изпълнителното производство запори и възбрани. Изпълнителното производство следвало да бъде продължено по отношение на присъединените взискатели- държавата и Община Сливен, които имали неудовлетворени публични вземания към длъжника, както и по отношение на присъединилите се впоследствие работници и служители на длъжника.

    Съдът, след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и представеното копие на изп. дело, прие за установено  следното:

     Изп.дело № 136/2010г по описа на СИС при СлРС  е образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.04.2010г, издаден по влязло в сила решение по гр.дело № 7/2009г на АС-Бургас  за осъждането „Вини“АД,  да заплати на И.Т. сумата 2962.62лв – обезщетение, ведно със  законната лихва, считано от 10.01.2004т до окончателното изплащане, както и 1546.16лв- лихва за забава.

     С молбата за образуване на  изпълнително производство, взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде присъединено към изп. дело № 199/2007г по описа на СИС на СлРС.

     С разпореждане от 24.04.2010г съдебният изпълнител е присъединил изп.дело № 136/2010г към  изп. дело № 199/2007г

     С молба от 14.05.2010г  длъжникът е  поискал удовлетворяване вземането на взискателя от паричните средства, съхранявани от ДСИ по изп.дело № 199/2007г и да не бъдат налагани обезпечителни мерки с оглед наличието на достатъчно парични средства, с които да се удовлетвори взискателя в пълен размер.

     Видно от изготвеното по   изп.дело № 199/2007г разпределение, за взискателя И.Н.Т. е  била заделена сумата 2091лв по изп.дело № 1998/07 и 8956лв- по изп.дело № 136/2010г.

     По молба на пълномощника на взискателя от 30.08.2011г, изпълнителното дело е спряно на основание чл. 432 т.2 от ГПК.

     Въз основа на молба, подадена от взискателя на  08.08.2013г е  продължено  изпълнителното производство.  

     Пак по молба на взискателя е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр.Сливен, кв. „Промишлена зона“, представляващ ПИ с идентификатор № 67338.605.350, с площ 57 086 кв.метра., начин на трайно ползване- друг вид производствен, складов обект, ведно с построените в имота сгради.

   За наложената възбрана е уведомен длъжника, взискателя и ОББ АД-гр.София, в качеството й на ипотекарен  кредитор на длъжника.

   С молба от 09.04.2015г  взискателят е поискал  опис на възбранените имоти и налагане на запор върху запазената  търговската марка „Сливенска Перла“, собственост на длъжника.

   С разпореждане от 16.04.2015г съдебният изпълнител е наложил запор върху  марката „Сливенска Перла“,

   С решение от 20.05.2015г е  вписано в държавния регистър на марките първа по ред обезпечителна мярка, наложена от  ДСИ при СлРС  по изп.дело № 136/2010г, а именно: забрана за разпореждане с правата върху посочените марки от страна на притежателя им „Вини „АД.

   С молба от 23.07.2015г община-Сливен е поискала присъединяване на изп.дело № 615/2012г към изп.дело № 136/2010г по описа на СИС при СлРС.

   С разпореждане от 24.07.2015г съдебният изпълнител е присъединил общината като взискателя по изп.дело № 136/2010г, с длъжник „Вини“АД, с размер на задълженията  по изп.дело № 615/2012г .

   С молба от 30.07.2015г Община-Сливен е поискала опис, оценка и публична продан на възбранения имот с идентификатор 67338.605.350, находящ се в гр.Сливен, ведно с находящите е в него сгради.  

  Видно приложеното по делото удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения от 29.05.2015г,  задължението на „Вини“АД към държавата са в общ размер на   5 280 336лв.

  Отделно от това, размерът на публичните общински задължения на длъжника към Община - Сливен  е  226 556лв .

  Длъжникът е уведомен, че на основане чл. 458 от ГПК, държавата се счита за присъединен взискател по изп.дело, а също и община –Сливен.

  С разпореждане от 11.08.2015г съдебният изпълнител е насрочил опис на  възбранения недвижим имот, находящ се в гр.Сливен, „Промишлена зона“ .

  С молба от 18.08.2015г взискателят е поискал спиране на изп.дело,  а разпореждане на ДСИ  от 19.08.2015г същото е било спряно само по отношение на него.

    С писмо от 20.08.2015г  общинска администрация- Сливен уведомила  ДСИ,  че по изп.дело  № 136/10г е платена сумата 200 000лв  /в т.ч. главница и лихва/ за такса битови отпадъци за 2008г по изп.дело № 615/2012г.

   На 27.08.2015г  община-Сливен е поискала спиране на изп.делео № 136/2010г на основание чл. 432 т.2 от ГПК, което искане е оттеглено на 28.08.2015г.

   На 02.09.2015г ДСИ е  бил уведомен от община -Сливен, че по изп.дело № 136/2010г е платена сумата 4575.15лв/ в т.ч. главница и лихви/, представляваща такса битови отпадъци по изп.дело № 615/2012г.

   С молба от 03.09.2015г взискателят е  помолил  да бъдат вдигнати всички наложени възбрани по изп. дело, а с молба от 04.09.2015г е поискал прекратяване на делото на основание чл. 433 ал.1 т.2 от ГПК.

   С постановление от 04.09.2015г, ДСИ е прекратил изпълнителното производство по изп.дело № 136/2010г по описа на СИС при СлРС, на основание чл. 433 ал.1т.2 ГПК/ по писмено искане на взискателя/, но само по отношение на взискателя И.Т..      

  Със същото постановление е отказал да вдигне наложените по делото възбрани и  запори. Това постановление е било обжалвано от взискателя И.Т. пред СлОС.

    На 04.09.2015г е постъпила молба от община Сливен за спиране на  изп.дело на основание чл. 432 т. 2 от ГПК, въз основа на която на 07.09.2015г съдебният изпълнител е спрял изп.дело № 136/2010г, но само по отношение на присъединения взискател община Сливен.   

    С Решение № 377 от 20.10.2015 г. по гр.д.№ 451/2015 г. по описа на СлОС  окръжният съд е оставил без уважение като неоснователна подадената от взискателя жалба срещу постановление от 04.09.2015г, с което ДСИ е прекратил изпълнителното производство по изп.дело № 136/2010г по описа на СИС при СлРС, на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК/ по писмено искане на взискателя/, но само по отношение на него, не и на присъединените взискатели.

    Взискателят  с молба от 10.11.2015 г. е поискал връщане на изпълнителния лист. С разпореждане от 23.11.2015 г. ДСИ е отказал връщането на изпълнителния лист.

     С определение от 21.01.2016 г. СлОС е оставил без разглеждане жалбата на взискателя срещу разпореждане от 23.11.2015 г., с което ДСИ е отказал връщането на изпълнителния лист.

     С разпореждане от 12.02.2016 г. ДСИ е разпоредил изпълнителният лист да бъде върнат на взискателя И.Т. срещу разписка. Същият му е бил върнат според приложената по делото надлежно оформена разписка на 25.02.2016 г.

    Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

      Жалбата е процесуално недопустима.

      Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.1 от ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение. В случая производството спрямо жалбоподателя като взискател е било прекратено с постановление от 04.09.2015 г., което е влязло в сила. Така жалбоподателят е загубил качеството си на взискател по изпълнителното дело и с него и процесуалната си легитимация по делото.   Липсва правен интерес по отношение на жалбоподателя да обжалва отказа изпълнителното производство да бъде прекратено по отношение на присъединените взискатели.

  На следващо място е налице и процесуална пречка за разглеждане в настоящото производство на подадената въззивна жалба, тъй като има влязло в сила съдебно решение-Решение № 377 от 20.10.2015 г. по гр.д.№ 451/2015 г. по описа на СлОС, с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от взискателя жалба срещу постановление от 04.09.2015г, с което ДСИ е прекратил изпълнителното производство по изп.дело № 136/2010г по описа на СИС при СлРС, на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК/ по писмено искане на взискателя/, но само по отношение на него, не и на присъединените взискатели. Налице е предвидената в чл. 299 ГПК забрана да бъде пререшаван правен спор между същите страни, за същото искане и на същото основание, който спор вече веднъж е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение, чийто диспозитив е формирал сила на пресъдено нещо, която обвързва страните по отношение на предмета на спора.

Безспорно е в казуса, че постановлението за прекратяване на изп.дело № 136/2010г от 04.09.2015г е влязло в сила и с него   изпълнителното дело е прекратено  само  частично, поради което остава висящо  по отношение на присъединените взискатели. За тях изпълнителното производство продължава и не е прекратено на някое от основанията по чл. 433 ал.1 ГПК. Предмета на настоящата жалба е разпореждане на ДСИ, с което е отказал да прекрати изпълнителното дело и да вдигне наложените по него обезпечителни мерки, който предмет е напълно идентичен с този на решението, което е влязло в сила. Същото се отнася и до страните в настоящото производство и до страните обвързани от силата на пресъдено нещо на решението.

  На последно място  следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 457 ал.1 ГПК,  според която, присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство каквито има и първоначалния взискател, което означава, че присъединилите се взискатели  са също  легитимирани  да искат  вдигане на наложените запори и възбрани, които съгласно чл. 457 ал.2 ГПК ги ползват.  Именно те като участници в изпълнителното производство могат да искат спиране, продължаване или прекратяване на изпълнителното производство, а в третата  хипотеза- и  вдигане на наложените запори и възбрани при наличие на  правен интерес.

  По тези съображения жалбата се явява недопустима.  Водим от гореизложеното,  Сливенският  Окръжен  Съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

     ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  като НЕДОПУСТИМА  жалбата на адв. М.Д. ***, в качеството му на пълномощник на И.Н.Т., ЕГН ********** *** против  разпореждането от 26.02.2016 г. на държавен съдебен изпълнител И. К., с което  се отказва прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложените обезпечения по изп.дело № 136/2010г  по описа на  СИС на СлРС.

    Определението  подлежи на обжалване пред БАС в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: