О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

            гр. Сливен, 16.05.2016 г.

               В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:      

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА        

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова ч. възз.гр.д. № 192 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по  реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по частна жалба подадена от Т.Д.Ц., ЕГН: **********,*** действаща в качеството си на пълномощник на синовете си Д.К.Ц., ЕГН: ********** и И.К.Ц., ЕГН: ********** *** чрез адв. М.П. ***, с адрес за връчване и призоваване: гр. С., ул. „С.” № *, ет. *, офис * против Определение № 608 от 17.03.2016 г. на СлРС, с което е отхвърлена молбата на въззивниците от 05.02.2016 г. за изменение на Определение № 232 от 28.01.2016 г., в частта с която са присъдени разноски на ответницата Е.Д. като неоснователна. Посочват, че в хода на производството по гр.д. № 2556/2015 г. по описа на СлРС ищците на основание чл. 232 ГПК били подали молба за оттегляне на иска по отношение на ответницата Е.Д. и с молбата си с вх. № 1309 от 26.01.2016 г. били направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на нейния процесуален представител по пълномощие, който бил само  подал отговор на исковата молба и я бил представлявал в първото съдебно заседание, в рамките на което не бил даден ход на делото поради отвод на съдията. Делото не било съставлявало фактическа и правна сложност, което би следвало да обоснове по-високия размер на адвокатското възнаграждение. Молят въззивният съд да присъди минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Твърдят, че на 01.02.2016 г. им било връчено Определение № 232 от 28.01.2016 г. на СлРС, с което на основание чл. 232 ГПК  СлРС бил допуснал оттеглянето на иска с правно основание чл. 68, ал. 3 ЗА, във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от дружествения договор по отношение на ответника Е.Д., като осъдил ищците да й заплатят сумата от 3000 лв., съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение и изобщо не бил коментирал направеното от тях с молбата за оттегляне на иска възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С молба от 05.02.2016 г. били претендирали намаляване на присъденото с Определение № 232 от 28.01.2016 г. на СлРС  по гр.д. № 2556 адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение обаче подадената от тях молба била отхвърлена като неоснователна, като СлРС бил приел, че не били налице основанията по чл. 248 ГПК.  Районният съд правилно бил изчислил минималния размер на адвокатското възнаграждение -1470 лв., тъй като в случая била приложима разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пълномощникът на ответницата Д. бил единствено подал отговор на исковата молба и не бил извършил действия по процесуално представителство. Също така делото не съставлявало фактическа и правна сложност, поради което съдът следвало да намали присъденото адвокатско възнаграждение до минималния му размер. Неправилно СлРС се бил позовал на § 2 от ДР на НМРАВ, която с Решение № 14820 от 10.12.2014 г. по адм.д. № 10395 от 2014 г. ВАС бил прогласил за нищожна. В същия смисъл била и т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 6 от 2012 г.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да уважи направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като намали присъденото възнаграждение до минималния размер посочен в чл. 36, ал. 1 от ЗА и НМРАВ.

Частната жалба, по която е образувано настоящото производство пред СлОС, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на районния съд и е процесуално допустима.

В предвидения от закона срок е депозиран отговор на частната жалба от Е.  А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Р.И.Д. ***, със съдебен адрес:***. Въззиваемата оспорва частната жалба като неоснователна. Посочва, че подаването на отговор на исковата молба било процесуално действие, като пълномощникът на ответната страна бил задължен да се запознае с исковата молба и доказателствата по делото, както и с относимата нормативна уредба и съдебна практика. Участието на адвоката в първото съдебно заседание също било процесуално действие. Делото съставлявало фактическа и правна сложност, тъй като по отношение на предмета на правния спор липсвала нормативна уредба и съдебна практика, което било налагало търсенето на аналогия с нормативната уредба на други сходни правоотношения. Ищците били предявили спрямо въззиваемата недопустим иск и не следвало да черпят права от неправомерното си поведение. Посочва разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Съдът следвало да възложи на ищеца всички разноски сторени от ответника ако той не бил дал повод с поведението си за завеждането на иска, тъй като в този случай ищецът бил недобросъвестно упражнил правото си на иск.

Твърди, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение инкорпорирано в молбата за оттегляне на иска било преклудирано, тъй като още с отговора на исковата молба били приложили списък с разноски по чл. 80 ГПК. Най-късният процесуален момент, към който ищците били могли да направят възражението си за прекомерност на адвокатското възнаграждение бил до приключване на първото съдебно заседание на 08.12.2015 г. независимо, че делото било отложено поради отвод на съдията. В подкрепа на тази своя теза цитира Определение № 546 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм.д. № 3426/2008 г.;Определение № 51 от 24.03.2011 г. на ВКС по т.д. № 271/2010 г.,  първо ТО, ТК;  Определение № 167/05.03.2012 г.  по ч.т.д № 119/ 2012 г. на ВКС първо ТО, ТК. Именно представените с отговора на исковата молба доказателства и изложените в него правни аргументи били мотивирали ищците да оттеглят иска си спрямо ответницата Д.. Минималният размер на адвокатското възнаграждение следвало да бъде присъден единствено в случаите, когато искът бил оттеглен преди подаване на отговор на исковата молба. Не било налице несъответствие на възнаграждението с усилията на адвоката при упражняване на процесуалните права, поради което нямало основание за намаляване на адвокатското възнаграждение. В този смисъл били и задължителните указания на т. 3 от ТР №  6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ограничението предвидено в пар. 2 на ДР на НМРАВ не било противоречало на чл.36 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Моли въззивния съд да остави без уважение частната жалба като неоснователна и да й присъди сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 440 лв., като представя и списък с разноски по чл. 80 ГПК.

 Разгледана по същество, частната жалба, по която е образувано настоящото производство пред СлОС, е частично основателна по следните съображения:

На първо място въззивният съд приема, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено с молбата за оттегляне на иска не е преклудирано, тъй като към този процесуален момент, въпреки че е приключило първото открито съдебно заседание, делото не е било обявено за решаване и е било отложено поради отвод на съдията. Съгласно т. 11 от ТР №  6/2013 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за присъждане на разноски по чл. 80 ГПК може да бъде предявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

С отговора на исковата молба депозиран от ответницата Е.Д. е направена претенция за присъждане на направените по делото разноски, представен е списък с разноски по чл. 80 ГПК и адвокатско пълномощно с договор за правна помощ, от които е видно, че на нейния процесуален представител адв. Д. от САК е било изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., като по т. 1 от ТР №  6/2013 г. на ОСГТК на ВКС вписването при плащане в брой в договора за правна помощ има характера на разписка и е достатъчно, за да се приеме че възнаграждението е било заплатено. В отговора на исковата молба адв. Д. е изложил съображения относно допустимостта и основателността на предявените искове спрямо неговата доверителка, представил е писмени доказателства, като е взел становище и по представените от ищците доказателства и по направените от тях доказателствени искания. Изрично е поискал производството да бъде прекратено по отношение на неговата доверителка поради липса на правен интерес и пасивна процесуална легитимация. Взел е участие в първото по делото открито съдебно заседание, което е било отложено поради независещи от страните причини, тъй като съдията си е направил отвод. Процесуалният представител на ответницата Д. не е взел участие в съдебно заседание, в рамките на което да е бил даден ход на делото по същество, нито в съдебното дирене, нито в съдебните прения. Не е представил с оглед на прекратяване на производството по отношение на ответницата и писмена защита. Следва да се отбележи, че към настоящия момент второто съдебно заседание все още не се е провело, а с определение е насрочено такова и са допуснати и приети нови доказателства, което насочва към правна и фактическа сложност на делото.

Двамата ищци по делото са предявили два иска с правно основание чл. 68, ал. 3 ЗА, във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от дружествения договор, с които претендират ответниците солидарно да заплатят на всеки един от тях сумата от 15 300 лв. главница, съставляваща стойността на неизплатената част от ликвидационен дял от адвокатско дружество, в което съдружник е бил техния наследодател и сумата от 817, 13 лв., съставляваща мораторна лихва. По този правен спор отсъства уеднаквена съдебна практика и нормативна уредба. Делото, обаче е било прекратено по отношение на ответницата Д. в един сравнително ранен етап от разглеждането му, която поради това не е взела участие в последващите съдопроизводствени действия, нито е взела становище по представените впоследствие доказателства и с оглед и на тях не е взела становище по същество на правния спор. Адвокатския хонорар в размер на 3000 лв. би бил справедлив като размер, ако процесуалното представителство беше осъществено по време на целия исков процес до обявяването на решението на съда по същество на правния спор.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно т. 3 от ТР №  6/2013 г. на ОСГТК на ВКС при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в пар. 2 от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Нормата на пар. 2 от ДР Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е прогласена за нищожна с Решение № 14820 от 10.12.2014 г. по адм.д. № 10395 от 2014 г. ВАС. В случая е приложима разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и минималния размер на адвокатското възнаграждение е правилно определен от районният съд, че се равнява на 1470, 03 лв. Единственото ограничение предвидено по отношение на преценката на съда дали е прекомерно адвокатското възнаграждение и какъв следва да бъде неговия размер е минималния размер на адвокатското възнаграждение предвиден в НМРАВ.

Възражението за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. следва да бъде частично уважено и адвокатското възнаграждение на адвоката на ответницата Д. да бъде намалено до размера от 2000 лв., които размер би бил съответен на положените от него усилия за осъществяване на процесуална защита на неговата доверителка.

След като изводите на двете инстанции не съвпадат по отношение на неоснователността на възражението за намаляване на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответница Д. поради прекомерност и с оглед уважаването на възражението за прекомерност в посочения размер от 2000 лв. обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно. Също така Определение № 232 от 28.01.2016 г. на СлРС, с което на основание чл. 232 ГПК  СлРС е допуснал оттеглянето на иска с правно основание чл. 68, ал. 3 ЗА, във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от дружествения договор по отношение на ответника Е.Д., следва да бъде изменено, в частта с която  ищците са осъдени да заплатят сумата от 3000 лв., съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение, като последните бъдат осъдени да заплатят адвокатско възнаграждение в намален размер от 2000 лв.

С оглед частичното уважаване на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответницата Д. и намаляването му до размер от 2000 лв., претенцията на въззиваемия за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски следва да бъде уважена в размер от 293, 33 лв.

Мотивиран от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 608 от 17.03.2016 г. по гр.д. № 2556 /2015 г.на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА.

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 от ГПК Определение № 232 от 28.01.2016 г. на СлРС по гр.д. №2556/2015 г. в частта относно разноските, както следва:

НАМАЛЯВА поради прекомерност адвокатското възнаграждение присъдено в полза на Е.  А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** от 3000 лв. на 2000 лв.

ОТМЕНЯ Определение № 232 от 28.01.2016 г. на СлРС по гр.д. №2556/2015 г. в частта, с която Д.К.Ц., ЕГН: ********** и И.К.Ц., ЕГН: ********** *** са осъдени да заплатят на Е.  А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 2000 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв.

ОСЪЖДА Т.Д.Ц., ЕГН: **********,*** действаща в качеството си на пълномощник на синовете си Д.К.Ц., ЕГН: ********** и И.К.Ц., ЕГН: ********** *** да заплати на Е.  А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 293,33 лв. съставляваща сторени по делото разноски пред въззивната инстанция.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                         ЧЛЕНОВЕ: