О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 13.06.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на тринадесети юни, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 193 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от „Джорданс 2“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„Б.“ №*, от П.Д.Б., ЕГН ********** *** и от Й.Г.Б., ЕГН ********** ***-3 представлявани от адв. М.. В частната жалба е посочено, че тя се депозира от адв. М. и от името на „Гради“ ЕООД – трето лице по изпълнително дело № 173/2016 г. по описа на ЧСИ Г..

         В жалбата е посочено, че се обжалва разпореждане по ч.гр.д. №163/2016 г. по описа на РС – Сливен за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК - № 347/19.02.2016г. и изпълнителен лист. Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Банката заявител не била удостоверила и не била представила извлечение от счетоводните си книги, от които да се удостовери ликвидността и изискуемостта на заявеното вземане. Тъй като не е бил представен индивидуализиран договор, който не следва да бъде тълкуван от съда, то представения договор от страната е бил нищожен сам по себе си относно посочените като поръчители и длъжници физически лица. На следващо място е посочено, че обжалваното разпореждане е било неправило постановено, тъй като не било безспорно доказано в Заповедното производство, че е било налице неплащане на месечни погасителни вноски и че кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем настъпвало и имало действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,че счита кредита за предсрочно изискуем. Било необходимо да се докажат реални действия за уведомяване на длъжника. На следващо място се посочва, че по отношение на поръчителите П. и Й. Б. съдът неправилно бил издал Заповед за изпълнение и изпълнителен лист като солидарни длъжници. Страната се позовава на изтекъл преклузивен шестмесечен срок по чл. 147 ал.1 от ЗЗД, за който съдът бил задължен да следи служебно. Посочва се, че кредитът е станал предсрочно изискуем от 01.08.2013 г., а заявлението по чл. 417 от ГПК против тях е било подадено в съда едва на 17.02.2016 г. Страната развива съображения относно нередовността на представения със заявлението документ – липса на погасителен план, недоказаност на изискуемостта на вземането, нищожен договор за банков кредит.

         Моли се да се отмени издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и да се обезсили издадения изпълнителен лист по отношение на тримата доверители.

         Претендират се разноски по заповедното производство и по изпълнителното дело.

         Направено е доказателствено искане за приобщаване за ползване на и.д. № 20168370400173 по описа на ЧСИ Павел Г. с рег. № 837.

         Иска се да се спре изпълнително дело № 20168370400173 до произнасяне на съда по съществото по реда на чл. 422 от ГПК.

         По частната жалба не е депозиран отговор от ответната страна ОББ АД – София.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 18.02.2016г. в деловодството на СлРС било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от ОББ Ад – София против длъжника „Джорданс 2“ ООД, както и против П.Д.Б. и Й.Г.Б.. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 638/2016г. по описа на РС – Сливен.  В заявлението било посочено, че вземането против длъжника „Джорданс 2 „ООД произтича от отпуснат кредит по договор за бизнес-ипотечен кредит № LD1218111614/10.05.2008г. изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1/08.06.2012 г., задължението на другите двама длъжника било посочено, че произтича от описания по горе договор за кредит и допълнителното споразумение към него, както и от поръчителство по договора за кредита. В заявлението било отразено, че вземането по договор за кредит е станало предсрочно изискуемо, тъй като дължимите вноски по него били просрочени от 922 дни, като най-старото просрочие било от 10.08.2013 г. В самото заявление било посочено, че настъпилата предсрочна изискуемост била доведена до знанието на длъжника и поръчителите чрез изрична нотариална покана връчена им на 04.01.2016г. за „Джорданс 2“ ООД и П.Б. и 03.01.2016 г. за Й.Б.. Било поискано длъжниците да бъдат осъдени да заплатят 24 707.05 евро, от които 24 528.79 евро главница и 178,26 евро просрочена такса за управление, както и дължимите лихви. Към заявлението било представено извлечение от счетоводната книга на ОББ АД за задължението на „Джорданс 2“ ООД по договор за бизнес ипотечен кредит LD1218111614/10.05.2008г., от което извлечение е видно, че падежът на първата просрочена вноска е бил на 10.08.2013 г. От представения договор за ипотечен кредит от 10.05.2008г. е видно, че кредитополучател по договора е „Джорданс 2“ ООД, а от представения договор за поръчителство от 10.05.2008 г. е видно, че жалбоподателите П. и Й. B. са станали поръчители по договора за ипотечен кредит на „Джорданс 2“ ООД. В разпоредбата на чл. 14 от ОУ по договора за бизнес-ипотечен кредит е видно, че страните се били договорили автоматично предсрочна изискуемост, която да настъпи при просрочие на погасителна вноска с повече от 90 дни.

         От представеното допълнително споразумение № 1 към Договор за бизнес-ипотечен кредит от 10.05.2008 г. е видно, че ОББ АД и „Джорданс 2“ ООД са се споразумели сключения между тях договор да се трансформира от договор за бизнес-ипотечен кредит в инвестиционен кредит. Падежът на всички вноски е бил определен към 10.04.2018 г. Допълнителното споразумение не е било подписано от поръчителите. ОББ АД обявила за предсрочна изискуемост цялото задължение по договор за бизнес-ипотечен кредит LD1218111614/10.05.2008г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1/08.06.2012 г. на 03.12.2015г. Уведомлението било връчено на „Джорданс 2“ ООД и на П.Д.Б. на 04.01.2016г., а на Й.Г.Б. на 03.12.2015г.

         На 19.02.2016г. РС-Сливен било постановено разпореждане, с което съдът разпоредил да се издадат Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на заявителя ОББ АД – София за солидарно заплащане от страна на длъжниците на посочените в заявлението суми и разноски. Било разпоредено да се издаде и изпълнителен иск. Във връзка с това разпореждане била издадена заповед № 347 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с длъжници „Джорданс 2“ ООД - кредитополучател, П.Б. – поръчител и Й.Б. – поръчител. Бил издаден и изпълнителен лист получен от заявителя на 23.02.2016 г. По издадения изпълнителен лист било образувано .д. № 20168370400173 на ЧСИ Г.. На длъжниците била изпратена покана за доброволно изпълнение, която била получена от тях на 25.04.2016 г.

         На 09.05.2016 г. били депозирани възражения от длъжниците в РС – Сливен за това, че не се дължат сумите посочени в заповедта за изпълнение и изпълнителен лист.

         На 09.05.2016 г., в рамките на законоустановения двуседмичен срок, е била депозирана настоящата частна жалба.

         Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

         Следва само да се отбележи, че поради неизвестни на съда причини в частната жалба е посочено, че тя се подава и от името на „Гради“ ЕООД. Частната жалба е подадена от пълномощник – адв. М., а същата не приложила пълномощно от името на „Гради“ ЕООД, с което да е упълномощена да обжалва съдебните актове предмет на делото. От друга страна „Гради“ ЕООД не са страна по заповедното производство и не могат да бъдат участници в настоящото производство.

         С оглед на изложеното съдът намира, че в тази част производството следва да бъде прекратено, като недопустимо.

         В разпоредбата на чл. 419 ал. 2 от ГПК е посочено, че частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. Във връзка с това твърдението на жалбоподателя, че банката заявител не била удостоверила своето вземане и не била представила извлечение от счетоводните книги, от които да се удостовери неговата ликвидност и изискуемост е неоснователно. По делото освен договора за кредит, договора за поръчителство, допълнителното споразумение е представен и документ по смисъла на чл. 417 ал. 2 от ГПК, а именно извлечение от счетоводните книги на ОББ АД, от които без съмнение е видно, че още 2013 г. е настъпил падеж на главницата по договора за кредит. Заповедния съд извършва едно формално преглеждане на документите, които му се представят, той няма за задължение да прави точна преценка на дължимостта на вземанията, но от така представената справка може да се направи извод, че задължението по банков кредит е станало ликвидно и изискуемо. На следващо място е неоснователно твърдението на страната, че не бил представен индивидуализиран договор, който да бъде тълкуван от съда. От представените по делото договор за бизнес-ипотечен кредит от 10.05.2008 г., договор за поръчителство и допълнително споразумение към договор за бизнес-ипотечен кредит от 10.05.2008г. са пределно ясни както страните, така и вземането, за което те са се споразумели. От клаузите на договора е видно, че е настъпила предсрочна изискуемост. От нотариалното връчване и личното връчване на длъжниците е видно, че та са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост и заповедния съд не е било необходимо да прави някакви догадки относно страните, предмета и изискуемостта.

         По въпроса за предсрочната изискуемост и нейното настъпване съдът счита, че са налице достатъчно доказателства, от които е видно, че на длъжника „Джорданс 2“ ООД и П.Б. са били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост чрез връчване на уведомително писмо от нотариус N.K. на 04.01.2016г., а на длъжникът Й.Б. е бил лично уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на 03.12.2015 г. По отношение на Б. кредитът е станал предсрочно изискуем от 03.12.2015 г., а по отношение на „Джорданс 2“ и П.Б. вземането е станало предсрочно изискуемо на 04.01.2016г. Връчването на уведомлението чрез нотариална покана, както и лично са напълно реални действия, с които се уведомяват длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост.

         Съдът намира, че по отношение на поръчителите П. и Й. B. неправилно е била издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист в качеството им на поръчители и солидарни длъжниците. Съгласно разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на 6 месеца. От представеното извлечение от счетоводните книги на ОББ АД е видно, че първото просрочие е от 10.08.2013 г. Съгласно Общите условия на договора сключен между страните – чл. 14, при просрочие на погасителна вноска с повече от 90 дни кредитът става автоматично предсрочно изискуем без да е необходимо каквото и да е волеизявление на банката. От това следва, че най-късно 08.11.2013 г. е настъпила предсрочната изискуемост по кредита. От тази дата кредиторът е имал възможност да обяви предсрочната изискуемост, но това е зависело изцяло и единствено от неговата воля.

         От друга страна, по първоначалния договор за кредит от 10.05.2008г. е било сключено допълнително споразумение от 08.06.2012г. по силата на което §2 ал. 1 страните са се споразумели да бъде променен и трансформиран режимът на кредита от бизнес-ипотечен кредит в инвестиционен кредит. Съдът счита, че по този начин се е стигнало до промяна на кредита по същество. С оглед на това намира, че поръчителството на П. и Й. B. не може да се счита за валидно и по отношение на новия договор за инвестиционен кредит. По отношение на тях не може да се търси солидарност на задължението. В тази част жалбата е основателна и съдът следва да обезсили издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

         Съдът счита, че съображенията на жалбоподателите относно нередовността на представените със заявлението документи – липса на погасителен план, недоказаност на изискуемостта на вземането, нищожност на договора за банков кредит, са неоснователни. Валидността на договора не може да се обсъжда в заповедното производство, а наличието на погасителен план не се свързва от правната норма с установяване на задължението и неговия размер.

         Жалбоподателите са били направили искане за приобщаване за ползване на и.д. 20168370400173, съдът намира същата за неоснователна. Пред заповедния съд и пред въззивния съд следва да се разглеждат единствено документите, които са представени от заявителя с заявлението за издаване заповед за изпълнение, както и документите удостоверяващи датата на която длъжниците са били уведомени за издадената заповед за изпълнение.

         Направено е искане за спиране на изпълнително дело № 20168370400173 до произнасяне на съда по съществото на спора по реда на чл. 422 от ГПК. Такова искане е недопустимо да се направи с настоящата частна жалба. Редът за искане за спиране на изпълнението е посочен в чл. 420 от ГПК. Същото следва да бъде направено с нарочна молба пред заповедния съд. Решението на заповедния съд би подлежало на обжалване пред въззивната инстанция.

         Предвид правилата на процеса на жалбоподателите следва да бъдат присъдени деловодни разноски направени във връзка със заповедното производство и с въззивното производство. По настоящото дело не могат да бъдат присъждани разноски направени пред съдебния изпълнител, тъй като се касае за друго производство. По разноските направени по заповедното производство ще се произнесе съдът, който разгледа спора по същество. Настоящият съд следва да се произнесе единствено по разноските направени във връзка с обжалването пред него. Жалбоподателите са представили пълномощно, в което е отразено, че са заплатили деловодни разноски в размер на 5620лв. Не са представени доказателства обаче, че такава сума действително е била заплатена, поради което съдът намира, че тя не следва да се присъжда на страната.

         Предвид гореизложеното,

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на „Гради“ ЕООД, като недопустимо.

 

         ОТМЕНЯ разпореждане от 19.02.2016г. по ч.гр.д. № 638/2016 г. на СлРС в частта, с която е разпоредено да се издаде Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК и изпълнителен лист по отношение на солидарните длъжници.

 

         Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

         ОТКАЗВА да се издаде Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК и изпълнителен лист по отношение на солидарните длъжници П.Д.Б., ЕГН ********** *** и Й.Г.Б., ЕГН ********** ***-3.

 

         В останалата част ПОТВЪРЖДАВА Разпореждането като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОБЕЗСИЛВА Заповед № 347 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 19.02.2016 г. и издадения изпълнителен лист въз основа на нея в частта, с която П.Д.Б., ЕГН ********** *** и Й.Г.Б., ЕГН ********** ***-3 са осъдени солидарно да заплатят с „Джорданс 2“ ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Б.“ № * на кредитора „ОББ“ АД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. С. С.“ № *, сума в размер на

 

         24 707,05 евро включващо в себе си 24 528,79 евро главница и 178,26 евро просрочена такса за управление представляваща неизплатена част от отпуснат кредит по договор за бизнес-ипотечен кредит № LD1218111614/10.05.2008г. изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1/08.06.2012 г. ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението 18.02.2016 г. до окончателното й изплащане;

 

         договорна лихва в размер на 3126,27 евро за периода от 10.08.2013 г. до 17.02.2016 г.;

         наказателна лихва в размер на 3161,10 евро за периода от 10.08.2012 г. до 17.02.2016 г., както и

 

         разноски по делото в общ размер на 2 651,70 лв., от които държавна такса в размер на 1212,40 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1439,30 лв..

 

         Определението в прекратителната  част подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред БАС. В останалата част не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: