О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 17.05.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч.гр.д.№205 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е  частна жалба от Д.П.Е. против определение № 810/15.04.2016 г. по гр.д. № 313/2016г. на СлРС, с което е прекратено като недопустимо спрямо ответника Гимназия с преподаване на западни езици „Захарий Стоянов” – Сливен производството по делото като се сочи, че това определение е незаконосъобразно.  В жалбата се излагат съображения, че в конкретния случай и съгласно разпоредбата на чл.61 ал. 2 от КТ надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 от КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Иска се да бъде отменено определението  и делото да се върне за разглеждането му от СлРС.

Не е постъпил писмен отговор на частната жалба.

С определение № 810/15.04.2016 г. по гр.д. № 313/2016г. районният съд е прекратил като недопустимо спрямо ответника производството по делото, тъй като  съдът е преценил , че ищецът е насочил исковете си срещу учебното заведение, на което е бил директор до налагането на дисциплинарното наказание „Уволнение”. Районният съд обаче приема, че учебното заведение не е надлежна страна, тъй като съгласно чл.37 ал.4  от Закона за народната просвета директорите на учебните  заведения се назначават и трудовите правоотношения с тях се прекратяват от началника на съответния регионален инспекторат по образовани.

Определението е неправилно и е в противоречие с приетото в ТР №1/30.03.2012 г. по  т.д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието че надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 от КТ предявени от работник или служител, чиито трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 изр. първо от КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган.

Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. Такива са например предвидените в чл. 37 от Закона за народната просвета /ЗНП/ случаи на сключване на трудови договори: с директорите на държавни детски градини, училища и обслужващи звена - от министъра на образованието, младежта и науката; с директорите на държавните спортни училища - от министъра на физическото възпитание и спорта; с директорите на детските градини по чл. 10, ал. 3 ЗНП - от министъра на отбраната; с директорите на общинските училища и обслужващи звена - от началника на регионалния инспекторат по образованието; с директорите на общинските детски градини - от кмета на общината. Систематическото и логическото тълкуване на посочените норми налага изводи, че, първо, длъжностите, трудовият договор за които се сключва при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, са предвидени за заемане при работодатели, характерът на дейността на които ги определя като държавни или общински институции за задоволяване на обществени потребности в различни сфери - на образованието, на здравеопазването, на социалната политика и други, и, второ, че в тези случаи законът овластява /възлага на/ висшестоящият спрямо работодателя /юридическо лице/ едноличен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19 Закона за администрацията /ЗА/ а не администрацията, която той ръководи/, на който са предоставени правомощия за упражняване на управление, ръководство, координиране и/или контролиране на такива институции при осъществяване на държавната или общинската политика в съответната сфера, да сключва трудовите договори за длъжности, в чиито трудови функции се включва и представляването на работодателя по трудовите правоотношения с него, т. е. упражняването на работодателска власт. Сключването на трудов договор по този ред, обаче, не води до изключение от правилото по чл. 61, ал. 1 КТ. По изричната разпоредба на закона - чл. 61, ал. 2, изречение второ КТ - и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила, където се полага наемният труд, т. е. с работодателя. Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител по смисъла на чл. 36 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ като негов представителен орган/ при създаването на трудово правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности. Такъв е правният статут на този орган и при прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности, каквато компетентност му е изрично предоставена в посочените по-горе /неизчерпателно/ случаи и каквато следва по аргумент от чл. 192, ал. 2 КТ. Този извод следва и от обстоятелството, че субективното право за прекратяване на трудовия договор, предвидено в Глава шестнадесета на КТ, в т. ч. и чрез налагането на дисциплинарно наказание уволнение, принадлежи на работодателя във всички случаи на възникване на правоотношението въз основа на такъв договор, независимо дали той е сключен по реда на чл. 61, ал. 2 КТ /с оглед липсата на предвидено изключение в този смисъл/. За осъществяване на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си, то /волеизявлението/ и в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган. Последиците от него също засягат работодателя, само който поради това е засегнат и от споровете по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ във връзка със законността на уволнението, което го определя като надлежна /процесуално легитимирана/ страна - ответник по тях.

Освен това процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено.

В този смисъл е и Решение № 276 от 4.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1380/2009 г., IV г. о., ГК.

 

С оглед на изложените съображения атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Ръководен от изложените съображения  съдът

 

                                          О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ  определение  № 810/15.04.2016г. по гр.д. № 313/2016 г. на Сливенския районен съд.

 

ВРЪЩА делото на сливенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

         

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: