О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 27.05.2016 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

            СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ. С. НИНА КОРИТАРОВА 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 215/2016 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

                Образувано е по частна жалба, подадена от длъжника „Джорданс 2”ООД,  ЕИК 119617397 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Б.” № *, представлявано от управителя на дружеството П.Д.Б. и поръчителите П.Д.Б., ЕГН: ********** и Й.Г.Б., ЕГН: ********** ***-3 чрез адв. П. М. от САК, със съдебен адрес:***, офис № 408 против Разпореждане от 19.02.2016 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 637/2016 г. по описа на съда, с което е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 339 от 19.02.2016 г. и е издаден изпълнителен лист против длъжника и поръчителите в полза на заявителя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД за сумата от  87 055, 89 евро, съставляваща главница по Договор за бизнес ипотечен кредит от 25.10.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012 г., просрочена такса за управление в размер на 689,94 евро, договорна лихва в размер на 11 539, 84 евро за периода от 10.06.2013 г. до 17.02.2016 г., наказателна лихва за просрочена главница в размер на 12 901,77 евро за периода от 10.06.2013 г. до 17.02.2016 г. , както и законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2016 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 4 388, 39 лв., платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 3 821, 29 лв.

Жалбоподателите твърдят, че атакуваното разпореждане е бланкетно, неправилно, незаконосъобразно и необосновано и постановено в противоречие със ЗСВ и Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Молят обжалваното разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а изпълнителния лист да бъде обезсилен.

Посочват, че Договорът за бизнес ипотечен кредит от 25.10.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012 г. не бил достатъчно добре индивидуализиран по отношение на страните по него, не бил приложен към него погасителен план и други доказателства- счетоводни документи и надлежно връчени покани, от които да било видно, че била настъпила предсрочната изискуемост на кредита и кои били просрочените анюитетни вноски. Не били представени и доказателства, че главния длъжник и поръчителите били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението. Не бил установен размера на вземането, разрешения и усвоения кредит, непогасения остатък и лихвите, кои вноски и в какъв размер не били погасени, за кои от тях бил настъпил падежа. Представените извлечения от счетоводните книги на банката не съставлявали редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК. Представения договор бил нищожен и не удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и поръчителите, поради което липсвали предпоставките на чл. 418, ал. 2 ГПК- редовен от външна страна по чл. 417 ГПК документ и изпълняемо право. При подаване на заявлението не бил приложен договор за поръчителство. Твърдят, че главния длъжник и поръчителите като солидарни длъжници не били необходими другари, нито в исковото, нито в заповедното производство. Имали самостоятелно материалноправно положение и предпоставките за влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение следвало да се преценяват поотделно за всеки един от тях. Издаването на изпълнителен лист срещу поръчител не било означавало,че неговата отговорност била по-голяма по обем по см. на чл. 139, изр. 2 ЗЗД, а само допълнителен ред за насочване на принудителното изпълнение. Към заявлението не били приложени никакви доказателства, от които да било видно, че банката била уведомила страните за предсрочната изискуемост на кредита и не могло да бъде установено дали към момента на подаване на заявлението бил изтекъл за поръчителите шестмесечния  преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, за който съдът следвало да следи служебно, каквото било и изискването на т. 4б от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Навеждат възражения за изтекла погасителна давност по отношение на главното задължение и акцесорните задължения. Молят за присъждане на сторените разноски в настоящото и в заповедното производство. Правят доказателствени искания за приобщаване към доказателствения материал в настоящото производство на  следните дела- изпълнително дело № 20168370400172 по описа на ЧСИ Павел Г. и ч.гр.д. № 637/2016 г. на СлРС. Изрично претендират спиране по чл. 420 ГПК на изпълнителните действия по образуваното изп.д. № 171/2016 г.  на ЧСИ Павел Г..

            Частната жалба е връчена на въззивната страна „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА ” АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ул. „С.С.“ № *, която  депозирала отговор в законоустановения срок чрез адв. М.П. ***. Въззиваемата страна оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че документите, от които било произтичало вземането били- Договор за бизнес ипотечен кредит от 25.10.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012 г.; Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012 г.; Извлечение от счетоводни книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК; Нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост. Според Договор за бизнес ипотечен кредит от 25.10.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012 г. банката кредитор била предоставила на длъжника „Джорданс 2 “ ООД ползването на кредит в размер на 150 000 евро, като това главно задължение на длъжника било обезпечено с поръчителството на П.Б. и Й.Б. в качеството им на ФЛ. Кредитът бил изцяло усвоен. На основание чл. 14 от ОУ към договора кредитът бил обявен за предсрочно изискуем поради просрочие от повече от 983 дни /началната дата на първото просрочие била 10.06.2013 г./. Извлечение от счетоводни книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК установявало вземането на банката към 17.02.2016 г. Длъжникът и поръчителите били уведомени за обявената предсрочна изискуемост на кредита по Договор за бизнес ипотечен кредит от 25.10.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012 г. чрез нотариална покана, която била връчена на П.Б. в качеството й на представител на длъжника и на ФЛ поръчител по реда на чл. 47, ал. 5 във вр. ал. 1 от ГПК на 04.01.2016 г., а на Й.Б. като поръчител лично на 03.12.2015 г., като с изтичането на срока по чл. 47, ал. 2 във вр. с ал. 5 ГПК съобщението се било считало за връчено. Банката била упражнила надлежно правото си предвидено в чл. 60, ал. 2 ЗКИ и била обявила кредита за предсрочно изискуем, за което били надлежно уведомени длъжника и поръчителите. Извлечение от счетоводни книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК било редовен от външна страна документ, удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и съдържал всички необходими реквизити според посочена задължителната практика на ВКС. Посочени били страните, размера на вземането, падежите на месечните вноски за главницата и лихвите, крайния падеж по договора за кредит и датата на последното направено плащане. Твърди, че заповедният съд проверявал единствено дали предявеното вземане произтичало от наведеното правно основание, видът на вземането дали било парично и изискуемо, както и дали отразеното в представения документ по чл. 417 ГПК съвпадало с описаното в заявлението парично вземане. Договор за бизнес ипотечен кредит от 25.10.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012 г. бил валиден и обвързвал страните по него. Неоснователен бил и довода на жалбоподателите, че следвало да се приложи т. 4б от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не бил изтекъл предвидения в чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение на поръчителите шестмесечен преклузивен срок. По отношение на изпълнителните действия жалбата била недопустима, тъй като бил предвиден специален ред в чл. 435 ГПК за обжалване на действията на съдебния изпълнител от страна на длъжника. Моли да бъде потвърдено обжалваното разпореждане на СлРС като правилно и законосъобразно.

По отношение на направените с частната жалба доказателствени искания настоящият въззивен състав, счита че същите следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни. По настоящото ч.гр.д. №215/2016 г. е приложено служебно за послужване гр.д. № 637/2016 г. по описа за 2016 г. на СлРС ведно със заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, изпълнителния лист и обжалваното разпореждане. Приложени са и поканите за доброволно изпълнение адресирани до длъжника и поръчителите, които са били получени от тях на 25.04.2016 г. По отношение на останалите писмени документи, които се съдържат в изп.д. № 20168370400172 следва да не бъдат приобщавани към доказателствения материал по настоящото производство, тъй като са неотносими към неговия предмет- по реда на чл. 419 ГПК подлежи на обжалване само разпореждането за незабавно изпълнение, като основанията за незаконосъобразност могат да бъдат извличани единствено и само от документа въз основа, на който е постановено разпореждането по чл. 417 от ГПК. В чл. 435 и сл. ГПК е предвиден друг специален ред за обжалване на действията на частния съдебен изпълнител и е недопустимо в настоящото производство въззивният състав да се произнася по законосъобразността на предприетите от съдебния изпълнител изпълнителни действия.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 18.02.2016 г. Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено  от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД срещу „Джорданс 2” ООД, представлявано от управителя на дружеството П.Д.Б., като длъжник и поръчителите П.Б. и Й.Б. за сумата от  87 055, 89 евро, съставляваща главница по Договор за бизнес ипотечен кредит от 25.10.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012 г., просрочена такса за управление в размер на 689,94 евро, договорна лихва в размер на 11 539, 84 евро за периода от 10.06.2013 г. до 17.02.2016 г., наказателна лихва за просрочена главница в размер на 12 901,77 евро за периода от 10.06.2013 г. до 17.02.2016 г. , както и законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2016 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 4 388, 39 лв., платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 3 821, 29 лв. Към заявлението са приложени: Договор за бизнес ипотечен кредит от 25.10.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012 г.; Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012 г.; Извлечение от счетоводни книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК; Нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост и Договор за поръчителство от 08.06.2012 г.

С обжалваното Разпореждане от 19.02.2016 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 637/2016 г. по описа на съда е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 339 от 19.02.2016 г. и е издаден изпълнителен лист против длъжника и поръчителите в полза на заявителя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД за заплащане от страна на длъжника „Джорданс 2” ООД солидарно заедно с поръчителите му на кредитора на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски.

На 25.04.2016 г. на управителя на дружеството длъжник Джорданс 2”ООД П.Д.Б. и на поръчители П.Д.Б. и Й.Б.  е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

На 09.05.2016 г. е подадена частната жалба от длъжника и поръчителите против разпореждането от  19.02.2016 г. по гр.д. № 637/ 2016 на СлРС за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, ведно с възражения против нея по чл.414 от ГПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Условие за допустимост на частната жалба по чл. 419, ал. 2 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение е да бъде подадена, заедно с възражението по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417. В случая частната жалба е била подадена заедно с възраженията  по чл. 414 ГПК  на 09.05.2016 г. в рамките на двуседмичния срок, предвиден в чл. 419, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече от датата на връчването на заповедта за незабавно изпълнение на длъжника и на поръчителите, а именно от 25.04.2016 г., когато същата им е била връчена заедно с поканата за доброволно изпълнение и изпълнителния лист.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Предмета на производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на инстанционния контрол е ограничен от нормата на чл. 419, ал. 2 от ГПК. По този ред подлежи на обжалване само разпореждането за незабавно изпълнение, като основанията за незаконосъобразност могат да бъдат извличани единствено и само от документа въз основа, на който е постановено разпореждането по чл. 417 от ГПК.

По силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните институции банката може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение – чл.418, ал.5 ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл.418, ал.3 ГПК.

Налице е постоянна практика на ВКС, съгласно която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и усвоения кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени. Отразените данни в извлечението от счетоводните книги следва да се преценява във връзка с твърдението кога са спрели плащанията, кои вноски не са платени и с представените от заявителя договор за банков кредит и доказателства за уведомяване на длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Банката- заявител е длъжна да посочи в заявлението обстоятелствата, въз основа на които е обявила кредита за предсрочно изискуем, и да удостовери тези обстоятелства с извлечението от счетоводни книги, договора за банков кредит и доказателства за изявената си воля, че счита кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, когато в договора за кредит е предвидена възможност по преценка на банката в определени условия кредитът да стане предсрочно изцяло или частично изискуем. Когато в заявлението не е посочено за кой период от време и в какъв размер кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита, т. е. не е посочено кога са спрели плащанията, кои и колко месечни вноски не са платени, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, не може да се извърши преценка от външна страна дали отразеното в извлечението от счетоводните книги удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане.

Представения от кредитора ОББ АД към заявлението по чл.417 от ГПК документ - извлечение от счетоводните книги на  ОББ АД представлява документ по чл. 417,  т.2 от ГПК, с който се установява вземане на заявителя към жалбоподателите. Този документ е придружен от Договор за бизнес ипотечен кредит от 25.10.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012 г.; Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012 г.; Нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост и Договор за поръчителство от 08.06.2012 г., които преценени в тяхната съвкупност съставляват редовни от външна страна документи и удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Извлечението от счетоводните книги съдържа всички изискуеми реквизити-  данни за длъжника „Джорданс 2” ООД и кредитора ОББ АД, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и усвоения кредит- 150 000 евро/, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него- сумата от  87 055, 89 евро, съставляваща главница по Договор за бизнес ипотечен кредит от 25.10.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012 г., просрочена такса за управление в размер на 689,94 евро, договорна лихва в размер на 11 539, 84 евро за периода от 10.06.2013 г. до 17.02.2016 г., наказателна лихва за просрочена главница в размер на 12 901,77 евро за периода от 10.06.2013 г. до 17.02.2016 г.  за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит- чл. 14 ОУ към Договор за бизнес ипотечен кредит от 25.10.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012 г., причината за предсрочната изискуемост- просрочие повече от 983 дни, като  са посочени непогасени вноски и техния падеж. След като представеният документ е редовен от външна страна и удостовереното вземане не противоречи на императивна правна норма или на добрите нрави, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за посочените в документа суми следва да бъде уважено.

Изискуемостта на дължимите и неплатените суми е настъпила с обявяването на кредита за предсрочно изискуем и уведомяването на длъжника и поръчителите за предсрочната изискуемост на кредита. нотариална покана е връчена на П.Б. в качеството й на представител на длъжника и на ФЛ поръчител по реда на чл. 47, ал. 5 във вр. ал. 2 от ГПК на 04.01.2016 г., а на Й.Б. като поръчител лично на 03.12.2015 г. С изтичането на срока по чл. 47, ал. 2 във вр. с ал. 5 ГПК съобщението се  счита за връчено на представителя на длъжника и поръчител П.Б.. С оглед изричното препращане на Закона за нотариусите и нотариалната дейност следва да се приеме, че фикцията съдържаща се в чл. 47, ал. 5 във вр. с ал. 2 от ГПК се прилага и при връчването на нотариални покани.

С оглед на изложеното банката е упражнила надлежно правото си предвидено в чл. 60, ал. 2 ЗКИ и е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което са били надлежно уведомени длъжника и поръчителите. Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, тъй като получаването на волеизявлението от длъжника и поръчителите предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В заявлението  е посочено за кой период от време и в какъв размер кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита, т. е.  посочено е кога са спрели плащанията- 10.06.2013 г., кои и колко месечни вноски не са платени, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем- просрочие от 983 дни.

Това основание за настъпване на изискуемостта на вземането е посочено и в подаденото от кредитора заявление по чл. 417 ГПК. В случая банката заявител  е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита по чл. 60, ал. 2 ЗКИ поради неплатени вноски  и е уведомила  длъжника и поръчителите, че задължението му е станало изискуемо и е спазено изискването на  т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС .

Възражението за изтеклия шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е неоснователно, тъй като задължението е станало изискуемо към момента на уведомяването на длъжника и поръчителите за упражняването на правото на банката кредитор да обяви предсрочна изискуемост на кредита, което е станало за длъжника „Джорданс 2” ООД и поръчителя П.Б. на 04.01.2016 г., а за поръчителя на Й.Б.  на 03.12.2015 г. От този момент до подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК- 18.02.2016 г. не е изтекъл предвидения в чл. 147, ал. 1 ЗЗД шестмесечен срок.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.  С оглед изхода на делото сторените по делото разноски от въззивниците не следва да им бъдат присъждани. Въззиваемата страна не претендира разноски, нито представя доказателства за направени такива, поради което не следва да й бъдат присъждани.

По отношение на направеното от жалбоподателите искане за спиране на изпълнителното производство по чл. 420 ГПК настоящият въззивен състав, счита че не е компетентен да се произнесе и делото следва да се върне на СлРС, който в качеството му на заповеден съд следва да се произнесе по това искане.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 19.02.2016 г., постановено по ч.гр.д.№ 637/2016г. на Сливенски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА гр. дело № 637/2016 г. на СлРС за произнасяне по направеното от жалбоподателите искане по чл. 422 ГПК за спиране на изпълнителното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                 2.