О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 27.05.2016 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

            СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ. С. НИНА КОРИТАРОВА 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 218/2016 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

                Образувано е по частна жалба, подадена от длъжника „Дакси ” ЕООД,  ЕИК 119611309 със седалище и адрес на управление: гр. Т., обл. С., ул. „Х. К.” № * представлявано от управителя на дружеството Й.К. против Разпореждане от 21.03.2016 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 1013/2016 г. по описа на съда, с което е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 581 от 21.03.2016 г. и е издаден изпълнителен лист против длъжника в полза на заявителя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ул. „С. С.“ № * за сумата от  64 000 лв., съставляваща главница, част от дължима сума по Договор за кредитна линия № 015-КЛ от 28.06.2010 г. и Анекс № 1 от 29.04.2011 г. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2016 г. до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски в размер на 3068 лв., от които 1280 лв., съставляваща държавна такса и 1788 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

       Жалбоподателят твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно и постановено в противоречие със закона и съдебната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли обжалваното разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а изпълнителния лист да бъде обезсилен.

      Заявителят ОББ АД бил поискал от заповедния съд да издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, като бил представил Договор за кредитна линия № 015-КЛ я от 28.06.2010 г. и Анекс № 1 от 29.04.2011 г. към него и Извлечение от счетоводни книги, но не бил представил доказателства по см.  на чл. 418, ал. 3 ГПК по отношение на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и упражняването на правото на банката по чл. 60 ЗКИ да я обяви. Твърди, че не бил представен документ изходящ от длъжника или друг официален документ, от който да било видно, че кредиторът му е съобщил за обявената предсрочна изискуемост на кредита. Не се установило какъв бил крайния срок на договора, кога бил усвоен кредита и кога бил настъпил падежа. В заявлението също не била посочена крайната дата на договора и условията при които била настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Обявяването на предсрочната изискуемост на кредита предполагало да достигне до длъжника волеизявлението на кредитора, че ще счита непогасените вноски и тези с ненастъпил падеж за предсрочно изискуеми преди подаване на заявлението, а такива доказателства не били представени по делото. Получаването на заповедта за незабавно изпълнение от длъжника, връчена му по реда на чл. 418, ал. 5 ГПК не могло да се счете за уведомяване на длъжника за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита.

     Частната жалба е връчена на въззивната страна „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”  АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ул. „С. С.“ № * която  депозирала отговор в законоустановения срок чрез адв. С.Х.- И. ***, със съдебен адрес:***, офис 10. Въззиваемата страна оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че в чл. 418, ал. 2 и ал. 3 от ГПК било предвидено, че съдът издава изпълнителен лист след като провери редовността от външна страна на документа по чл. 417 ГПК и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, чиято изискуемост била настъпила. СлРС бил издал заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 581 от 21.03.2016 г. и изпълнителен лист срещу длъжника след като бил извършил необходимата проверка и бил установил, че са били спазени всички изисквания на закона. Вземането на банката кредитор срещу длъжника било установено по основание, размер и изискуемост и било представено Извлечение от счетоводни книги  към 15.03.2016 г. на ОББ АД, което съставлявало редовен от външна страна документ. Твърди, че изискуемостта на цялото задължение на жалбоподателя към банката произтичащо от Договор за кредитна линия № 015-КЛ от 28.06.2010 г. и Анекс № 1 от 29.04.2011 г. към него била настъпила преди 17.03.2016 г., когато било подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Посочва, че в чл. 1, ал. 4 от раздел първи „Индивидуални условия” от Договор за кредитна линия № 015-КЛ от 28.06.2010 г. било уговорено, че срока на действие на договора бил 12 месеца, като започвал да тече от датата на неговото подписване и крайният му срок на действие изтичал на 27.06.2011 г., като била предвидена възможност този срок на договора да бъде удължаван за следващи поредни два едногодишни периода при изпълнението на определени предпоставки. Твърди, че на 29.04.2011 г. към Договора за кредитна линия № 015-КЛ от 28.06.2010 г. бил сключен Анекс №1 от 29.04.2011 г., като страните в чл. 2 от същия се били уговорили крайния срок за издължаване на целия кредит под формата на кредитна линия да бъде 29.04.2012 г. Този краен срок бил изтекъл без отпуснатия кредит да бъде погасен от длъжника, като на 30.04.2016 г. била настъпила изискуемостта на целия дълг поради настъпил падеж. Към 17.03.2016 г., когато било подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК безспорно бил настъпил крайния срок за плащане на целия дълг и изискуемостта на вземането на банката кредитор към длъжника кредитополучател не била предсрочна, а настъпила с изтичане на крайния срок за погасяването на целия дълг. Поради което банката не била обявила предсрочна изискуемост на кредита за която да следва да се уведомява длъжника. В т.14 от подаденото заявление и в представеното Извлечение от счетоводните книги кредиторът се бил позовал на изискуемост на задължението поради изтичане на крайния срок за погасяването му определен в Договора за кредитна линия № 015-КЛ от 28.06.2010 г.  и в чл. 2 от Анекса № 1 от 29.04.2011 г. , а не на предсрочна изискуемост.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 17.03.2016 г. Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК подадено от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД срещу Дакси” ЕООД, като длъжник за сумата от 64 000 лв., съставляваща главница, част от дължима сума по Договор за кредитна линия № 015-КЛ от 28.06.2010 г. и Анекс № 1 от 29.04.2011 г. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2016 г. до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски в размер на 3068 лв., от които 1280 лв., съставляваща държавна такса и 1788 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Към заявлението са приложени: Извлечение от счетоводни книги на ОББ АД; Договор за кредитна линия № 015-КЛ от 28.06.2010 г. и Анекс № 1 от 29.04.2011 г. към Договор за кредитна линия № 015-КЛ от 28.06.2010 г.

С обжалваното Разпореждане от 21.03.2016 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ /2016 г. по описа на съда е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 581  от 21.03.2016 г. и е издаден изпълнителен лист  от 21.03.2016 г. против длъжника „Дакси” ЕООД в полза на заявителя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД за заплащане от страна на длъжника на кредитора на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски.

На 20.04.2016 г. на управителя на дружеството длъжник Дакси” ЕООД е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

На 26.04.2016 г. е подадена частната жалба от длъжника против разпореждането от  21.03.2016 г. по гр.д. № 1013/ 2016 на СлРС за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, ведно с възражение против нея по чл.414 от ГПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Условие за допустимост на частната жалба по чл. 419, ал. 2 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение е да бъде подадена, заедно с възражението по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417. В случая частната жалба е била подадена заедно с възражение  по чл. 414 ГПК  на 26.04.2016 г. в рамките на двуседмичния срок, предвиден в чл. 419, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече от датата на връчването на заповедта за незабавно изпълнение на длъжника, а именно от 20.04.2016 г., когато същата му е била връчена заедно с поканата за доброволно изпълнение и изпълнителния лист.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Предмета на производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на инстанционния контрол е ограничен от нормата на чл. 419, ал. 2 от ГПК. По този ред подлежи на обжалване само разпореждането за незабавно изпълнение, като основанията за незаконосъобразност могат да бъдат извличани единствено и само от документа въз основа, на който е постановено разпореждането по чл. 417 от ГПК.

Налице е постоянна практика на ВКС, съгласно която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и усвоения кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени.

Представения от кредитора ОББ АД към заявлението по чл.417 от ГПК документ - Извлечение от счетоводните книги на  ОББ АД представлява документ по чл. 417,  т.2 от ГПК, с който се установява вземане на заявителя към жалбоподателя. Този документ е придружен от Договор за кредитна линия № 015-КЛ от 28.06.2010 г. и Анекс № 1 от 29.04.2011 г. към него, които съставляват редовни от външна страна документи и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Извлечението от счетоводните книги съдържа всички изискуеми реквизити-  данни за длъжника „Дакси” ЕООД и кредитора ОББ АД, за Договора за кредитна линия № 015-КЛ от 28.06.2010 г. и Анекс № 1 от 29.04.2011 г. към него, пораждащи вземането /размера на разрешения и усвоения кредит- в първоначален размер от 70 000 лв. и впоследствие намален на 64 000 лв. /, за дължимия общ размер на кредита към 15.03.2016 г. – 108 624, 30 лв., от която сума 64 000 лв., съставляващи главница, сумата от 4 111, 96 лв., съставляваща договорна лихва върху главницата за периода от 30.10.2011 г. до 15.03.2016 г. и сумата от 40 512, 34 лв., представляваща наказателна лихва за същия период. Заявителят претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист само за главницата в размер на 64 000 лв. Посочва се изрично и в Извлечението от счетоводните книги на ОББ АД и в заявлението, че цялото задължение е станало изискуемо поради настъпването на неговия падеж с изтичането на крайния срок – 30.04.2012 г. предвиден в чл. 2 от  Анекс № 1 от 29.04.2011 г.  във вр. с чл. 1, ал. 4 от раздел първи на Договор за кредитна линия № 015-КЛ от 28.06.2010 г.

В чл. 1, ал. 4 от раздел първи „Индивидуални условия” от Договор за кредитна линия № 015-КЛ от 28.06.2010 г. страните са уговорили, че срока на действие на договора е 12 месеца от датата на неговото подписване и крайният му срок на действие изтича на 27.06.2011 г., като е предвидена възможност този срок на договора да бъде удължаван за следващи поредни два едногодишни периода при изпълнението на определени предпоставки.  Страните на 29.04.2011 г. са сключили към Договора за кредитна линия № 015-КЛ от 28.06.2010 г. Анекс №1 от 29.04.2011 г. и в чл. 2 от същия са уговорили крайния срок за издължаване на целия кредит под формата на кредитна линия -29.04.2012 г. Този краен срок е изтекъл без отпуснатия кредит да бъде погасен от длъжника и на 30.04.2016 г. е настъпила изискуемостта на целия дълг.

След като представеният документ е редовен от външна страна и удостовереното вземане не противоречи на императивна правна норма или на добрите нрави, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за посочените в документа суми следва да бъде уважено.

С оглед на изложеното банката не е упражнила правото си предвидено в чл. 60, ал. 2 ЗКИ и не е обявила кредита за предсрочно изискуем, поради което не е било необходимо надлежно уведомяване на длъжника и изискването на  т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е приложимо към настоящия случай. Изискуемостта на претендираната от банката кредитор част от парично задължение на длъжника кредитополучател е настъпила с предвидения в чл. 2 от  Анекс № 1 от 29.04.2011 г.  във вр. с чл. 1, ал. 4 от раздел първи на Договор за кредитна линия № 015-КЛ от 28.06.2010 г. краен срок за погасяване на вземането- 30.04.2012 г.

В заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е посочено именно това основание за настъпване на изискуемостта на вземането срещу длъжника- изтичане на крайния срок за погасяване на задължението, а не предсрочна изискуемост на кредита поради непогасени вноски с настъпили падежи.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.  С оглед изхода на делото разноски не следва да  бъдат присъждани на жалбоподателя, а той не претендира такива. Въззиваемата страна не претендира разноски, нито представя доказателства за направени такива, поради което не следва да й бъдат присъждани.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 21.03.2016 г., постановено по ч. гр.д.№1013 /2016г. на Сливенски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                 2.