О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 31.05.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№222 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от „ДАКСИ” ЕООД, гр.Твърдица против Разпореждане от 21.03.2016г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№1014/2016г. по описа на съда, с което е с което е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника в полза на кредитора „Обединена българска банка” АД.

            Жалбоподателят твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно и постановено в противоречие със закона и съдебната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Заявителят ОББ АД бил поискал от заповедния съд да издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, като бил представил Договор за кредитна линия и анекс  към него, както и извлечение от счетоводни книги, но не бил представил доказателства по смисъла  на чл. 418, ал. 3 ГПК по отношение на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и упражняването на правото на банката по чл. 60 ЗКИ да я обяви. Твърди, че не бил представен документ изходящ от длъжника или друг официален документ, от който да било видно, че кредиторът му е съобщил за обявената предсрочна изискуемост на кредита. Не се установило какъв бил крайния срок на договора, кога бил усвоен кредита и кога бил настъпил падежа. В заявлението също не била посочена крайната дата на договора и условията при които била настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Обявяването на предсрочната изискуемост на кредита предполагало да достигне до длъжника волеизявлението на кредитора, че ще счита непогасените вноски и тези с ненастъпил падеж за предсрочно изискуеми преди подаване на заявлението, а такива доказателства не били представени по делото. Получаването на заповедта за незабавно изпълнение от длъжника, връчена му по реда на чл. 418, ал. 5 ГПК не могло да се счете за уведомяване на длъжника за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита. Поради това, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да обезсили издадената заповед за изпълнение №560/21.03.2016г. и издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№1014/2016г. на СлРС.

            Частната жалба е връчена на другата страна „ОББ” АД, която е депозирала отговор в законоустановения срок, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че СлРС е издал заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника след като бил извършил необходимата проверка и бил установил, че са били спазени всички изисквания на закона. Вземането на банката кредитор срещу длъжника било установено по основание, размер и изискуемост и било представено извлечение от счетоводни книги  към 15.03.2016 г. на ОББ АД, което съставлявало редовен от външна страна документ. Твърди, че изискуемостта на цялото задължение на жалбоподателя към банката, произтичащо от Договор за кредитна линия от 28.12.2009 г. и сключени към него Анекс №1 от 28.10.2010г. и Анекс №2/29.04.2011г., била настъпила преди 17.03.2016 г., когато било подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Посочва, че в чл. 1, ал. 4 от раздел първи „Индивидуални условия” от Договор за кредитна линия от 28.12.2009 г. било уговорено, че срока на действие на договора бил 12 месеца, като започвал да тече от датата на неговото подписване и крайният му срок на действие изтичал на 27.12.2010г., като била предвидена възможност този срок на договора да бъде удължаван за следващи поредни два едногодишни периода при изпълнението на определени предпоставки. Посочва, че в случая с двата анекса към договора е уговорено такова револвиране, но крайния срок на погасяването на задължението е изтекъл на 29.04.2012г. без отпуснатия кредит да бъде погасен от длъжника, като на 30.04.2012 г. била настъпила изискуемостта на целия дълг поради настъпил падеж. Към 17.03.2016 г., когато било подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК безспорно бил настъпил крайния срок за плащане на целия дълг и изискуемостта на вземането на банката кредитор към длъжника кредитополучател не била предсрочна, а настъпила с изтичане на крайния срок за погасяването на целия дълг. Поради което банката не била обявила предсрочна изискуемост на кредита за която да следва да се уведомява длъжника. В т.14 от подаденото заявление и в представеното Извлечение от счетоводните книги кредиторът се бил позовал на изискуемост на задължението поради изтичане на крайния срок за погасяването му, а не на предсрочна изискуемост.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 17.03.2016г. Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК подадено от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД срещу Дакси” ЕООД, гр.Твърдица като длъжник за сумата от 73329,65лв., съставляваща главница, част от дължима сума по Договор за кредитна линия от 28.12.2009г., Анекс №1 от 28.10.2010г. и Анекс №2 от 29.04.2011г. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2016 г. до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски в размер на 3422,53лв. Към заявлението са приложени: Извлечение от счетоводни книги на ОББ АД към 15.03.2016г.; Договор за кредитна линия от 28.12.2009 г., Анекс № 1 от 28.10.2010г. и Анекс №2 от 29.04.2011г. към Договора за кредитна линия от 28.12.2009г.

С обжалваното разпореждане от 21.03.2016г. по ч.гр.д. №1014/2016г. СлРС е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника „Дакси“ ЕООД, гр.Твърдица и изпълнителен лист. Въз основа на разпореждането на 21.03.2016г. е издадена Заповед №560 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1014/2016г. по описа на СлРС за заплащане от страна на длъжника „Дакси“ ЕООД, гр.Твърдица на кредитора „Обединена българска банка” АД на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.

На 20.04.2016 г. на управителя на дружеството длъжник Дакси” ЕООД е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

На 26.04.2016 г. е подадена частната жалба от длъжника против разпореждането от  21.03.2016 г. по гр.д. №1014/2016 на СлРС за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, ведно с възражение против нея по чл.414 от ГПК.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът е длъжен да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като извън него могат да се събират само доказателства относно изискуемостта на вземането /чл.418, ал.3 от ГПК/. Недопустимо е в производството по чл.417 от ГПК да се обсъждат други факти и обстоятелства извън документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно практиката на ВКС, извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и усвоения кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени.

Представения от кредитора „ОББ” АД към заявлението по чл.417 от ГПК документ - извлечение от счетоводните книги на банката представлява документ по чл. 417,  т.2 от ГПК, с който се установява вземане на банката - заявител към длъжника. Този документ е придружен и от сключения договор за банков кредит и сключените анекси към него. Тези документи, преценени в тяхната съвкупност, могат да бъде преценени като редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Извлечението съдържа всички необходими реквизити и удостоверява задължението на длъжника към посочената в него дата – 15.03.2016г. и съответните дължими суми за главница и лихви са посочени към тази дата. Видно от извлечението от счетоводните книги и подаденото въз основа на него заявление по чл.417 от ГПК предмет на искането на банката е част от вземането й по въпросния Договор за кредитна линия от 28.12.2009г. и анексите към него и то само за част от главницата, като е изрично отразено, че всички вземания по договора, в т.ч. и претендираното в заявлението, са с настъпил падеж, т.е. изискуеми просрочени вземания. Изрично е посочено и в Извлечението от счетоводните книги на ОББ АД и в заявлението, че цялото задължение е станало изискуемо поради настъпването на неговия падеж с изтичането на крайния срок – 30.04.2012г.

В чл. 1, ал. 4 от раздел първи „Индивидуални условия” от Договор за кредитна линия от 28.12.2009г. страните са уговорили, че срока на действие на договора е 12 месеца от датата на неговото подписване и крайният му срок на действие изтича на 27.12.2010г., като е предвидена възможност този срок на договора да бъде удължаван за следващи поредни два едногодишни периода при изпълнението на определени предпоставки.  Към договора са сключени последователно два анекса, съответно от 28.10.2010г. и от 29.04.2011г., с които кредита е револвиран и съгласно чл.2 от Анекс №2/29.04.2011г. е уговорен краен срок за издължаване на целия кредит под формата на кредитна линия - 29.04.2012г. Последващи анекси и други уговорки относно издължаването няма. Този краен срок е изтекъл без отпуснатия кредит да бъде погасен от длъжника и на 30.04.2012г. е настъпила изискуемостта на целия дълг.

С оглед на изложеното банката не е упражнила правото си предвидено в чл. 60, ал. 2 ЗКИ и не е обявила кредита за предсрочно изискуем, поради което не е било необходимо надлежно уведомяване на длъжника и изискването на  т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е приложимо към настоящия случай. Изискуемостта на претендираната от банката кредитор част от парично задължение на длъжника кредитополучател е настъпила с предвидения в чл. 2 от  Анекс №2 от 29.04.2011г.  във вр. с чл. 1, ал. 4 от раздел първи на Договор за кредитна линия от 28.12.2009г. краен срок за погасяване на вземането - 29.04.2012г. В заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е посочено именно това основание за настъпване на изискуемостта на вземането срещу длъжника- изтичане на крайния срок за погасяване на задължението, а не предсрочна изискуемост на кредита поради непогасени вноски с настъпили падежи.

След като представеният документ е редовен от външна страна и удостовереното вземане не противоречи на императивна правна норма или на добрите нрави, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за посочените в документа суми следва да бъде уважено.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.  

Претенция за разноски няма заявена от никоя страна и съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 21.03.2016г., постановено по ч.гр.д.№1014/2016г. по описа на Сливенски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.