О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 02.06.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 231 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Постъпило е възражение от С.П.П., чрез адв. К.К., в което се твърди, че е изпратено запорно съобщение, получено на 05.02.2016г., от което подалият възражението е узнал за образувано изпълнително производство при ЧСИ П.Р. с район на действие ОС – Сливен. На тази дата е разбрал също, че изпълнителното производство е образувано въз основа на издаден по ч.гр.д. №3107/2014г. по описа на РС - Сливен изпълнителен лист, въз основа на вляза в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че заявлението е било депозирано пред РС – Сливен, като в същото е посочен адрес в гр. Сливен.  На този адрес длъжникът е пребивавал, но до края на 2004 г., когато се преместил в гр. София и е записан в регистъра на населението с адрес гр. С., ул. „Б.” № * ет. *, ап. *, като регистрацията е извършена на 22.06.2011г. Твърди се, че Районен съд – Сливен не е компетентен да издаде процесната заповед , а от доказателствата по делото е безспорно, че длъжникът е узнал за нея едва на 05.02.2016г., когато е получил запорното съобщение. Така уведомяването не е извършено по законовия ред, поради което уведомлението не може да се счита за начало на преклузивния срок за възражение срещу заповедта, тъй като срокът не е започнал да тече. Поради това възразява срещу издадената Заповед за изпълнение и освен това прави възражение за подсъдност. Моли да бъде спряно изпълнителното производство.

Получен е писмен отговор от „Агенция за събиране на вземания” АД с ЕИК 203670940, правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № *, офис-сграда „Л.” ет. * офис *, чрез пълномощника юриск. Ц. М., в който отговор се твърди, че възражението е неоснователно. Сочи се, че в действително в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е посочен адрес в гр. Сливен, като на този адрес е направен опит за връчване на Заповедта.  Поради нередовното връчване заявителят е представил удостоверение за настоящ и постоянен адрес на длъжника и след представянето му РС – Сливен е разпоредил заповедта за изпълнение да се връчи на адреса в гр. София. Съобщението обаче е било връчено с отбелязване, че на адреса няма такова лице, поради което съдът е разпоредил да бъде залепено уведомление по реда на чл. 47 ал. 3 от ГПК. Така уведомяването на длъжника е извършено редовно, по правилата на ГПК,  поради което и срокът за възражението е започнал да тече с оглед на залепването на съобщението. Иска се да бъде отхвърлено възражението на длъжника, както и искането за спиране на изпълнителното дело.

Настоящият състав намира за установено следното:

На 07.07.2014г. е било депозирано заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ООД против длъжника С.П.П.,***. С разпореждане от 10.07.2014 г. СлРС е разпоредил издаването на заповед и е издадена Заповед № 2155. Изпратено е било съобщение за връчване на заповедта на посочения адрес, но то е било върнато с отбелязване, че след многократни посещения лицето не е открито на адреса. Така с разпореждане от 11.08.2014г. районния съд е разпоредил на молителя да представи удостоверение за постоянен и настоящ адрес на длъжника, като е посочил, че при неизпълнение заповедта ще бъде обезсилена. С молба от 20.08.2014г. заявителят е поискал издаване на съдебно удостоверение, за да се снабди с друго за актуалната  регистрация на длъжника и такова удостоверение е било издадено на 09.09.2014г. На 18.09.2014г. е било получено удостоверение за постоянния и настоящ адрес на длъжника, от което се вижда, че същият е регистриран в гр. С., на ул. „Б.” № *,ет. *, ап. * от 17.06.2011г. Районният съд е разпоредил връчването на заповедта на посочения в удостоверението адрес, но съобщението е било върнато с отбелязване, че лицето е напуснало адреса. Така на 07.10.2014г. СлРС е разпоредил да се залепи уведомление, което е било залепено на адреса.

С оглед на изложеното е несъмнено, че районният съд е извършил връчването на заповедта редовно, по правилата на ГПК. Пред настоящия съд длъжникът сочи, че, тъй като заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно, е пропуснат законният срок да възрази против нея на основание на чл. 414 от ГПК, поради което се моли да се приеме настоящото възражение по реда на чл. 423 от ГПК, установявайки, че са налице предпоставките по  чл. 423 ал. 1, т. 1 ГПК.

С оглед на тези твърдения на молителя, съдът счита, че подаденото възражение не следва да бъде прието, тъй като не е налице сочената хипотеза, при която длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането в съответните законови срокове.

 Според разпоредбата на чл. 423 ал. 1 от ГПК, длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, поради наличието на някоя от хипотезите на  чл. 423, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, може да подаде възражение до въззивния съд, което следва да стане обаче в месечен срок от узнаване на заповедта. Наведените във възражението доводи в тази насока се явяват изцяло неоснователни.

Неоснователни са възраженията за обезсилване на заповедта поради липсата на компетентност на районния съд. Съгласно задължителните указания дадени с ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013 г., когато в процеса на връчване на заповедта заповедният съд установи, че същата е издадена срещу длъжник, с постоянен адрес или седалище в района на друг съд няма основание както за обезсилване на заповедта, така и за изпращане на делото на съответния съд, тъй като след издаване на заповедта въпросът за местната компетентност не може да се пререшава.

 

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

   Не приема възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК на   С.П.П. с ЕГН **********,*** чрез адв. К.К. против Заповед за изпълнение №2155/10.07.2014 г. по ч.гр.д. 3107/2014 г. описа на Сливенския районен съд.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: