О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 03.06.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН САНДУЛОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№234 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от „Аполон В“ ООД, гр.Сливен чрез адв. О. против Определение №906 от 26.04.2016г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№4199/2014г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на „Аполон В“ ООД, гр.Сливен за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските.

            Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно. Посочва, че първоначално предявеният иск е бил установителен иск по чл.124, ал.1, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК и по него се е състояло редовно съдебно заседание, участвал е процесуален представител, който е депозирал своевременно отговор по този иск. Впоследствие е предявен съвсем нов иск – осъдителен с друго основание и правна квалификация, по който отново е налице процесуална активност на процесуалния представител на ответника – подаване на отговор, участие в съдебно заседание, подаване на писмени защити. Счита, че са се развили в процеса две отделни съдебни производства, по двата отделни иска. В тази насока било и плащането на две отделни държавни такси по делото. Поради това счита, че по отношение на установителния иск на основание чл.78, ал.4 от ГПК има право на разноски при прекратяване на делото по него. Тъй като основанието за прекратяване на делото по установителния иск е причина, извън поведението на ответника, то искането за присъждане на разноски може да се направи с допълнителна молба, както е в случая. Счита, че е налице прекратяване на делото по отношение на този иск по инициатива на съда, с оглед приложение на разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК, поради което счита, че му се дължат разноските, направени за този иск. Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да уважи молбата  по чл.248 от ГПК. Претендира присъждане на разноските по въззивната частна жалба.

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – ТП „ДЛС Ропотамо“, м.Аркутино, община Созопол, която в законоустановения срок е подала отговор, с който намира частната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че е направила изменение на предявения иск от установителен на осъдителен и по него е постановено уважително решение, като ответника няма право на разноски в този случай. Неоснователно било твърдението, че са налице две отделни производства. Посочва, че не са платени държавни такси за два иска, а е налице доплащане на дължимата държавна такса за изменения иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

            От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№4199/2014г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от ТП „ДЛС Ропотамо“, м.Аркутино, община Созопол против „Аполон В“ ООД, гр.Сливен положителен установителен иск за признаване дължимостта на сумата от 4040,75лв., представляваща магазинаж за закупена дървесина по договор №12/2013г. и мораторна лихва върху нея в размер на 217лв.,      за които суми на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3336/2014г. на СлРС с правно основание чл.124, ал.1, вр. с чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

Ответника по иска е подал отговор на исковата молба.

В първото по делото първо о.с.з. на 20.01.2015г. районният съд не е дал ход на делото  и е спрял производството до приключване процедурата по обжалване на разпореждане за обезсилване на издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3336/2014г. на СлРС.

С разпореждане от 05.11.2014г. съдията-докладчик по ч.гр.д.№3336/2014г. е обезсилил издадената на основание чл.410 от ГПК Заповед №2279/01.08.2014г. за изпълнение на парично задължение на основание чл.415, ал.2 от ГПК. Разпореждането е потвърдено с Определение №269/15.04.2015г. на СлОС по в.ч.гр.д.№194/2015г., което е окончателно.

С разпореждане от 19.06.2015г. съдията-докладчик по гр.д.№4199/2014г. е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да предяви процесуално допустим иск.

С молба от 10.07.2015г. ищеца ТП „ДЛС Ропотамо“, м.Аркутино, община Созопол прави на основание чл.214, ал.1 от ГПК изменение на първоначално предявения иск, като преминава от установителен към осъдителен иск. В приложената към молбата изменена искова молба са посочени абсолютно същите фактически основания, на които се основава исковата претенция с изменен петитум, като вместо установителен, същият е вече осъдителен – да се осъди ответното дружество „Аполон В“ ООД, гр.Сливен да му заплати сумата от 4040,75лв., представляваща магазинаж за закупена дървесина по договор №12/2013г. и мораторна лихва върху нея в размер на 217лв.

Молбата за изменение на иска е връчена на ответника, като съдът му е дал 1-месечен срок за отговор, в който по делото е постъпил отговор на изменения иск, по същество напълно съвпадащ с този по установителния иск, с изложени първо съображения за недопустимост на исканото изменение.

С определение №1910 от 08.09.2015г. по гр.д.№4199/2014г. СлРС е приел изменения иск за допустим и редовен, възобновил е производството по делото, произнесъл се е по доказателствените искания и е насрочил по него о.с.з.

В о.с.з. от 03.11.2015г., районният съд е констатирал, че с оглед преминаване от установителен към осъдителен иск, ищецът дължи доплащане на държавна такса, е оставил исковата молба без движение и е указал довнасяне на дължимата по осъдителния иск държавна такса, която е внесена своевременно.

В доклада по чл.146 от ГПК, направен от съда в проведеното на 14.12.2015г. о.с.з. с участието и на двете страни, съдът изрично е посочил, че предмет на делото е предявен осъдителен иск, изложил е твърдените от ищеца фактически основания на същия, дал е правна квалификация на същия, докладвал е отговора, подаден по този иск и е разпределил доказателствената тежест, като е указал на страните, подлежащите от всяка една от тях обстоятелства.  Изрично е посочил, че изменението на иска от установителен към осъдителен е допустимо, като по него се е произнесъл с определението си за насрочване на делото.

По искане на ищеца с протоколно определение от проведеното на 18.01.2016г. о.с.з. съдът е допуснал изменение на предявените осъдителни искове чрез намаляване размера им от 4040,75лв. за главницата на 3918,75лв. и от 217,07лв. на 210,51лв. за мораторната лихва.  

С Решение №198/16.03.2016г. по гр.д.№4199/2014г. на СлРС е осъдено ответното дружество „Аполон В“ ООД, гр.Сливен да заплати на ТП „ДЛС Ропотамо“, м.Аркутино, община Созопол сумата от 3918,75лв., представляваща магазинаж за закупена дървесина по договор №12/2013г. и разноски в размер на 901,63лв., като е отхвърлен като неоснователен иска по чл.86 от ЗЗД като неоснователен и недоказан.

Решението е връчено на ответното дружество на 28.03.2016г., като на 08.04.2016г. същото е подало молба по чл.248 от ГПК с искане за допълване на решението в частта относно разноските, като му се присъдят на основание чл.78, ал.4 от ГПК разноските по установителния иск и по заповедното производство. .

С обжалваното Определение №906 от 26.04.2016г. СлРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че е предявен и разгледан осъдителен иск, поради обезсилване на заповедта за изпълнение, поради което не се дължат разноски за предявен установителен иск и разноски в заповедното производство.

Определението е съобщено на „Аполон В“ ООД, гр.Сливен на 27.04.2016г. Частната жалба против него е подадена на 05.05.2016г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

            Въззивният съд СПОДЕЛЯ НАПЪЛНО съображенията, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение относно недължимостта на направените от молителя – ответник „Аполон В“ ООД, гр.Сливен разноски по установителен иск и в заповедното производство.

            Безспорно първоначалния предявен иск е установителен по чл.124, ал.1, вр. с чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, но с нарочна молба от 10.07.2015г. ищецът ТП „ДЛС Ропотамо“, м.Аркутино, община Созопол е изменил предявения иск, като е преминал от установителен към осъдителен иск. Изменението е прието за редовно и допустимо от съда. След изясняване на фактическата страна на спора в проведеното о.с.з. районният съд е изготвил подробен доклад по чл.146 от ГПК и изрично е докладвал исковата претенция като осъдителна и е дал правна квалификация на осъдителния иск и изрично е посочил, че приема изменението за допустимо.

            Според въззивният съд направеното от ищеца изменение на иска е редовно и допустимо, с оглед разпоредбата на чл.214, ал.1 , изр. последно от ГПК, според която до приключване на съдебното дирене в първа инстанция ищецът може да премине от установителен към осъдителен иск и обратно. В случая е налице точно тази хипотеза, като ищецът въз основа на същите фактически основания – договор за покупко-продажба на добита дървесина и твърдяното неизпълнение от страна на ответното дружество на задълженията си по него е преминал от установителен иск за дължимата по договора сума за магазинаж за закупена дървесина е преминал към осъдителен иск по отношение на същата сума на същото договорно основание.

            Следователно е налице един предявен главен иск – осъдителен след допуснатото изменение, а не е налице твърдяното паралелно предявяване и разглеждане от съда на два отделни иска – един установителен и един осъдителен. Следва да се отбележи, че това е недопустимо, поради липса на правен интерес. Не е налице и заплащане на две отделни държавни такси по два отделни иска, а доплащане на дължимата за изменения иск държавна такса. Безспорно, районният съд е разгледал, докладвал и се е произнесъл по един и то осъдителен главен иск. С оглед уважаването му на ответника по него не се дължат разноски.

            Не е налице и твърдяното прекратяване на производството по делото по установителния иск, поради отказ или оттегляне на същия, тъй като е налице хипотезата на чл.214, ал.1, изр. трето от ГПК, а не на чл.232 или чл.233 от ГПК. Прекратително определение по делото няма. Поради това е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК.

            По отношение на разноските в заповедното производство следва да се отбележи, че единствените направени от „Аполон В“ ООД, гр.Сливен са тези по въззивното частно производство по в.ч.гр.д.№194/2015г. на СлРС, които обаче са му присъдени с Определение №411/12.06.2015г. на СлОС по посоченото дело.

            С оглед изложеното, съдът намира за недължими претендираните от жалбоподателя разноски по установителен иск и в заповедното производство.   

            С оглед гореизложеното, молбата по чл.248 от ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.

Следва само да се отбележи, че с крайния съдебен акт районният съд е отхвърлил като неоснователен акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът е имал право на съразмерна част от разноските по осъдителния акцесорен иск, но искане по чл.248 от ГПК в тази насока няма направено във въпросната молба до СлРС, поради което съдът не може да се произнесе в тази насока, с оглед диспозитивното начало в процеса.

С оглед неоснователността на частната жалба, на жалбоподателят не се дължат разноски, като той следва да понесе своите, така, както ги е направил и да заплати на въззиваемата страна направените от нея в производството по обжалване разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №906 от 26.04.2016г., постановено по  гр.д.№4199/2014г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „Аполон В“ ООД, ЕИК 119603472, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“М.к.“ №* ДА ЗАПЛАТИ на ТП „ДДържавно ловно стопанство Ропотамо“, Булстат 2016176540222, със седалище и адрес на управление: м.Аркутино, община Созопол сумата от 200лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                   2.