О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 07.06.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на седми юни, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 237 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от адв. Д. - пълномощник на В.И.Н. *** против разпореждане от 25.05.2016 год. по гр.д. № 102/2016 г. по описа на СлРС, с което е отказано издаването на препис от постановеното по делото решение и изпълнителен лист. В частната жалба е посочено, че това определение на съда е неправилно и незаконосъобразно.

         Жалбоподателят счита, че неправилно съдът вменява на жалбоподателя задължение , за което е осъдено друго лице. С решението по делото ответникът Костов е бил осъден да заплати по сметка на СлРС такса в размер на общо 133,70 лв., от които 72 лв. – 3 % държавна такса и 61,70 лв. – нотариална такса. Посочва, че не е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 364 от ГПК, тъй като в случая не се касае за прехвърляне на недвижим имот. Моли се да бъде издаден заверен препис от влязлото в сила решение и изпълнителен лист.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 11.01.2016г. в деловодството на СлРС била депозирана искова молба от жалбоподателя Н. за обявяване за окончателен на  сключен между него и Г.М.К. предварителен договор за покупко-продажба на МПС. По исковата молба било образувано гр. дело № 102/2016 год. По описа на СлРС. По него е постановено Решение № 303/13.04.2016 год., с което искът по чл.п 19 ал. 3 от ЗЗД е бил уважен. Съдът осъдил ответника Костов да заплати такса по сметка на СлРС в размер на 133,70 лв. От мотивите на решението е видно, че съдът е приел, че на основание чл. 364 ал. 2 от ГПК съдът не следва да издаде препис от решението докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за МПС, както и да представи доказателства, че няма неизплатени публични задължения.

         Ответникът е получил решението на 23.04.2016 год., а ищецът на 15.04.2016 год. В срока за депозиране на въззивна жалба няма данни да е депозирана такава. На 17.05.2016 год. Била депозирана молба от жалбоподателя Н., с която същият е поискал да му се издаде изпълнителен лист, както и копие от влязлото в сила съдебно решение. С разпореждане от 25.05.2016 год. Съдът отказал издаване на исканите документи, тъй като не са внесени държавни такси. Няма данни в кой момент разпореждането на съда е било връчено на жалбоподателя, но още на 31.05.2016 год., в рамките на законоустановения едноседмичен срок е била депозирана настоящата частна жалба.  

         Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         Макар в разпоредбата на чл. 364 ал. 1 от ГПК законодателят да се е изразил, че с решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на „имота“ и нарежда да се впише възбрана върху имота до изплащането на разноските, винаги в практиката, както по новия ГПК, така и по стария ГПК се е приемало , че се касае за всички видове договори, независимо дали се цели прехвърлянето на собствеността на недвижим имот или на движими вещи, какъвто е настоящият случай. Поначало в производството по сключване на окончателен договор всички дължими държавни, местни и нотариални такси, се дължат от ищеца. Неправилно първоинстанционният съд е осъдил ответника по иска да заплати дължимите държавни и нотариални такси на основание договорката на страните по предварителния договор. Тази разпоредба от договора, като противоречаща на закона не е следвало да бъде съобразявана от съда. Разпоредбата на чл. 364 ал. 2 от ГПК е императивна – съдът не издава препис от решението докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота. Независимо, че в случая жалбоподателят не е бил осъден от районния съд да заплати дължимите данъци и такси, той не може да получи копие от решението и изпълнителен лист ако и докато не представи доказателства, че те са заплатени /Решение № 1166/25.06.-2009 год. гр. дело № 2928/2008 год. на ОС – Пловдив; Решение № 227/31.10.2014 год. гр. дело № 553/2014 год. на РС – Ботевград; Решение № 322/09.05.2016 год. гр. дело № 3120/2015 год. на РС – Велико Търново/.

         С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

         Предвид гореизложеното,

                                                                             

ОПРЕДЕЛИ :

 

         ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 27.05.2016 г. по гр.д. № 102/2016 г. по описа на СлРС, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: