О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 07.06.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на седми юни, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.: Н. КОРИТАРОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 241 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от адв. Х. - пълномощник на „НИКОЛА 28“ЕООД, със седалище и адресна управление гр. С., ул.„П.“ № * против определение от 13.04.2016 год. по ч.гр.д. № 293/2016 г. по описа на СлРС, с което е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В частната жалба е посочено, че това определение на съда е неправилно и незаконосъобразно.

         Жалбоподателят счита, че неправилно съдът не е взел предвид, че към датата на постановяване на обжалваното определение той вече е бил депозирал искова молба пред СлРС с вх. № 6287/07.04.2016 год., по която е било образувано гр. дело № 1335/2016 год. по описа на РС – Сливен. Жалбоподателят счита, че съдията служебно е бил разбрал за образуваното дело. Въпреки, че на заповедния съд е станало служебно известно обстоятелството, че е била депозирана искова молба във връзка с направеното възражение по издадената заповед за изпълнение, той е постановил обжалваното определение. Жалбоподателят посочва, че не е представил копие от депозираната искова молба пред заповедния съд поради недостиг на време.

         По частната жалба е депозиран отговор от адв. Й. – пълномощник на Р.М.С. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че в задължителната практика издадена от ВКС трайно е възприето и застъпено, че представянето на доказателства пред съда, разглеждащ заповедното производство за предявен в срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК установителен иск е задължение на заявителя и изпълнението му е абсолютно условие да не бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение. Не е достатъчно да се предяви иск в деловодството на съда, а следва да се представи доказателства на заповедния съд. Страната посочва, че срокът за представяне на доказателства съвпада със срока за предявяване на искова молба и той е един месец, а в конкретния случай жалбоподателят не бил представил доказателства за предявен иск в законоустановения срок, поради което правилно съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение. Моли се да се потвърди обжалваното определение, както и да бъдат присъдени деловодни разноски.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 29.01.2016г. в деловодството на СлРС било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от жалбоподателя против Р.М.С.. Съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.п 410 от ГПК на 01.02.2016 год. Длъжникът бил уведомен за издадената заповед на 08.02.2016 год. и на 16.02.2016 год. депозирал възражение. Жалбоподателят бил уведомен за депозираното възражение на 08.03.2016 год. С уведомяването жалбоподателят бил информиран, че може в едномесечен срок да предяви искова молба за възстановяване на вземането си, както и че в този срок следва да представи доказателства пред заповедния съд за депозираната искова молба. Той бил предупреден, че ако не стори това в указания срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

         От представената справка от жалбоподателя от портала за достъп на съдебни дела в Районен съд – Сливен е видно, че на 13.04.2016 год. докладчикът по заповедното дело е изискал същото, за да работи по него. Няма данни към ч.гр. дело№ 293/2016 год. да е отразена информация за депозирана искова молба.

         На 13.04.2016 год. заповедният съд постановил определение № 797, с което приел, че по делото не са представени доказателства за депозиране на искова молба в едномесечния срок, във връзка с което на осн.чл. 415 ал. 2 от ГПК съдът обезсилил издадената по делото заповед № 124/01.02.2016 год.

         Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 11.05.2016 год., а  на 28.04.2016 год. в рамките на законоустановения едноседмичен срок е била депозирана настоящата частна жалба.

         Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         В разпоредбата на чл. 415 ал. 2 от ГПК е посочено, че когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иск в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418. За да се приложи тази разпоредба трайната и задължителната съдебни практики приемат, че заявителят следва да бъде уведомен за срока, в който е необходимо да представи исковата си молба, както и за задължението си да представи пред заповедния съд доказателства за депозирана искова молба. Срокът, в който той следва да извърши това е едномесечен и непредставянето на доказателства пред заповедния съд, че в този срок е депозирана искова молба, е абсолютно основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение. В настоящия случай няма никакви съмнения, че жалбоподателят е бил уведомен, както за възможността да предяви искова молба за установяване на своето вземане, така и за задължението това да стане в едномесечен срок. Той е бил уведомен и за задължението си, в същия срок да представи доказателства пред заповедния съд за това, че е депозирал искова молба. Жалбоподателят не отрича, че не е изпълнил второто си задължение в законоустановения срок. Той счита, че съдът служебно се е бил информирал за депозираната искова молба. От соченото доказателство – извлечение от портал за достъп до съдебни дела не може да се установи, че съдията е бил запознат по какъвто и да е начин с обстоятелството, че заявителят в срок е депозирал искова молба пред РС – Сливен. За да не се приложи разпоредбата на чл. 415 ал. 2 от ГПК, да не се обезсили издадената заповед за изпълнение, е необходимо заявителят да представи доказателства за предявена искова молба пред заповедния съд, издал заповедта за изпълнение, а не пред произволен съд, което в случая не е направено, поради което води до последицата – обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

         С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

         Предвид правилата на процеса жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна деловодни разноски в размер на 300.00 лв.

         Предвид гореизложеното,

                                                                             

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 797/13.04.2016 год. по гр.д. № 293/2016 г. по описа на СлРС, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА „НИКОЛА 28“ЕООД, със седалище и адресна управление гр. С., ул. „П.“ № * да заплати на Р.М.С. , ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 300.00 /триста/ лева.

 

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: