О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 07.06.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРТИН САНДУЛОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№242 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от, гр.София против Определение №698/30.03.2016г. по ч.гр.д.№93/2016г. на СлРС, в частта, с която е спряно на основание чл.420, ал.2 от ГПК принудителното изпълнение по заповед за незабавно изпълнение №31/13.01.2016г. по ч.гр.д.№93/2016г. на СлРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, с който е образувано изпълнително дело №194/2016г. на ЧСИ П.Г..         

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно, необосновано и неоснователно. На първо място посочва, че районният съд е спрял изпълнителните действия без да мотивира кои твърдения на длъжника и кое от представените доказателства счита за достатъчно убедително, за да постанови спирането. Посочва, че са неоснователни твърденията на длъжника за недействителност на двата лизингови договора, подписани от последния  и определящи ясно и конкретно отношенията между страните. Ясно е посочено задължението на длъжника в случай на неплащане на лизинговите вноски, установено с издадените заповеди за изпълнение, да върне движимите вещи на собственика. От протоколите за съответствие от 11.03.2010г. се установява предаването на лизинговите обекти на лизингополучателя. Поради неизпълнение на задълженията по договорите за лизинг от страна на лизингополучателя, лизингодателя развалил договорите за лизинг с уведомителни писма от 14.06.2011г. Съгласно чл.20 от договорите в случай на разваляне или прекратяване на същите, лизингополучателят е длъжен да върне незабавно лизинговите обекти. До момента лизингополучателят не е изпълнил това си задължение. Неоснователното и преждевременно спиране на изпълнението затруднява и дори прави невъзможно удовлетворяването на Уникредит лизинг” ЕАД. Поради това жалбоподателят моли съда да отмени постановеното спиране на изпълнението с обжалваното определение.

            В законоустановения срок, по делото е постъпил отговор на частната жалба от другата страна ЕТ „Д.Д. ***, който на първо място моли съда да остави частната жалба без разглеждане като недопустима, поради просрочие. На следващо място излага съображения относно нейната неоснователност и моли съда евентуално, ако я намери за допустима, да я остави без уважение като неоснователна. Посочва, че двата лизингови договора №№90348 и 90349 от 2010г. са недействителни и не пораждат валидно облигационно отношение между страните за предаване на процесните МПС, тъй като те са били предадени на ЕТ още през 2008г., когато е започнало изпълнението на договора. Това се установявало от протоколите за съответствие от 11.03.2010г., неразделна част от договорите за лизинг от 2010г. Посочва, че плащането на лизинговата цена по договорите от 2008г. продължило до 2010г- и сключването на новите договори за лизинг представлявало накърняване на добрите нрави, тъй като с тях едностранно се определяли нови условия относно формиране на годишната лихва и се увеличила многократно размера на окончателната лизингова цена и лизингови вноски, довело до невъзможност ЕТ да изплаща навреме задълженията си. Посочва, че при образуване на заповедното производство на основание лизинговите договори от 2010г. през 2012г., лизингодателят не е поискал и предаване на процесните МПС, за което имало графа в заявлението, а е поискал само дължимите за неплащане лизингови вноски. Счита, че е недопустимо в друго заповедно производство на същото основание да се иска предаване на лизинговата вещ. Счита, че вписването в Регистъра на особените залози е недействително, тъй като единствено са валидни договорите за лизинг от 2008г. Претендира присъждане на направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Сливенски районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „Уникредит лизинг” ЕАД, гр.София, с което се иска от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от регистъра на особените залози за задължение за предаване на основание чл.20, ал.1вр. с чл.19, ал.4 от Договори за финансов лизинг №№90348/11.03.2010г. и 90349/11.03.2010г. за предаване на следните движими вещи: 1. полуремарке, марка Шмитц, модел САФ с посочена рама по   Договор за финансов лизинг №№90349/11.03.2010г. и 2. седлови влекач, марка Рено, модел Премиум, с посочен номер на рама по Договори за финансов лизинг №№90348/11.03.2010г. 

С Разпореждане от 13.01.2016г. по ч.гр.д.№93/2016г. СлРС е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на разпореждането е издадена Заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл.417 от ГПК №31/13.01.2016г. по ч.гр.д.№93/2016г. за предаване от страна на длъжника ЕТ „Д.Д. *** на кредитора „Уникредит лизинг” ЕАД посочените две движими вещи.

В законоустановения срок по чл.414 от ГПК длъжникът ЕТ „Д.Д. *** е подал до СлРС възражение  за недължимост на изпълнението по издадената заповед за незабавно изпълнение, без да е обжалвал незабавното изпълнение и искане до СлРС за спиране на принудителното изпълнение по чл.420, ал.2 от ГПК. Към искането за спиране са приложени договорите за лизинг от 2010г., договорите за лизинг от 2008г. с приложенията към тях, издадените през 2012г. заповеди за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадени по ч.гр.д.№1876/2012г. и по ч.гр.д.№1877/2012г.

С Определение №698/30.03.2016г. по ч.гр.д.№93/2016г., като е приел, че представените към искането по чл.420, ал.2 от ГПК писмени доказателства са убедителни без излагане на съображения в тази насока, районният съд е спрял принудителното изпълнение по издадената от него заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист.

Определението е връчено на заявителя на 12.04.2016г., като в законоустановения и указан едноседмичен срок - на 19.04.2016г. – датата на пощенското клеймо, е подадена разглежданата жалба против него.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В случая заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК е издадена въз основа на извлечение от регистъра на особените залози за вписани договори за лизинг /чл.417, т.5 от ГПК/ и подаденото в срок възражение не е основание за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420, ал. 1 ГПК. Не е представено надлежно обезпечение реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД и не е налице хипотезата на чл. 420, ал. 1 ГПК.

Длъжникът изрично се позовава на разпоредбата на чл.420, ал.2 от ГПК за искането си за спиране. Районният съд като е приел, че представените от него с искането писмени доказателства са убедителни не е изложил абсолютно никакви съображения относно този си правен извод и определението му се явява необосновано.

За да се постанови спиране на основание  чл. 420, ал. 2 ГПК, е необходимо да бъдат представени писмени доказателства, които да сочат към обоснован извод, че посоченото в заповедта за изпълнение задължение за предаване на вещ не се дължи.

Въззивният съд след като прецени подробно представените с молбата за спиране писмени доказателства, намира, че от тях не може да се направи извода, че длъжникът не дължи връщане на вещите, обект на двата лизингови договора от 2010г. От така представените доказателства не може да се изведе извода за недействителност на договорите от 2010г. Този въпрос ще бъде предмет на исковото производство по чл.422 от ГПК по евентуално възражение на ответника, но не се извежда директно и категорично от представените към молбата по чл.420 от ГПК документи. Напротив, видно от представените към договорите от 2008г. и от 2010г. приложения, от които е виден срока на договорите, лизинговата цена и погасителните планове, се установява, че платените от лизингополучателя до 2010г. суми по договорите от 2008г. са взети предвид при сключването на новите такива, с които на практика се предоговарят условията по двата лизинга с безспорно зачитане на всички извършени плащания, като крайния срок но договорите е един и същ. Договорите от 2010г. са подписани от двете страни, с нотариална заверка са и са вписани в специалния регистър на особените залози. От протоколите за съответствие от 11.03.2010г. се установява безспорно предаването на линзинговото имущество на лизингополучателя още по силата на договорите от 2008г., което обстоятелство не се спори и от двете страни. От издадените през 2012г. заповеди за изпълнение по чл.417 от ГПК за паричните вземания на лизингодателя по договорите за лизинг се установява неизпълнението на основните задължения на лизингополучателя, поради които и лизингодателя е развалил договорите за лизинг.

От представените документи не може да се направи извода за недействителност на вписването в регистъра и от там, че липсва годно основание по чл.417, т.5 от ГПК. Следва да се отбележи и факта, че длъжникът не е подал частна жалба против разпореждането за допускане на незабавното изпълнение, а само възражение по чл.415 от ГПК и искане за спиране по чл.420 от ГПК и съдът не може да разглежда и да се произнася по възраженията в тази насока.

Във връзка с възражението на длъжника, че кредиторът е следвало да иска издаване на заповед за изпълнение и относно предаване процесните лизингови МПС, ведно с искането за дължимите суми по договорите за лизинг и недопустимостта това да става в отделно заповедно производство, следва да се отбележи, че са изцяло неоснователни. Изцяло преценка на кредитора е кога и по какъв ред да иска връщане на лизинговото имущество, като тъй като не е налице препокриване на предмета на двете заявления, допустимо е това да стане в отделно заповедно производство.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че не са налице убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.420, ал.2 от ГПК за недължимост на изпълнението по издадената заповед за незабавно изпълнение за предаване на движими вещи въз основа на документ по чл.417 от ГПК, поради което молбата за спиране следва да се остави без уважение като неоснователна.  

Като е достигнал до друг правен извод, районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да се отмени в частта относно спиране на принудителното изпълнение и вместо него съдът да постанови ново, с което да остави без уважение искането за спиране, подадено от длъжника ЕТ „Д.Д. ***.

Жалбоподателят не е претендирал присъждане на направените в производството по частната жалба разноски, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока, а с оглед основателността на частната жалба, на ответната по нея страна не се дължат разноски.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОТМЕНЯ Определение №698/30.03.2016г. по ч.гр.д.№93/2016г. на СлРС, в частта, с която е спряно на основание чл.420, ал.2 от ГПК принудителното изпълнение по заповед за незабавно изпълнение №31/13.01.2016г. по ч.гр.д.№93/2016г. на СлРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, с който е образувано изпълнително дело №194/2016г. на ЧСИ П. Г., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

           

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника ЕТ „Д.Д. – ДИС“, ЕИК 119046710, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“М. Г.“ №*, представлявано от Д.И.Д. за спиране на основание чл.420, ал.2 от ГПК принудителното изпълнение по заповед за незабавно изпълнение №31/13.01.2016г. по ч.гр.д.№93/2016г. на СлРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, с който е образувано изпълнително дело №194/2016г. на ЧСИ П. Г., като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.