О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 07.06.2016 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                       мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 245 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е прекратено производството по образувано граждански дело поради уважаване на възражение за местна подсъдност и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят обжалва определението, като заявява, че то е незаконосъобразно и неправилно. Развива съображения относно приложимостта на разпоредбата на чл. 108 от ГПК в релацията й с нормите на Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на агенция "пътна инфраструктура". Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и постанови продължаване на производството.

В законовия срок  насрещната страна е подала писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Заявява, че няма данни да се касае за отношения с поделението на агенцията, а нейното седалище е в гр. София. Произшествието е настъпило по пътя гр. Гурково-гр. Нова Загора, и специализираните звена, отговарящи за стопанисването му са ОПУ Стара Загора и ОПУ Сливен, но няма данни за кой точно километриран участък от републиканския път се отнася спорът. Поради това иска да не се уважава частната жалба, а атакуваното определение да се потвърди.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима и основателна, поради което следва да я уважи.

Частният жалбоподател – ищец в първоинстанционното производство, е предявил пред СлРС иск по чл. 213 от КЗ /отм./, вр. чл. 50 от ЗЗД и  пар. 22 ПЗР КЗ против Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София. По направено своевременно възражение от страна на ответника за местна неподсъдност на спора, РС е прекратил образуваното по исковата молба производството с определение от 16.05.16г., съгласно разпоредбите на чл. 105 от ГПК, вр. чл. 114 от ГПК.

Предмет на спора е регресно вземане за изплатено от застрахователя на увреденото лице обезщетение за вреди от ПТП, настъпило по време на управление на лек автомобил по път на републиканската мрежа, попаднал в дупка на пътното платно.

Правилникът за структурата, дейността и организацията на работа на агенция "пътна инфраструктура" дефинира ответника –„Пътна инфраструктура“, със седалище гр. София, като юридическо лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на регионалното развитие и благоустройството и искът правилно е насочен срещу нея. Съгласно разпоредбата на чл. 30 областните пътни управления са специализирани териториални звена, които осигуряват изпълнението на определени функции на агенцията на територията на една административна област и осъществяват дейности, свързани с подобряване безопасността на движението по републиканските пътища на територията на областта, поради което при спорове, възникнали по този повод с някое от тези звена /поделения по смисъла на ГПК/, няма пречка искът да бъде предявен по местонахождението на последното.

В случая ищецът твърди, че отговорността за поддръжката на участъка от републиканския път, на който е възникнало ПТП, от което са претърпени вредите, е на поделението на ответника в гр. Сливен, поради което е предявил иска по седалището на ОПУ-Сливен. Въззивният съд намира, че при това положение тази законова възможност е била открита за ищеца, правото му да предяви иска си пред СлРС е витално, поради което упражняването му е законосъобразно и може да породи целените последици.

Дали произшествието е възникнало на пътен участък, принадлежащ към територията на ОПУ-Стара Загора, е предмет на доказване в хода на производството и към този момент това съображение не може да се вземе предвид, още повече, че възражението за местна подсъдност от страна на ответника не е насочено към изпращане на делото в РС-Стара Загора, а в РС – София, по седалището на ответната агенция – тоест то не касае въпроса с кое точно териториално звено /поделение/ са възникнали преките отношетния между страните, а цели изключване приложението на чл. 108 ал. 1 пр. 2 от ГПК и прилагане на общото правило за местна подсъдност по чл. 105 и 108 ал. 1 пр. 1 от ГПК, за което няма налице условия.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че местно компетентният съд, който следва да разгледа делото, е Сливенски районен съд, в чийто район се намира поделение /структурно звено/ на ответника, от преките отношения с което е възникнал спорът с ищеца, който се е възползвал от предвидената в чл.108  ал. 1 пр. 2 от ГПК привилегия.

Тъй като правните изводи на двете инстанции се разминават, частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. Атакуваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне за разглеждане на СлРС.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ определение №  1015 от 16.05.2016г. по гр.д. № 1471/16г. на СлРС, с което е прекратено производството по делото, поради местна неподсъдност на спора, а делото е изпратено за разглеждане на местно компетентния съд – РС софия, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА гр.д. № 1471/16г. на СлРС на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН за продължаване на процесуалните действия.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      

 

         ЧЛЕНОВЕ: