О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 16.06.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на шестнадесети юни, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 251 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от адв. М. пълномощник на „Джорданс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Х.“ № * ап.*, „Джорданс -2“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„Б.“ №* и от Й.Г.Б., ЕГН ********** ***-3 против определение № 983 от 12.05.2016 год. по ч.гр.д. № 1241/2016 г. по описа на СлРС, в частта с която е отхвърлено искането  на жалбоподателите за спиране на принудителното изпълнение по Заповед за незабавно изпълнение № 751/31.05.2015 г. по ч.гр.д. № 1241/2016 г. на СлРС и издадена въз основа на нея изпълнителен лист, като НЕОСНОВАТЕЛНО. Посочва се , че определението е бланкетно, схематично, необосновано, с липса на мотиви и в нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се , че  в настоящия случай длъжниците са узнали за допуснатите незабавни изпълнения, преди да им е връчен от заповедта на заповедния съд и това е станало чрез получаване на покани за доброволно изпълнение , с оглед на което счита, че жалбата е депозирана своевременно. Жалбоподателят счита, че  не може да се  възприеме изложеното в заповедния съд съображение, че не се налице предпоставките на чл.420 ал.1 от ГПК за спиране на изпълнението, тъй като вземането е обезпечено с учредена ипотека при сключване на договор за банков кредит. По този начин страната счита, че пред заповедния съд са били представени убедителни писмени доказателства – договор за ипотечен кредит, които е следвало да послужат за основание за спиране на предварителното изпълнение.  Страната посочва, че в конкретния случай длъжниците се позовават на  неравноправност на клаузите от договора за кредит, които касаят начина на формиране на дължимите лихви и такси по договора, поради  което , за да се осигури ефективна защита на правата на потребителя, съгласно директива 93/13/ЕИО е необходимо да се спре допуснатото незабавно изпълнение. Страната излага съображения за това, че обжалваното определение  следва да бъде отменено, тъй като заповедното производство няма състезателен характер и е предвидено за реализиране на безспорни притезания, какъвто не  е настоящия случай. Страната излага съображения за отвод на заповедния съд. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да бъдат присъдени всички разноски по делото.

         В законния срок е депозиран отговор от адв.П., пълномощник на „ОББ“ АД , с който жалбата е оспорена като неоснователна. Изложени са съображения за това в какви случаи банката може да обяви кредит за предсрочно изискуем. Посочено е, че в производството по чл.418 ал.2 от ГПК съдът издава изпълнителен лист, като само проверява редовността на документите по  чл.417 от ГПК от външна страна. В настоящия случай извлечението от счетоводните книги съдържа подробна информация за извършените счетоводни операции и за вземането спрямо длъжниците. Посочено е , че не са налице основанията по чл.420 от ГПК за спиране на изпълнението, поради което обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно. Моли се то да бъде потвърдено .  Няма направено искане за разноски.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 29.03.2016г. в деловодството на СлРС било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от  „ОББ“ АД – гр. София против длъжниците „Джорданс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Х.“ № * ап.*, „Джорданс -2“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„Б.“ №* и от Й.Г.Б., ЕГН ********** ***-3. Съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ  по чл. 417 от ГПК на 31.03.2016 год. Длъжниците били уведомени за издадената заповед на 28.04.     2016 год. и на 09.05.2016 год. депозирали възражения. Едновременно с това в самите възражения жалбоподателите направили искане за спиране на действията по принудително изпълнение по изп.д. № 299/2016г. по описа на ЧСИ Г. рег. № 837 до влизане в сила на решението по реда на чл.422 от ГПК. Във връзка с това на 12.05.2016 г. било постановено обжалваното определение № 983, в което съдът приел, че не са изпълнени изискванията на чл.420 от ГПК за спиране на изпълнението и е отхвърлил искането на длъжниците за спиране на принудителното изпълнение, като неоснователно. 

         Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 16.05.2016 год., а  на 20.05.2016 год. в рамките на законоустановения едноседмичен срок е била депозирана настоящата частна жалба.

         Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         В разпоредбата на чл. 420 от ГПК са предвидени две хипотези, при които е възможно спиране на изпълнението започнало въз основа на  издадена заповед по реда на чл. 417 от ГПК.  Първата хипотеза е разгледана в разпоредбата на чл.420 ал.1 от ГПК и предвижда, че възражението срещу заповедта за изпълнение  в случаите по чл.417 т. 1-8 ГПК може да доведе до спиране на принудителното изпълнение когато длъжникът представи надлежно обезпечение  на кредиторите по чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 180 от ЗЗД посочва, че когато законът постановява да се представи обезпечение пред съд, обезпечението може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека, а разпоредбата на чл.181 от ЗЗД посочва, че  залогът се учредява чрез влагане на сумата или ценните книжа в банка, а ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално заявено съгласие на собственика на собственика на недвижимия имот  за учредяването й. В настоящия случай жалбоподателите не са представили надлежно обезпечение по смисъла на чл. 180 и 181 от ЗЗД.  Вписаната ипотека по договора за заем касае обезпечението на самото вземане на кредитора, но тя не представлява ново обезпечение, което да послужи за спиране на принудителното изпълнение по реда на чл.420 ал.1 от ГПК.

         Втората хипотеза при която може да се спре принудителното изпълнение е разгледана в разпоредбата на чл.420 ал.2 от ГПК. Законодателят предвижда, че ако в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът постановил незабавно изпълнение може да го спре. Пред съда разгледал искането за спиране на изпълнението не са били представени надлежни писмени доказателства, от които да може да се направи обоснован извод на този етап от развитие на делото за това, че задължението не е дължимо. Такива писмени доказателства не са представени и пред настоящия съд. Твърдението на жалбоподателите, че е  налице нищожност на отделни клаузи от сключения договор за кредит между страните, е въпрос, който ще бъде разгледан в хода на производството по чл.422 от ГПК, но изложен само като голословни твърдения, те могат да бъдат взети предвид и да обосноват решение на съда в посока спиране на принудителното изпълнение. 

         С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

         Предвид гореизложеното,

                                                                             

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 983 от 12.05.2016 год. по ч.гр.д. № 1241/2016 г. по описа на СлРС, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: