О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 15.06.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ. С. НИНА КОРИТАРОВА 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 261/2016 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частна жалба, подадена от длъжника „Д. ” ЕООД,  ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. Т., обл. С. ул. „Х.” № ** представлявано от управителя на дружеството Й.К. против Разпореждане от 21.03.2016 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 1016/2016 г. по описа на съда, с което е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 574 от 21.03.2016 г. и е издаден изпълнителен лист против длъжника в полза на заявителя „О.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ул. „С. С.“ № * за сумата от  20 000 лв., съставляваща главница по Договор за предоставяне на овърдрафт по разплашателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 09.05.2007 г., Допълнително Споразумение № 1 от 01.11.2007 г. и Допълнително споразумение № 2 от 10.05.2010 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2016 г., датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски - държавна такса в размер на 400 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 996 лв.

       Жалбоподателят твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно и постановено в противоречие със закона и съдебната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли обжалваното разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а изпълнителния лист да бъде обезсилен.

      Заявителят ОББ АД бил поискал от заповедния съд да издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, като бил представил Договор за предоставяне на овърдрафт по разплашателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 09.05.2007 г., Допълнително Споразумение № 1 от 01.11.2007 г. и Допълнително споразумение № 2 от 10.05.2010 г, както и Извлечение от счетоводни книги, но не бил представил доказателства по см.  на чл. 418, ал. 3 ГПК по отношение на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и упражняването на правото на банката по чл. 60 ЗКИ да я обяви. Твърди, че не бил представен документ изходящ от длъжника или друг официален документ, от който да било видно, че кредиторът му е съобщил за обявената предсрочна изискуемост на кредита. Не се установило какъв бил крайния срок на договора, кога бил усвоен кредита и кога бил настъпил падежа. В заявлението също не била посочена крайната дата на договора и условията при които била настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Обявяването на предсрочната изискуемост на кредита предполагало да достигне до длъжника волеизявлението на кредитора, че ще счита непогасените вноски и тези с ненастъпил падеж за предсрочно изискуеми преди подаване на заявлението, а такива доказателства не били представени по делото. Получаването на заповедта за незабавно изпълнение от длъжника, връчена му по реда на чл. 418, ал. 5 ГПК не могло да се счете за уведомяване на длъжника за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита.

     Частната жалба е връчена на въззивната страна „О.  АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ул. „С.“ № *, която  депозирала отговор в законоустановения срок чрез адв. С.Х.- И. ***, със съдебен адрес:***, офис 10. Въззиваемата страна оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че в чл. 418, ал. 2 и ал. 3 от ГПК било предвидено, че съдът издава изпълнителен лист след като провери редовността от външна страна на документа по чл. 417 ГПК и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, чиято изискуемост била настъпила. СлРС бил издал заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 574 от 21.03.2016 г. по ч.гр.д. № 1016/2016 г. и изпълнителен лист срещу длъжника след като бил извършил необходимата проверка и бил установил, че са били спазени всички изисквания на закона. Вземането на банката кредитор срещу длъжника било установено по основание, размер и изискуемост и било представено Извлечение от счетоводни книги  към 15.03.2016 г. на О. АД, което съставлявало редовен от външна страна документ. Твърди, че изискуемостта на цялото задължение на жалбоподателя към банката произтичащо от Договор за предоставяне на овърдрафт по разплашателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 09.05.2007 г., Допълнително Споразумение № 1 от 01.11.2007 г. и Допълнително споразумение № 2 от 10.05.2010 г. била настъпила преди 17.03.2016 г., когато било подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Посочва, че в чл. 1, ал. 4 от раздел първи „Индивидуални условия” от Договор за предоставяне на овърдрафт по разплашателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 09.05.2007 г. било уговорено, че срока на действие на договора бил три години като започвал да тече от датата на неговото подписване при договорните условия за подновяване/револвиране на кредита. Твърди, че на 10.05.2011 г. към Договор за предоставяне на овърдрафт по разплашателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 09.05.2007 г. било сключено Допълнително споразумение № 2 от 10.05.2010 г., като страните в пар. 2 от което страните се били уговорили  срокът на действие на договора да бъде удължен с нови три години, считано от датата на подписване на споразумението т.е. до 10.05.2013 г. при договорните условия за подновяване/револвиране на кредита. През периода на действие на договора в банката не било постъпило писмено предизвестие от кредитополучателя, с което същия да заяви, че не желае подновяване ползването на овърдрафта и иска прекратяване на действието на договора. Този краен срок бил изтекъл без отпуснатия кредит да бъде погасен от длъжника, като на 11.05.2013 г. била настъпила изискуемостта на целия дълг поради настъпил падеж. Към 17.03.2016 г., когато било подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК безспорно бил настъпил крайния срок за плащане на целия дълг и изискуемостта на вземането на банката кредитор към длъжника кредитополучател не била предсрочна, а настъпила с изтичане на крайния срок за погасяването на целия дълг. Поради което банката не била обявила предсрочна изискуемост на кредита за която да следва да се уведомява длъжника. В т.14 от подаденото заявление и в представеното Извлечение от счетоводните книги кредиторът се бил позовал на изискуемост на задължението поради изтичане на крайния срок за погасяването му определен в чл. 1, ал. 4 от Договор за предоставяне на овърдрафт по разплашателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 09.05.2007 г. и пар. 2 от Допълнително споразумение № 2 от 10.05.2010 г., а не на предсрочна изискуемост. Моли подадената частна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 17.03.2016 г. Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК подадено от „О.” АД срещу „Д.” ЕООД, като длъжник за сумата от 20 000 лв., съставляваща главница, част от дължима сума, произтичаща от предоставен банков кредит под формата на овърдрафт по разплащателна сметка съгласно Договор за предоставяне на овърдрафт по разплашателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 09.05.2007 г. и сключените към него Допълнително Споразумение № 1 от 01.11.2007 г. и Допълнително споразумение № 2 от 10.05.2010 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2016 г. до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски в размер на 1396 лв., от които 400 лв., съставляваща държавна такса и 996 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Към заявлението са приложени: Извлечение от счетоводни книги на О. АД към 15.03.2016 г.; Договор за предоставяне на овърдрафт по разплашателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 09.05.2007 г. и сключените към него Допълнително Споразумение № 1 от 01.11.2007 г. и Допълнително споразумение № 2 от 10.05.2010 г.

С обжалваното Разпореждане от 21.03.2016 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 1016/2016 г. по описа на съда е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 574  от 21.03.2016 г. и е издаден изпълнителен лист  от 21.03.2016 г. против длъжника „Д.” ЕООД в полза на заявителя „О.” АД за заплащане от страна на длъжника на кредитора на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски.

На 20.04.2016 г. на управителя на дружеството длъжник „Д.” ЕООД е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

На 26.04.2016 г. е подадена частната жалба от длъжника против разпореждането от  21.03.2016 г. по гр.д. № 1016/ 2016 на СлРС за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, ведно с възражение против нея по чл.414 от ГПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Условие за допустимост на частната жалба по чл. 419, ал. 2 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение е да бъде подадена, заедно с възражението по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417. В случая частната жалба е била подадена заедно с възражение  по чл. 414 ГПК  на 26.04.2016 г. в рамките на двуседмичния срок, предвиден в чл. 419, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече от датата на връчването на заповедта за незабавно изпълнение на длъжника, а именно от 20.04.2016 г., когато същата му е била връчена заедно с поканата за доброволно изпълнение и изпълнителния лист.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Предмета на производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на инстанционния контрол е ограничен от нормата на чл. 419, ал. 2 от ГПК. По този ред подлежи на обжалване само разпореждането за незабавно изпълнение, като основанията за незаконосъобразност могат да бъдат извличани единствено и само от документа въз основа, на който е постановено разпореждането по чл. 417 от ГПК.

Налице е постоянна практика на ВКС, съгласно която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и усвоения кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени.

Представения от кредитора О. АД към заявлението по чл.417 от ГПК документ - Извлечение от счетоводните книги на  О. АД представлява документ по чл. 417,  т.2 от ГПК, с който се установява вземане на заявителя към жалбоподателя. Този документ е придружен от Договор за предоставяне на овърдрафт по разплашателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 09.05.2007 г. и сключените към него Допълнително Споразумение № 1 от 01.11.2007 г. и Допълнително споразумение № 2 от 10.05.2010 г., които съставляват редовни от външна страна документи и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Извлечението от счетоводните книги съдържа всички изискуеми реквизити-  данни за длъжника „Д.” ЕООД и кредитора О. АД, за Договора за предоставяне на овърдрафт по разплашателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 09.05.2007 г. и сключените към него Допълнително Споразумение № 1 от 01.11.2007 г. и Допълнително споразумение № 2 от 10.05.2010 г., пораждащи вземането /размера на разрешения и усвоения кредит/, за дължимия общ размер на кредита към 15.03.2016 г. – 41 528,32 лв., от която сума 20 000 лв., съставляващи главница, сумата от 21 528, 32 лв., съставляваща договорна лихва върху главницата за периода от 01.08.2011 г. до 10.05.2013 г. Заявителят претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист само за главницата в размер на 20 000 лв. Посочва се изрично и в Извлечението от счетоводните книги на О. АД и в заявлението, че цялото задължение е станало изискуемо поради настъпването на неговия падеж с изтичането на крайния срок – 11.05.2013 г. предвиден в чл. 1, ал. 4 от Договор за предоставяне на овърдрафт по разплашателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 09.05.2007 г. и пар. 2 от Допълнително споразумение № 2 от 10.05.2010 г.

В чл. 1, ал. 4 от раздел първи „Индивидуални условия” от Договор за предоставяне на овърдрафт по разплашателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 09.05.2007 г. страните са уговорили, че срока на действие на договора е три години от датата на подписването му, като ползването на кредита под формата на овърдрафт се предоставя за срок от една година от датата на сключване на договора -09.05.2007 г. като се подновява /револвира/ автоматично за два поредни едногодишни периода в рамките на срока на действие на договора. Предвидено е също така, че в случай, че кредитополучателя не желае подновяването на ползването на овърдрафта, същият може да прекрати действието му с едностранно писмено предизвестие до банката. В случая длъжникът не е упражнил това свое право.

Страните на 01.11.2007 г. са сключили към Договора за предоставяне на овърдрафт по разплашателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 09.05.2007 г.  Допълнително споразумение № 1 от 01.11.2007 г. и в т. 1 от същото са се споразумели да бъде увеличен размера на отпуснатия по чл. 1, ал. 1 от договора кредит под формата на овърдрафт по разплащателна сметка на 20 000 лв.

Страните на 10.05.2010 г. са сключили към Договора за предоставяне на овърдрафт по разплашателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 09.05.2007 г.  Допълнително споразумение № 2 от 10.05.2010 г.  и в пар. 2 на същото уговорили крайния срок за издължаване на целия кредит да бъде удължен с три години, считано от дата на подписване на това споразумение при договорените условия за револвиране, като така предвидения срок за погасяване на задължението е изтекъл на 11.05.2013 г. Този краен срок е изтекъл без отпуснатия кредит да бъде погасен от длъжника и на 11.05.2013 г. е настъпила изискуемостта на целия дълг.

След като представеният документ е редовен от външна страна и удостовереното вземане не противоречи на императивна правна норма или на добрите нрави, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за посочените в документа суми следва да бъде уважено.

С оглед на изложеното банката не е упражнила правото си предвидено в чл. 60, ал. 2 ЗКИ и не е обявила кредита за предсрочно изискуем, поради което не е било необходимо надлежно уведомяване на длъжника и изискването на  т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е приложимо към настоящия случай. Изискуемостта на претендираната от банката кредитор част от парично задължение на длъжника кредитополучател е настъпила с предвидения в пар. 2 от  Допълнително споразумение № 2 от 10.05.2010 г. във вр. с чл. 1, ал. 4 от раздел първи на Договора за предоставяне на овърдрафт по разплашателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 09.05.2007 г. краен срок за погасяване на вземането- 11.05.2013 г.

В заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е посочено именно това основание за настъпване на изискуемостта на вземането срещу длъжника- изтичане на крайния срок за погасяване на задължението, а не предсрочна изискуемост на кредита поради непогасени вноски с настъпили падежи.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.  С оглед изхода на делото разноски не следва да  бъдат присъждани на жалбоподателя. Въззиваемата страна не претендира разноски, нито представя доказателства за направени такива, поради което не следва да й бъдат присъждани.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 21.03.2016 г., постановено по ч. гр.д.№1016 /2016г. на Сливенски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                            2.