О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 06.07.2016 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на шести юли, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 277 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от адв. Т. пълномощник на П.Д.П., ЕГН ********** *** против разпореждане от 05.02.2016 год. по ч.гр.д. № 381/2016 г. по описа на СлРС, с което е разпоредено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т.2 от ГПК против жалбоподателя и И.Н.Ж., ЕГН **********,***. Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалните норми на закона. Той конкретизира оплакванията си като посочва, че в депозираното заявление за издаване заповед за изпълнение заявителят ОББ АД не е посочил всички необходими реквизити в техния изискуем се обем. Така например в изречението „счетоводните книги“ не било посочено за кой период от време и в какъв размер кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита, т.е. не било посочено кога са спрели плащанията. В заявлението и в извлечението „счетоводните книги“ липсвало посочена дата за настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост. На следващо място е посочено, че не е било налице изискуемо и ликвидно вземане спрямо длъжника, тъй като уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост не е било получено от него, а отразеното в пощенската пратка, че е получена от съпруга „п.“ не може да отговаря на истината, тъй като жалбоподателят е бил разведен от 2008 г. По този начин било изпълнено изискването на т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. и предсрочната изискуемост на процесното вземане не била настъпила, тъй като волеизявлението на банката за обявяването му не е било достигнало до жалбоподателя. Моли се да се отмени обжалваното разпореждане и се претендират деловодни разноски.

         По частната жалба, депозирана от П., е постъпил писмен отговор от адв. Т. и адв. ф., пълномощници на ОББ АД със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „С. С.“ № *. С отговора жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че в представеното към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 от ГПК, извлечение от счетоводните книги на ОББ АД се съдържала цялата информация относно претендираното парично задължение. Ясно било посочено основанието за неговото възникване /първоначален договор за кредит от 27.03.2007 г. и допълнителни споразумения № 1/12.11.2009г. и № 2/25.11.2011г./, фактът на усвояване на отпуснатата сума, както и основанието за настъпилата предсрочна изискуемост, а именно липсата на плащане, предвидена в чл. 18 от договора на съответните падежи. Неоснователно било оплакването, че в счетоводните книги не било посочено кога са спрели плащанията от страна на длъжника. В представеното Извлечение и в Заявлението т. 14, изрично било посочено, че е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като не са били плащани погасителните вноски по кредита, считано от 10.01.2014 г. Страната посочва, че съгласно трайната съдебна практика фактът на неплащане следва да е удостоверен от банката с посочване в извлечението на непогасените вноски, което в случая било сторено. На 11.02.2014 г. целият предоставен кредит, заедно с начислените лихви е бил станал автоматично предсрочно изискуем при условията на чл.18 от Договора поради неплащане на две последователни вноски, дължими съответно на 10.01.2014г. и на 10.02.2014г.

         Ответната страна счита, че са неоснователни твърденията и за липсата на уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост. Излагат се съображения, че възраженията в тази насока не могат да бъдат разглеждани в рамките на настоящото производство, тъй като изрично в разпоредбата на чл. 419 ал.2 от ГПК се предвиждало, че частните жалби срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. От друга страна е посочено, че предвид клаузата за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост обективирана в чл. 18 от Договора за настъпване на последиците на предсрочната изискуемост на цялото неиздължено вземане, не било необходимо отправянето от кредитора към длъжника на нарочно изявление. В този смисъл т.18 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС не можело да намери приложение. Страната излага съображения, че в случая следва да намери приложение постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 40817.06.2015 г. на ВКС по ТД № 601/2014г., според което упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника като в случай, че фактическото връчване не е осъществено, кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника. В настоящият случай ответникът по жалбата бил направил няколкократни опита да връчи уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост на длъжника, като едва при четвъртия опит на 29.01.2015 г. служителят на Български пощи открил лице, което се е представило за съпруга на получателя, живеещо на неговия адрес и което лице се е съгласило да получи пратката със задължение да я предаде. По този начин кредиторът не е имало как да знае, че на адреса не живее лицето п., както и че жалбоподателят П. и И.Ж. към този момент са били вече разведени. Посочено е от отделение № 284/15.05.2015г. на ВКС по гр.д. № 2348/2015г., според което при точно удостоверяване на извършените действия и отразените в документа обстоятелства, надлежно оформеният официален документ има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с него факти. В случая удостоверяването върху известието гарантира, че пратката е получена от адресата. Материалната доказателствена сила на официалните документи следва да бъде зачитана докато не бъде опровергана чрез доказване на тяхната невярност. Като се има предвид обаче строго формалния характер на производството по чл. 419 от ГПК, оборването на материалната доказателствена сила на извършеното удостоверяване върху обратната разписка не можело да бъде проведено. Моли се частната жалба да не бъде уважавана.

         На 25.04.2016 г. е депозирана втора частна жалба от адв. Т. пълномощник на И.Н.Ж., ЕГН **********,*** против разпореждане от 05.02.2016 год. по ч.гр.д. № 381/2016 г. по описа на СлРС, с което е разпоредено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т.2 от ГПК против жалбоподателката и П.Д.П., ЕГН ********** ***. Жалбоподателката счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалните норми на закона. Тя конкретизира оплакванията си като посочва, че в депозираното заявление за издаване заповед за изпълнение заявителят ОББ АД не е посочил всички необходими реквизити в техния изискуем се обем. Така например в изречението „счетоводните книги“ не било посочено за кой период от време и в какъв размер кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита, т.е. не било посочено кога са спрели плащанията. В заявлението и в извлечението „счетоводните книги“ липсвало посочена дата за настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост.

          На следващо място е посочено, че не е било налице изискуемо и ликвидно вземане спрямо длъжника, тъй като уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост не е било получено от него, а отразеното в пощенската пратка, че е получена от съпруга „п.“ не може да отговаря на истината, тъй като жалбоподателят е бил разведен от 2008 г. По този начин било изпълнено изискването на т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. и предсрочната изискуемост на процесното вземане не била настъпила, тъй като волеизявлението на банката за обявяването му не е било достигнало до кредитополучателя.

         Жалбоподателката излага съображения, че не следва да бъде солидарен длъжник по задължението, тъй като П. бил използвал целия получен кредит за лични нужди, а не за нужди на семейството си.  Моли се да се отмени обжалваното разпореждане и се претендират деловодни разноски.

         По частната жалба, депозирана от Ж., е постъпил писмен отговор от адв. Т. и адв. ф., пълномощници на ОББ АД със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул.„С. С.“ № *. С отговора жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че в представеното към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 от ГПК, извлечение от счетоводните книги на ОББ АД се съдържала цялата информация относно претендираното парично задължение. Ясно било посочено основанието за неговото възникване /първоначален договор за кредит от 27.03.2007 г. и допълнителни споразумения № 1/12.11.2009г. и № 2/25.11.2011г./, фактът на усвояване на отпуснатата сума, както и основанието за настъпилата предсрочна изискуемост, а именно липсата на плащане, предвидена в чл. 18 от договора на съответните падежи. Неоснователно било оплакването, че в счетоводните книги не било посочено кога са спрели плащанията от страна на длъжника. В представеното Извлечение и в Заявлението т. 14, изрично било посочено, че е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като не са били плащани погасителните вноски по кредита, считано от 10.01.2014 г. Страната посочва, че съгласно трайната съдебна практика фактът на неплащане следва да е удостоверен от банката с посочване в извлечението на непогасените вноски, което в случая било сторено. На 11.02.2014 г. целият предоставен кредит, заедно с начислените лихви е бил станал автоматично предсрочно изискуем при условията на чл.18 от Договора поради неплащане на две последователни вноски, дължими съответно на 10.01.2014г. и на 10.02.2014г.

         Ответната страна счита, че са неоснователни твърденията и за липсата на уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост. Излагат се съображения, че възраженията в тази насока не могат да бъдат разглеждани в рамките на настоящото производство, тъй като изрично в разпоредбата на чл. 419 ал.2 от ГПК се предвиждало, че частните жалби срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. От друга страна е посочено, че предвид клаузата за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост обективирана в чл. 18 от Договора за настъпване на последиците на предсрочната изискуемост на цялото неиздължено вземане, не било необходимо отправянето от кредитора към длъжника на нарочно изявление. В този смисъл т.18 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС не можело да намери приложение. Страната излага съображения, че в случая следва да намери приложение постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 40817.06.2015 г. на ВКС по ТД № 601/2014г., според което упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника като в случай, че фактическото връчване не е осъществено, кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника. В настоящият случай ответникът по жалбата бил направил няколкократни опита да връчи уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост на длъжника, като едва при четвъртия опит на 29.01.2015 г. служителят на Български пощи открил лице, което се е представило за съпруга на получателя, живеещо на неговия адрес и което лице се е съгласило да получи пратката със задължение да я предаде. По този начин кредиторът не е имало как да знае, че на адреса не живее лицето п., както и че жалбоподателят П. и И.Ж. към този момент са били вече разведени. Посочено е от отделение № 284/15.05.2015г. на ВКС по гр.д. № 2348/2015г., според което при точно удостоверяване на извършените действия и отразените в документа обстоятелства, надлежно оформеният официален документ има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с него факти. В случая удостоверяването върху известието гарантира, че пратката е получена от адресата. Материалната доказателствена сила на официалните документи следва да бъде зачитана докато не бъде опровергана чрез доказване на тяхната невярност. Като се има предвид обаче строго формалния характер на производството по чл. 419 от ГПК, оборването на материалната доказателствена сила на извършеното удостоверяване върху обратната разписка не можело да бъде проведено. Страната отбелязва, че в настоящия случай на жалбоподателката лично е връчено уведомление за предсрочната изискуемост чрез нотариална покана. Моли се частната жалба да не бъде уважавана.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 04.02.2016г. в деловодството на СлРС било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от  „ОББ“ АД – гр. София против П.Д.П., ЕГН ********** *** и И.Н.Ж., ЕГН **********,***. По него било образувано ч.гр.д. № 381/2016 г. по описа на Сливенския районен съд. В заявлението било посочено, че П. е кредитополучател, а Ж. солидарен длъжник. Изрично бил посочен размерът на паричното вземане, както и основанието за възникването му, а именно договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство, сключен на 28.05.2007г., допълнително споразумение № 1 от 12.11.2009г. и допълнително споразумение № 2 от 25.11.2011г. В заявлението било посочено, че документът от който произтича вземането е извлечение от счетоводните книги на ОББ. В т.14 било пояснено, че е налице неизпълнение от страна на длъжника, изразяващо се в неплащане на погасителни вноски, считано от 10.01.2014г. и че съгласно чл.18 от договора при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателя да бъде уведомяван. Изрично било посочено, че неплатените вноски, които са довели до настъпване на автоматичната предсрочна изискуемост на цялото вземане са били с падежи 10.01.2014г. и 10.02.2014 г. Към заявлението било приложено извлечение от счетоводните книги на ОББ на основание чл. 417 т.2 от ГПК. В него били посочени основанията, от които произтича вземането, а именно договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство, сключен на 28.05.2007г., допълнително споразумение № 1 от 12.11.2009г. и допълнително споразумение № 2 от 25.11.2011г. Отново било посочено, че договорът е станал предсрочно изискуем на основание чл. 18 от него поради неплащане на две погасителни вноски, дължими съответно на 10.01.2014г. и на 10.02.2014г. Било посочено и задължението на длъжниците в тяхната цялост, както и по пера, главница, договорна лихва, наказателна лихва за просрочие. Освен извлечение по чл.417 т.2 от ГПК бил представен и договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 28.03.2007 г., сключен с кредитополучател П.П. в чл.18, от който било посочено, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван. Били приложени и допълнителни споразумения № 1/12.11.2009г. и № 2/25.11.2011 г.  За установяване на уведомяването на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане били представени известие за доставяне от 29.01.2015 г., адресирано до жалбоподателя П. на неговия адрес ***, в което било отразено, че е получено от лице на име п., в качеството му на съпруга, както и нотариална покана отправена до жалбоподателката Ж. и получена лично от нея на 14.12.2015 г.

         На 05.02.2016 г. било постановено обжалваното разпореждане, с което съдът се разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците, както и изпълнителен лист. Съответно на 05.02.2016г. била издадена заповед № 171 за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с длъжници жалбоподателите п. и Ж.. Въз основа на него бил издаден и изпълнителен лист.

         По издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20169150400302 на ЧСИ Г.Г. с район на действие Окръжен съд Сливен. Жалбоподателката Ж. получила покана за доброволно изпълнение на 07.04.2016г., а жалбоподателят П. получил покана за доброволно изпълнение на 05.04.2016 г. Частната жалба на П. е била изпратена на 15.04.2016 г. /ПК/ в рамките на законно установения двуседмичен срок. Частната жалба на Ж. е била изпратена на 21.04.2016 г. /ПК/ в рамките на законно установения двуседмичен срок.

         Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         В разпоредбата на чл. 419 ал.2 от ГПК е посочено, че частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. От това следва, че всички възражения, които не касаят актовете по чл. 417 т.2 от ГПК в настоящия случай не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство. В този смисъл не може да бъде предмет на разглеждане твърдението на жалбоподателите, че първият жалбоподател П. не е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, тъй като към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е било приложено известие за доставяне, в което е било отразено, че на постоянния му адрес, лице на име п., в качеството си на съпруга е приела уведомлението със задължение да му го предаде.

         Следва да се има предвид, че заповедното производство е строго формално производство, при което съдът следи за точно определени реквизити, които установяват едно вземане и при тяхното наличие издава заповед за изпълнение. В настоящия случай пред заповедния съд са били представени всички нужни доказателства, за да издаде той обжалваното разпореждане във връзка, с което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

         В депозираното заявление, заявителят е посочил конкретно длъжниците си, размера на вземането си, основанието на своето вземане – договор за кредит от 28.03.2007г., допълнително споразумение № 1 от 12.11.2009г. и допълнително споразумение № 2/2011г., обстоятелството че се претендира цялото вземане като предсрочно изискуемо на основание чл. 18 от договора поради неплащане на две вноски на падежите, а именно на вноски с падежи 10.01.2014г. и 10.02.2014 г., както и че заявителят е изпратил уведомление до кредитополучателя и нотариална покана – уведомление до солидарния длъжник за обявената предсрочна изискуемост. Посоченото в заявлението е било подкрепено със съответните писмени доказателства. Банката заявител представила извлечение от счетоводните книги на банката, в което отново вземането било определено като размер и основание и отново било посочено, че е станало автоматично предсрочно изискуемо на основание договорката между страните, обективирана в чл. 18 от договора, а именно поради неплащане на две погасителни вноски, съответно от 10.01.2014 г. и от 10.02.2014 г. Освен това били представени и договор за кредит от 28.03.2007г., допълнително споразумение № 1 от 12.11.2009г., допълнително споразумение № 2/2011г., нотариална покана – уведомление и известие за доставяне. С тези документи безспорно се установявало твърдяното в заявлението. В случая следва да се има предвид Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 4/2011г., т.2б, с което съдът е приел че дори и в заявлението по чл. 417 от ГПК да не са били подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, заявлението следва да се счита за редовно, ако към него има представен документ и от него може да се определи основанието и предмета на вземането. Предвид изложеното, оплакванията на жалбоподателите за това, че заявителят не бил посочил кога точно са били спрени плащанията и кога точно е била настъпила датата на предсрочната изискуемост на вземанията, следва да се приемат за неоснователни.

         С оглед на изложеното, депозираните частни жалби следва да бъдат оставени без уважение.

         Предвид гореизложеното,

                                                                             

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П.Д.П., ЕГН ********** ***, както и частната жалба на И.Н.Ж., ЕГН **********,*** против разпореждане от 05.02.2016 год. по ч.гр.д. № 381/2016 г. по описа на СлРС.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: