О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

 

Гр.Сливен, 28.06.2016 г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  двадесет и осми юни  две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                         

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

МЛ.С. НИНА КОРИТАРОВА

 като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова в.гр.дело № 278 по описа за 2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба подадена от „Джорданс 2” ООД, ЕИК 119617397, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Б.” № *-*, Й.Г.Б., ЕГН:**********,***, П.Д.Б., ЕГН:**********,***, в качеството им на солидарни длъжници по изп.д. № 172/2016 г. по описа на ЧСИ П. Г.  и от  „Гради“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „П. Х.“ № * в качеството му на трето добросъвестно лице придобило имота чрез адв. П.М. от САК, със съдебен адрес:***, каб. 408. С жалбата се обжалва извършения от ЧСИ П. Г. опис на 05.05.2016 г. на възбранените по изп.д. № 172/2016 г. недвижими имоти- поземлен имот с идентификатор №67338.603.317, целия с площ 2411.00 кв.м., находящ се в гр. Сливен, кв. „Промишлена зона“, ведно с построени сгради и 2228/4289 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 67338.603.318, целият с площ от 4289.00 кв.м., находящ се в гр. Сливен, кв. „Промишлена зона“, ведно с построени сгради, което изпълнително действие се счита за незаконосъобразно от жалбоподателите, тъй като било осъществено в срока за доброволното изпълнение и при наличието на входирани възражения от длъжниците по заповедното производство, с които претендираните от взискателя вземания били оспорени по основание и по размер.

     В жалбата се твърди, че изпълнителното производство не следвало да бъде образувано, тъй като бил липсвал годен изпълнителен титул, а именно влязло в сила съдебно решение, с което да бъде уважена предявената от взискателя претенция с правно основание чл. 422 ГПК и всички извършени изпълнителни действия били незаконосъобразни и подлежали на отмяна. Жалбоподателите твърдят, че били уведомени за насрочения за 05.05.2016 г.опис на посочените възбранени недвижими имоти с получаването на поканата за доброволно изпълнение на 25.04.2016 г. Описът бил осъществен в рамките на срока за доброволно изпълнение, който следвало да изтече на 12.05.2016 г., което било попречило на длъжниците да изпълнят задълженията си. Освен това бил налице и висящ преюдициален спор по чл. 28 ЗОПДИППД, за който било образувано и гр.д. № 144/2011 г.

    Моли да бъде отменен описа на процесните недвижими имоти, принудителното изпълнение да бъде спряно по реда на чл. 422 ГПК и претендира сторените по делото разноски.

      Становище по жалбата  е постъпило взискателя- банка „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ул. „С. С.“ №* чрез адв. М.П. ***, със съдебен адрес:***, офис 1.  Счита, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като с нея не се били обжалвали действия, които попадали в обхвата на нормата на чл. 435, ал. 2  и ал. 3ГПК, които длъжникът бил процесуално легитимиран да обжалва.  Длъжникът могъл да обжалва по смисъла на тези разпоредби единствено постановлението за глоба, насочването на принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не бил уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът могъл да обжалва постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не било осъществено надлежно или имуществото не било възложено по най-високата предложена цена. Длъжникът обаче не могъл да обжалва действията на съдебния изпълнител, свързани с извършването на опис и оценка на имуществото обект на принудителното изпълнение. Разпоредбата на чл. 449, ал. 1 ГПК позволявала в поканата за доброволно изпълнение да бъде посочен деня, в който да се извърши описа, който можело да бъде определен и преди да е изтекъл срока за доброволното изпълнение. На следващо място производството по ч.гр.д. № 637/2016 г. по описа на СлРС било заповедно производство и се движило по реда на чл. 417 ГПК, като документите, от които произтичало вземането били Договор за Бизнес ипотечен кредит от 25.10.2007 г.; Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012 г.; Извлечение от счетоводните книги на банката по чл. 417, т.2 ГПК и Нотариална покана за обявяването на предсрочната изискуемост. Производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист било формално и едностранно, а обхватът на съдебната проверка бил ограничен единствено от правната валидност на формата и съдържанието на представения документ по чл. 417, т. 1-9 ГПК. В случая представеното извлечение от счетоводните книги на банката кредитор било съставлявало редовен от външна страна документ, който бил удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Заповедният съд проверявал единствено дали съдебно предявеното вземане произтича от наведеното правно основание, вида на вземането- дали е парично и изискуемо, както и дали отразеното в представения по делото документ по чл. 417 ГПК съвпада с описаното в заявлението парично вземане. По отношение на възражението на жалбоподателите, че било налице преюдициален спор по отношение на поземления имот с идентификатор № 67338.605.324 посочва че на 09.11.2009 г. в полза на банката била вписана ипотека върху имота предмет на принудително изпълнение при което банката била ставала привилигирован кредитор, чието обезпечение предхождало вписаната възбрана от КОМПИ. Правата на държавата не били засегнати, тъй като в ГПК бил предвиден ред за защита на обезпечените кредитори чрез задължението на съдебния изпълнител да заделя приспадащата им се сума. В чл. 459 ГПК не било предвидено спиране на изпълнителното производство до приключване на съдебния спор по обезпечения иск. В случая обезпечения иск бил с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД и вземането на присъединения взискател не било парично, а относно право на собственост върху имотите предмет на принудителното изпълнение. Първоначалния взискател банката имала качествата на ипотекарен кредитор и правата му за удовлетворяване от цената на ипотекираните имоти били гарантирани и независели от това чия е собствеността върху тях. Дори и обезпечения искът с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД да бил уважен и държавата да придобиела правото на собственост върху ипотекираните имоти следвало да понесе рисковете от принудителното изпълнение върху ипотекираните имоти за удовлетворяването на ипотекарния кредитор. В случая не били налице условията предвидени в чл. 420 ГПК за спиране на принудителното изпълнение, тъй като длъжниците не били представили пред съда постановил незабавното изпълнение необходимите обезпечения, както и убедителни доказателства, които да разколебават удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъдат потвърдени действията на ЧСИ П. Г. по процесното изпълнително дело № 172/2016 г. като правилни и законосъобразни.

   В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви. Твърди, че жалбата била процесуално недопустима, тъй като обжалваните от длъжника действия на ЧСИ не били включени в обхвата на разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК. Пояснява, че жалбоподателя „Гради“ ЕООД бил трето лице приобретател на недвижим имот с вещна тежест- ипотека в полза на взискателя, като бил станал собственик на процесния имот след учредяването на ипотеката. Същият на основание чл. 429, ал. 3 ГПК следвало да отговаря пред кредитора с този имот, когато бъде насочено принудителното изпълнение към него и не бил солидарно задължен с длъжниците по изпълнителния лист и на него не било следвало да му бъде връчвана покана за доброволно изпълнение, а единствено призовка за принудително изпълнение по отношение на описа и оценката на ипотекирания имот. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 449, ал. 1 ГПК с поканата за доброволно изпълнение се бил посочвал деня, в който щял да бъде извършен описа, като този ден могло да бъде определен и преди да е изтекъл срока за доброволното изпълнение. Не били налице основания за спиране на принудителното изпълнение по чл. 422 ГПК.Изпълнителното производство образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК се развивало независимо от наличието на нерешен между страните правен спор с влязъл в сила съдебен акт.

С оглед на изложеното всички извършени от него изпълнителни действия се били явявали законосъобразни, а жалбата се явявала недопустима и неоснователна.

    Съдът, след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и представеното копие на изп. дело, прие за установено  следното:

     Изп.дело № 172/2016 г. по описа на  ЧСИ П. Г. е образувано въз основа на заповед за  изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 339 от 19.02.2016 г. и изпълнителен лист от 19.02.2016 г. издадени по ч. гр.дело №  637/2016 г. на СлРС въз основа на представено от ОББ АД извлечение от счетоводни книги, като е било разпоредено главния длъжник- кредитополучател „Джорданс 2” ООД, ЕИК 119617397, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Б.” № *-* и неговите поръчители Й.Г.Б., ЕГН:**********,*** и П.Д.Б., ЕГН:**********,***, в качеството им на солидарни длъжници  да заплатят на ОББ АД сумата от 87 055.89 евро, съставляваща главница по Договор за Бизнес ипотечен кредит от 25.10.2007 г. изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012 г., просрочена такса за управление в размер на 689.94 евро, договорна лихва в размер на 11 539.84 евро за периода от 10.06.2013 г. до 17.02.2016 г., законна лихва върху главницата, считано от 18.02.2016 г., разноски в размер на 4388.39 лв. внесена държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 3821.29 лв.

         По изпълнителното дело е приложен Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 92, том осми, рег. № 12860, дело № 1305 от 2007 г. по силата на който главният длъжник „Джорданс 2“ ООД в полза на банката кредитор ОББ АД е учредил договорна ипотека за обезпечаване на своето задължение по Договор за Бизнес ипотечен кредит от 25.10.2007 г. върху процесните недвижими имоти.

        Видно от представения по изпълнителното дело Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 195, том шести, рег. № 12587, дело № 1094 от 2009 г. главният длъжник „Джорданс 2“ ООД е прехвърлил на „Гради“ ЕООД  2228/4289 идеални части от правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 67338.603.318, ведно с построените в него сгради и правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 67338.603.317 ведно с построените в него сгради.

     По искане на ЧСИ П. Г. с изх.№ 9117/06.04.2016 г. по изп.д. № 172/2016 г. възбраните върху процесните недвижими имоти са били вписани в службата по вписванията на СлРС на 12.04.2016 г. На 25.04.2016 г. главния длъжник „Джорданс-2“ ООД и поръчителите му П.Б. и Й.Б. са получили покани за доброволно изпълнение, с които са били уведомени за наложените възбрани върху процесните имоти и за насрочения за 05.05.2016 г. от 11 часа опис върху тях.

      ЧСИ П. Г. е изпратил уведомление за принудително изпълнение до „Гради“ ЕООД  в качеството му на трето лице придобило ипотекиран и възбранен имот, което уведомление е било получено от дружеството на 14.04.2016 г. С него последното е било уведомено за описа на придобитите от него ипотекирани и възбранени имоти, който е бил насрочен за 05.05.2016 г. от 11 часа. На същата дата на „Гради“ ЕООД  в качеството му на трето лице придобило ипотекиран и възбранен имот е било връчено и уведомление за наложените и вписани върху придобитите от него имоти от длъжника „Джорданс-2“ ООД възбрани.

     На 05.05.2016 г. е бил извършен насрочения опис на процесните недвижими имоти в присъствието на представител на взискателя и на вещо лице и за същия опис е бил изготвен протокол.

      Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

      Жалбата е процесуално недопустима.  Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва императивно изброени действия на ЧСИ- постановлението за глоба, насочването на изпълнението към имущество, което счита, че е несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноските и предвидената възможност за длъжника в ал. 3 на чл. 435 ГПК да обжалва постановлението за възлагане, но само на две основания - ако наддаването при публичната продан не е осъществено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Длъжникът обаче не може да обжалва действията на съдебния изпълнител, свързани с извършването на опис и оценка на имуществото обект на принудителното изпълнение. В случая длъжникът е търговско дружество и по отношение на него не се прилагат правилата за несеквестируемостта на описаното имущество. Разпоредбата на чл. 449, ал. 1 ГПК позволява в поканата за доброволно изпълнение да бъде посочен деня, в който да се извърши описа, който може да бъде определен и преди да е изтекъл срока за доброволното изпълнение.

Жалбата подадена от „Гради“ ЕООД също се явява недопустима, тъй като приобретателят на ипотекирания имот не представлява трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 2 ГПК. В този случай субективните предели на издадения изпълнителен лист срещу кредитополучателя се разпростират и върху приобретателя на ипотекирания недвижимия имот, тъй като изпълнението е насочено върху имота, който служи за обезпечение на дълга на взискателя по смисъла на чл. 429, ал. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК се прилага в случаите, когато ипотеката е учредена за обезпечение на дълга на кредитополучателя и в случаите когато изпълнителното производство е насочено върху имот върху който е учредена ипотека. В този случай третото лице става страна-длъжник по принудителното изпълнение. В този смисъл Определение № 775-56-IV на ВС и Определение № 436 от 11.03.2010 г. по гр.д. № 407/2010 г., ГК, първи състав на САС. В случая „Гради“ ЕООД се явява приобретател на ипотекиран имот, придобил собствеността върху него на основание покупко-продажба на същия, обективирана в  Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 195, том шести, рег. № 12587, дело № 1094 от 2009 г., като ипотеката е учредена като обезпечение на дълга на кредитополучателя „Джорданс-2“ ООД към банката кредитор ОББ АД с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 92, том осми, рег. № 12860, дело № 1305 от 2007 г. преди имота да бъде възбранен на 12.04.2016 г. С оглед на изложеното съдът счита, че „Гради“ ЕООД не представлява трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК и не притежава процесуална легитимация да обжалва изпълнителните действия на ЧСИ насочени към възбранения и ипотекиран имот.

По отношение на твърденията на жалбоподателите, че е необходимо влязло в сила решение по установителния иск по чл. 422 ГПК за да бъде образувано изпълнително производство следва да се има предвид, че в случая се касае за специалната хипотеза на чл. 417, т. 2 ГПК, където изпълнителното основание за издаването на изпълнителния лист е заповедта за незабавно изпълнение, което се издава едновременно с него. В този случай заповедта за незабавното изпълнение е била издадена въз основа на документ- извлечение от счетоводни книги на банка по т. 2 на чл. 417, който документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Проверката на редовността на този документ не влиза в предмета на настоящото производство, а се извършва по реда на обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК.

По отношение на направеното от жалбоподателите искане по чл. 420 ГПК за спиране на принудителното изпълнение, настоящият съдебен състав, счита, че не е компетентен да се произнесе, тъй като в ал. 2 на чл. 420 ГПК се посочва като оправомощен да се произнесе по това искане съдът постановил незабавното изпълнение, който следва да спре изпълнението в случай, че длъжниците  са представили необходимите обезпечения, както и убедителни доказателства, които да разколебават удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание. Висящият правен спор образуван по обезпечения иск  с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД не е преюдициален по отношение на настоящото производство. Първоначалният взискател банката има качествата на ипотекарен кредитор и правата му за удовлетворяване от цената на ипотекираните имоти  независят от това чия е собствеността върху тях. Дори и обезпечения искът с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД да бил уважен и държавата да придобие правото на собственост върху ипотекираните имоти следва да понесе рисковете от принудителното изпълнение върху ипотекираните имоти за удовлетворяването на ипотекарния кредитор. Предмет на настоящото производство е единствено законосъобразността на изпълнителните действията и отказите на съдебните изпълнители, която може да бъде преценена и без да има влязло в сила решение по висящия правен спор образуван по иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД.

По отношение отговорността за разноските с оглед изхода на делото такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателите. Взискателят не претендира разноски.

      По тези съображения жалбата се явява недопустима.  Водим от гореизложеното,  Сливенският  Окръжен  Съд

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

      ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата подадена от „Джорданс 2” ООД, ЕИК 119617397, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Б.” № *-*, Й.Г.Б., ЕГН:**********,***, П.Д.Б., ЕГН:**********,***, в качеството им на солидарни длъжници по изп.д. № 172/2016 г. по описа на ЧСИ П. Г.  и от  „Гради“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „П. Х.“ № * в качеството му на трето добросъвестно лице придобило имота чрез адв. П.М. от САК,  против извършения от ЧСИ П. Г. опис на 05.05.2016 г. на възбранените по изп.д. № 172/2016 г. недвижими имоти като НЕДОПУСТИМА .

    ПРЕКРАТЯВА  производството по в.гр.д. № 278/2016 г. по описа на СлОС като НЕДОПУСТИМО.

    Определението  подлежи на обжалване пред БАС в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

  

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                         2.