О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

 

Гр.Сливен, 28.06.2016 г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  двадесет и осми юни  две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                         

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

МЛ.С. НИНА КОРИТАРОВА

 като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова в.гр.дело № 279 по описа за 2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба подадена от  „Джорданс” ЕООД, ЕИК 119607403, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х.“ № *;  „Джорданс 2” ООД, ЕИК 119617397, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Б.” № * и Й.Г.Б., ЕГН:**********,***,  в качеството им на солидарни длъжници по изп.д. № 299/2016 г. по описа на ЧСИ П. Г.  чрез адв. П.М. от САК, със съдебен адрес:***, каб. 408. С жалбата се обжалва извършения от ЧСИ П. Г. опис на 05.05.2016 г.  от 12 часа на възбранения по изп.д. № 299/2016 г. недвижим имот- поземлен имот с идентификатор №67338.605.324, целия с площ 2094 кв.м., находящ се в гр. С., кв. „Промишлена зона“, ведно с построената в него сграда, което изпълнително действие се счита за незаконосъобразно от жалбоподателите, тъй като било осъществено в срока за доброволното изпълнение и при наличието на входирани възражения от длъжниците по заповедното производство, с които претендираните от взискателя вземания били оспорени по основание и по размер.

     В жалбата се твърди, че изпълнителното производство не следвало да бъде образувано, тъй като бил липсвал годен изпълнителен титул, а именно влязло в сила съдебно решение, с което да бъде уважена предявената от взискателя претенция с правно основание чл. 422 ГПК и всички извършени изпълнителни действия били незаконосъобразни и подлежали на отмяна. Жалбоподателите твърдят, че били уведомени за насрочения за 05.05.2016 г.опис на посочените възбранени недвижими имоти с получаването на поканата за доброволно изпълнение на 28.04.2016 г. Описът бил осъществен в рамките на срока за доброволно изпълнение, който следвало да изтече на 12.05.2016 г., което било попречило на длъжниците да изпълнят задълженията си. Освен това бил налице и висящ преюдициален спор по чл. 28 ЗОПДИППД, за който било образувано и гр.д. № 144/2011 г. на СлОС.

    Моли да бъде отменен описа на процесните недвижими имоти, принудителното изпълнение да бъде спряно по реда на чл. 422 ГПК и претендира сторените по делото разноски.

      Становище по жалбата  е постъпило взискателя- банка „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ул. „С.С.“ № * чрез адв. М.П. ***, със съдебен адрес:***, офис 1.  Счита, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като с нея не се били обжалвали действия, които попадали в обхвата на нормата на чл. 435, ал. 2  и ал. 3 ГПК, които длъжникът бил процесуално легитимиран да обжалва.  Длъжникът могъл да обжалва по смисъла на тези разпоредби единствено постановлението за глоба, насочването на принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не бил уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът могъл да обжалва постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не било осъществено надлежно или имуществото не било възложено по най-високата предложена цена. Длъжникът обаче не могъл да обжалва действията на съдебния изпълнител, свързани с извършването на опис и оценка на имуществото обект на принудителното изпълнение. Разпоредбата на чл. 449, ал. 1 ГПК позволявала в поканата за доброволно изпълнение да бъде посочен деня, в който да се извърши описа, който можело да бъде определен и преди да е изтекъл срока за доброволното изпълнение. На следващо място производството по ч.гр.д. № 1241/2016 г. по описа на СлРС било заповедно производство и се движило по реда на чл. 417 ГПК, като документите, от които произтичало вземането били Договор за Бизнес ипотечен кредит от 25.06.2007 г.; Допълнително споразумение № 1 от 09.11.2009 г.; Договор за поръчителство от 09.11.2009 г.; Извлечение от счетоводните книги на банката по чл. 417, т.2 ГПК и Нотариална покана за обявяването на предсрочната изискуемост. Производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист било формално и едностранно, а обхватът на съдебната проверка бил ограничен единствено от правната валидност на формата и съдържанието на представения документ по чл. 417, т. 1-9 ГПК. В случая представеното извлечение от счетоводните книги на банката кредитор било съставлявало редовен от външна страна документ, който бил удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Заповедният съд проверявал единствено дали съдебно предявеното вземане произтича от наведеното правно основание, вида на вземането- дали е парично и изискуемо, както и дали отразеното в представения по делото документ по чл. 417 ГПК съвпада с описаното в заявлението парично вземане. По отношение на възражението на жалбоподателите, че било налице преюдициален спор по отношение на поземления имот с идентификатор № 67338.605.324 посочва че на 09.11.2009 г. в полза на банката била вписана ипотека върху имота предмет на принудително изпълнение при което банката била ставала привилигирован кредитор, чието обезпечение предхождало вписаната възбрана от КОМПИ. Правата на държавата не били засегнати, тъй като в ГПК бил предвиден ред за защита на обезпечените кредитори чрез задължението на съдебния изпълнител да заделя приспадащата им се сума. В чл. 459 ГПК не било предвидено спиране на изпълнителното производство до приключване на съдебния спор по обезпечения иск. В случая обезпечения иск бил с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД и вземането на присъединения взискател не било парично, а относно право на собственост върху имотите предмет на принудителното изпълнение. Първоначалния взискател банката имала качествата на ипотекарен кредитор и правата му за удовлетворяване от цената на ипотекираните имоти били гарантирани и независели от това чия е собствеността върху тях. Дори и обезпечения искът с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД да бил уважен и държавата да придобиела правото на собственост върху ипотекираните имоти следвало да понесе рисковете от принудителното изпълнение върху ипотекираните имоти за удовлетворяването на ипотекарния кредитор. В случая не били налице условията предвидени в чл. 420 ГПК за спиране на принудителното изпълнение, тъй като длъжниците не били представили пред съда постановил незабавното изпълнение необходимите обезпечения, както и убедителни доказателства, които да разколебават удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъдат потвърдени действията на ЧСИ Павел Г. по процесното изпълнително дело № 172/2016 г. като правилни и законосъобразни.

   В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви. Твърди, че жалбата била процесуално недопустима, тъй като обжалваните от длъжника действия на ЧСИ не били включени в обхвата на разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК. Длъжникът можел да обжалва описа само ако счита, че имуществото, което е описано е несеквестируемо, а такива твърдения нямало в жалбата. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 449, ал. 1 ГПК с поканата за доброволно изпълнение се бил посочвал деня, в който щял да бъде извършен описа, като този ден могло да бъде определен и преди да е изтекъл срока за доброволното изпълнение. Не били налице основания за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420 ГПК.Изпълнителното производство образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК се развивало независимо от наличието на нерешен между страните правен спор с влязъл в сила съдебен акт.

С оглед на изложеното всички извършени от него изпълнителни действия се били явявали законосъобразни, а жалбата се явявала недопустима и неоснователна.

    Съдът, след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и представеното копие на изп. дело, прие за установено  следното:

     Изп.дело № 299/2016 г. по описа на  ЧСИ Павел Г. е образувано въз основа на заповед за  изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 751 от 31.03.2016 г. и изпълнителен лист от 31.03.2016 г. издадени по ч. гр.дело №  1241/2016 г. на СлРС въз основа на представено от ОББ АД извлечение от счетоводни книги, като е било разпоредено главния длъжник- кредитополучател „Джорданс 2” ООД, ЕИК 119617397, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Б.” № *, „Джорданс ” ЕООД, ЕИК 119607403, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х.“ № * и поръчителя Й.Г.Б., ЕГН:**********,*** в качеството им на солидарни длъжници  да заплатят на ОББ АД сумата от 10 693,23 евро, съставляваща неизплатената част от отпуснатия кредит по Договор за Бизнес ипотечен кредит от 25.06.2007 г. изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 09.11.2009 г., и  Договор за поръчителство от 09.11.2009 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.03.2016 г. до окончателното й плащане, сумата от 31,90 евро, представляваща разноски по обявяването на Договор за Бизнес ипотечен кредит от 25.06.2007 г. изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 09.11.2009 г. за предсрочно изискуем, сумата от 399,82 евро, представляваща договорна лихва за периода от 25.08.2015 г. до 27.03.2016 г., сумата от 271,73 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 25.08.2015 г. до 27.03.2016 г., сумата от 1310, 15 лева, представляваща разноски по делото.

         По изпълнителното дело е приложен Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 97, том шести, рег. № 11686, дело № 1001 от 2009 г. по силата на който главният длъжник „Джорданс “ ЕООД кредитополучател и собственик и „Джорданс  2“ ООД като съдлъжник в полза на банката кредитор ОББ АД са учредили договорна ипотека за обезпечаване на своето задължение по Договор за Бизнес ипотечен кредит от 25.06.2007 г. изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 09.11.2009 г.върху процесния недвижим имот.

          С нотариален акт за възмездно учредяване на право на строеж № 65, том трети, рег. № 4638, дело № 349 от 2012 г. „Джорданс “ ЕООД учредяват право на строеж върху процесния имот в полза на „РАФТИС КОРПОРЕЙШЪН“ ООД за срок от 10 години. С договор за наем от 04.05.2012 г. „Джорданс “ ЕООД отдават под наем процесния имот на същото търговско дружество за срок от 10 години.

             По искане на ЧСИ Павел Г. с изх.№ 10168/19.04.2016 г. по изп.д. № 299/2016 г. възбраната върху процесния недвижим имот е била вписана в службата по вписванията на СлРС на 21.04.2016 г. На 28.04.2016 г. главния длъжник „Джорданс“ ЕООД,  Джорданс 2“ ООД и Й.Б. са получили покани за доброволно изпълнение, с които са били уведомени за наложената възбрана върху процесния имот и за насрочения за 05.05.2016 г. от 11 часа опис върху него.

           На 05.05.2016 г. от 12 часа е бил извършен насрочения опис на процесния имот в присъствието на представител на взискателя и на вещо лице и за същия опис е бил изготвен протокол. За пазач на имота е бил определен Й.Б..

      Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

      Жалбата е процесуално недопустима.  Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва императивно изброени действия на ЧСИ- постановлението за глоба, насочването на изпълнението към имущество, което счита, че е несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноските и предвидената възможност за длъжника в ал. 3 на чл. 435 ГПК да обжалва постановлението за възлагане, но само на две основания - ако наддаването при публичната продан не е осъществено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Длъжникът обаче не може да обжалва действията на съдебния изпълнител, свързани с извършването на опис и оценка на имуществото обект на принудителното изпълнение. В случая длъжникът е търговско дружество и по отношение на него не се прилагат правилата за несеквестируемостта на описаното имущество. Разпоредбата на чл. 449, ал. 1 ГПК позволява в поканата за доброволно изпълнение да бъде посочен деня, в който да се извърши описа, който може да бъде определен и преди да е изтекъл срока за доброволното изпълнение.

По отношение на твърденията на жалбоподателите, че е необходимо влязло в сила решение по установителния иск по чл. 422 ГПК за да бъде образувано изпълнително производство следва да се има предвид, че в случая се касае за специалната хипотеза на чл. 417, т. 2 ГПК, където изпълнителното основание за издаването на изпълнителния лист е заповедта за незабавно изпълнение, което се издава едновременно с него. В този случай заповедта за незабавното изпълнение е била издадена въз основа на документ- извлечение от счетоводни книги на банка по т. 2 на чл. 417, който документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Проверката на редовността на този документ не влиза в предмета на настоящото производство, а се извършва по реда на обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК.

По отношение на направеното от жалбоподателите искане по чл. 420 ГПК за спиране на принудителното изпълнение, настоящият съдебен състав, счита, че не е компетентен да се произнесе, тъй като в ал. 2 на чл. 420 ГПК се посочва като оправомощен да се произнесе по това искане съдът постановил незабавното изпълнение, който следва да спре изпълнението в случай, че длъжниците  са представили необходимите обезпечения, както и убедителни доказателства, които да разколебават удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание. Висящият правен спор образуван по обезпечения иск  с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД не е преюдициален по отношение на настоящото производство. Първоначалният взискател банката има качествата на ипотекарен кредитор и правата му за удовлетворяване от цената на ипотекираните имоти  независят от това чия е собствеността върху тях. Дори и обезпечения искът с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД да бил уважен и държавата да придобие правото на собственост върху ипотекираните имоти следва да понесе рисковете от принудителното изпълнение върху ипотекираните имоти за удовлетворяването на ипотекарния кредитор. Предмет на настоящото производство е единствено законосъобразността на изпълнителните действията и отказите на съдебните изпълнители, която може да бъде преценена и без да има влязло в сила решение по висящия правен спор образуван по иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД.

По отношение отговорността за разноските с оглед изхода на делото такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателите. Взискателят не претендира разноски.

      По тези съображения жалбата се явява недопустима.  Водим от гореизложеното,  Сливенският  Окръжен  Съд

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

      ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата подадена от „„Джорданс” ЕООД, ЕИК 119607403, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х.“ № *;  „Джорданс 2” ООД, ЕИК 119617397, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Б.” № * и Й.Г.Б., ЕГН:**********,***,  в качеството им на солидарни длъжници по изп.д. № 299/2016 г. по описа на ЧСИ П. Г.  против извършения от ЧСИ Павел Г. опис на 05.05.2016 г.  от 12 часа на възбранения по изп.д. № 299/2016 г. недвижим имот- поземлен имот с идентификатор №67338.605.324, целия с площ 2094 кв.м., находящ се в гр. С., кв. „П. З.“, ведно с построената в него сграда като НЕДОПУСТИМА  .

    ПРЕКРАТЯВА  производството по в.гр.д. № 279/2016 г. по описа на СлОС като НЕДОПУСТИМО.

    Определението  подлежи на обжалване пред БАС в двуседмичен срок от съобщаването му.

   

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                         2.