О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 30.06.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 288 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.248 ал.3 от ГПК вр. чл. 274 е сл от ГПК.

Постъпила е частна жалба  срещу решение № 440/31.05.2016 г. по гр. д. № 2581/2015г. на СлРС, с което е отхвърлено искане за допълване на решение № 339/21.04.2016 г. по гр.д. 2581/2015 г. на СлРС в частта за присъждане на разноски на ответника на основание на чл.78 ал.2 от ГПК.  

Жалбоподателят твърди, че е останал недоволен от решение № 339/21.04.2016г. по гр. д. 2581/2015 г. в частта му , с която е бил осъден да заплати направените по делото разноски, поради което е поискал от районния съд да измени решението си в тази част. Съдът е отхвърлил искането с атакуваното решение, като неоснователно не е приел че в случая следва да намери приложение разпоредбата на  чл.78 ал.2 от ГПК. Безспорно е било установено, че между страните е имало и друг правен спор където насрещната по това дело страна е била осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 24330.00 лв. представляваща определено от адвокатски съвет – Сливен възнаграждение за осъществено процесуално представителство. Така още в отговора по производството по гр.д. № 4913/2014 г. на СлРС жалбоподателят е поискал да се прихване сумата между неизплатената част от договора за заем с вземането  за неизплатено адвокатско възнаграждение, като е поискал предплащането да стане до размера на по-малкото задължение и така още на този етап е направил признание на  иска, като с последващите си действия се опитал да уреди отношенията с другата страна. На 01.06.2015 г. е получил покана от „Е.Миролио” ЕАД, с която е поискано да изплати сумата от 17835.44 лв. по договора за заем и в отговор на тази молба е заявил,  че извършва прихващане между задължението което „Е.Миролио”ЕАД има към него в размер на 24330.00 лв. и вземането , което „Е. Миролио”ЕАД има от него в размер на 17318.80 лв.В същото писмо е поискал да посочи точния размер на задължението с оглед начисляването на лихви. По този начин още веднъж е било направено признание на иска и с действията си не е дал повод за завеждане на дело. Поради това са налице предпоставките на чл. 78 ал.2 от ГПК и ответникът е поискал да му бъдат присъдени разноски.  Поради това се иска да се приеме, че искането за изменение на решението в частта за разноските е основателно и да бъде осъдено търговското дружество да заплати направените разноски по делото по представения списък.

В срока е постъпил писмен отговор на частната жалба, в който се сочи , че тя е неоснователна. В случая не са налице предпоставките на чл. 78 ал.2 от ГПК, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на производството понеже след като е бил поканен да върне заетата сума в месечен срок, не е направил това. Не е налице признание на иска по смисъла на чл.237 от ГПК.  Поради това се иска да бъде потвърден актът на районния съд.

С решение № 339/21.04.2016 г. по гр. д. № 2581/2015г. е осъден  М.Д.П. да заплати на основание на чл.240 ал.4 от ЗЗД  на „Е.Миролио” ЕАД сумата от  17988.80 лв. представляваща частичен иск, целият в размер на 19488.80 лв. неизплатена главница по договор за заем от 02.07.2012 г. , ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на главницата. С решението на основание на чл. 78 ал. 1 от ГПК М.П. е осъден да заплати на „Е.Миролио” ЕАД  направените по делото разноски в размер на 719.55 лв.

С въззивна жалба депозирана на 09.05.2016 г. ответникът е изразил недоволството си от решението в частта, с която е осъден да заплати направените по делото разноски, като счита, че в тази част е  решението е незаконосъобразно. Съдът е дал едноседмичен срок от съобщаването на жалбоподателя да уточни предмета на тази въззивна жалба и с писмено изявление от 18.05.2016 г.  жалбоподателят е заявил, че подадената въззивна жалба е молба за изменение на решението в частта за разноските на основание на чл.248 ал.1 от ГПК, като е изложил доводи в тази насока. Така по подадената въззивна жалба съдът се е произнесъл със съдебен акт, който е наименовал решение, № 440/31.05.2016г., с който е определил, че отхвърля искането за допълване на решението в частта за присъждане на разноски, като неоснователно. Изложил е съображения за това.

Настоящият състав намира жалбата за неоснователна. Процесуалният закон урежда хипотезата, при която страните и специално ответникът не дължи заплащането на разноски. В разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК изрично е уредено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, тогава разноските се възлагат върху ищеца. Следователно законът изисква наличието на две предпоставки, коитов случая не са налице. Безспорно е, че не е налице признание на предявения иск. В подадения писмен отговор ответникът е изразил становище, че искът е допустим, но е неоснователен, поради погасяването на претенцията чрез прихващане, като е изложил подробни съображения относно неоснователността на предявения иск. Така действително  в случая не може да се приеме, че е налице признание на иска от ответника по смисъла на чл.237 от ГПК.  Освен това е безспорно, че ответникът в това производство и след получаване на покана, е отказал изпълнение на задължението, което  недвусмислено опровергава твърдението, че с поведението си не е станал причина за завеждане на дело.  Поради това  съдебният акт на районния съд, който следва да се  счита за определение по смисъла на чл.248 ал.3 от ГПК се явява законосъобразен и обоснован, а подадената срещу него жалба е неоснователна.

 

Ръководен от изложените съображения  съдът

 

                                          О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на М.Д.П. ЕГН ********** ***, подадена чрез процесуалният му представител адв.Л.Д. , срещу решение № 440/31.05.2016 г. по гр. д.№ 2581/2015 г. на Сливенския районен съд.

 

 

          Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: