О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 01.07.2016г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря ……………, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 292  по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което е уважена молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 419 от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че определението е  неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че след като му е било връчено от банката уведомление, че  кредитът, по който е бил поръчител, е обявен за изцяло предсрочно изискуем, са изтекли около 10 месеца до датата на подаване на заявлението по чл. 418 от ГПК, поради което срокът по чл. 147 от ЗЗД, предвиден за неговата отговорност, е бил изтекъл и искането не е следвало да бъде уважавано спрямо него.

С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и обезсили издадения въз основа на него изпълнителен лист. Претендира разноски.

Насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. Развива подробна аргументация по същество, като заявява, че срокът по чл. 147 от ЗЗД не е изтекъл преди подаване на заявлението, тъй като началният момент на течението му не е този, който твърди жалбоподателят.  Моли жалбата да се отхвърли, претендира разноски.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което следва да я остави без уважение.

Производството по ч.гр.д. № 742/16г. на СлРС е образувано по заявление на  „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист солидарно срещу длъжника  С.М.Й. и поръчителя Д.Р.С..

Съдът е уважил заявлението и е издал заповед № 388/01.03.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата 3 098, 90 лв., представляваща главница по договор за кредит от 20.04.20110г., заедно със законовата лихва от 29.02.16г. до окончателното изплащане, за сумата 556, 23 лв., представляваща редовна лихва за периода 07.12.14г.-28.02.16г., сумата 99, 59 лв., представляваща лихвена надбавка за периода 02.02.2016г.-28.02.2016г., сумата 120 лв., заемни такси и сумата 443, 11 лв., представляваща разноски по заповедното производство, солидарно  против длъжника-кредитополучател С.М.Й. и поръчителя Д.Р.С..

На заявителя бил издаден и изпълнителен лист за посочените вземания на същата дата – 01.03.16г., въз основа на който било образувано изпълнително д. № 20168350400541 на ЧСИ П.Р..

След получаване на покана за доброволно изпълнение на 26.05.16г., поръчителят подал на 01.06.16г. пред СлРС възражение и заедно с него – частна жалба против разпореждането за издаване на заповедта.

Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни.

 Съгласно разпоредбата на чл. 419 ал. 2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417.

В съответствие със задълженията си по чл. 418 ал. 2 от ГПК, РС е отчел, че вземането по заявлението произтича от договор за банков кредит, преценил е, че представените документи попадат в приложното поле на чл. 417 от ГПК и въз основа на тях може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. При проверката на представените със заявелнието документи, РС правилно е констатирал, че те са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу солидарните длъжници, поради което е издал разпореждането за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че заявлението е подадено след изтичане на шестмесечния срок по чл. 147 от ЗЗД, поради което вземането срещу него се погасява.

Както самият той признава в обстоятелствената част на частната си жалба, а и видно от представените писмени документи, банката му е изпратила писмено уведомление, че поради забава в погасяването и съгласно договорните клаузи, обявява кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено лично на поръчителя-жалбоподател, на 23.04.2015г. чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ .

На 06.10.2015г. банката-кредитор е депозирала пред нотариус Р. Стойнева нотариална покана до длъжника-кредитополучател С.Й., с която го уведомява, че обявява кредита за предсрочно изискуем, поради настъпване на предвидените в договора условия. Нотариалната покана е връчена надлежно по реда на чл.47 от ГПК – чрез поставяне на уведомление на 13.12.15г., като след изтичане на срока за явяване и получаване на 28.12.2015г., нотариусът е съставил протокол от същата дата, от която се счита и, че поканата е връчена на лицето.

Така заявлението на кредитора по чл. 418 от ГПК е подадено пред СлРС на 29.02.2016г. и действието е извършено в рамките на позволения от нормотвореца 6 месечен срок, закрепен в разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД.

Съгласно устойчивата и препотвърдена съдебна практика, еднозначно и категорично се приема, че отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател. Безразлично е кой от двамата солидарни длъжници е бил първи уведомен – кредитополучателят или поръчителят.

В случая срокът е поставен в течение на 28.12.2015г. и едва с изтичането му на 28.06.2016г. могат да се свържат благоприятните последици за поръчителя, изразяващи се в отпадане на отговорността му.

Без значение е, че уведомлението на банката до него е връчено няколко месеца преди това до длъжика-кредитополучател. За кредитора няма нито ограничение на избора му срещу кого от длъжниците да поиска издаване на заповед, нито задължение да спазва някакъв ред, законът не разписва и кого от солидарните длъжници да уведоми пръв и в какъв промеждутък от време.

Следователно е несводим аргументът на частния жалбоподател, че той е получил уведомлението си на 23.04.15г. – този факт има касателство единствено с редовността на процедурата по самото обявяване на предсрочната изискуемост, която следва да достигне убедително до знанието на всяко от задължените лица.

Така, в обобщение - установява се от представените документи, че са били налице условията, предвидени в договора, при които настъпва предсрочната изискуемост на цялото вземане. В изпълнение на задълженията си, кредиторът е уведомил за това и двамата длъжници преди да подаде заявлението. Това той е сторил надлежно – чрез препоръчана пратка, връчена лично на поръчителя и чрез нотариална покана, връчена на кредитополучателката на постоянния й адрес по реда на чл. 47 от ГПК, която процедура е напълно допустима и е приложена при стриктно спазване на законовите норми - след изтичане на срока по чл. 47 ал. 2 от ГПК съобщенията се считат за валидно връчени, поради което съдът приема, че действието по уведомяването е редовно извършено. На последно място, с оглед изложеното по-горе, е видно, че е спазен и срокът по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, касаещ отговорността на поръчителя.

Всичко това е достатъчно, за да бъде уважено искането за незабавно изпълнение.

Така настоящият въззивен състав счита, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, а частната жалба против него – неоснователна, което налага нейното отхвърляне.

Разноските на частния жалбоподател за това производство остават за негова сметка, а на ответната по частната жалба страна той следва да заплати такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 501, 23 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на длъжника-поръчител Д.Р.С., ЕГН ********** ***, против разпореждане от 01.03.2016г. за издаване на заповед № 388/01.03.2016г.  за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 742/16г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 01.03.2016г. за издаване на заповед № 388/01.03.2016г.  за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 742/16г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА Д.Р.С.  да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София направените разноски по делото в размер на 501, 23 лв.

 

Определението   не подлежи на  касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: