О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N  335

гр. Сливен, 06.07.2016 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                       мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 296 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което не е прието възражение против издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателите обжалват разпореждането, като заявяват, че признават задължението към кредитора в размер на 719, 38 лв. и са го погасили с платежно нареждане от 04.05.16г., но възразяват срещу разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 650 лв. за двамата, тъй като то надхвърляло тяхното месечно възнаграждение. Искат уважаване на жалбата.

Насрещната страна не е подала писмен отговор.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което следва да я остави без уважение.

На  18.04.2016г. е подадено заявление по чл. 410 от ГПК от „Топлофикация-София“ ЕАД, гр. София против длъжниците И.Ш. и Т.Ш., което е било уважено, съдът е разпоредил на 19.04.16г. да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение и такава е издадена с №1014 от 19.04.2016г. С нея е разпоредено длъжниците да заплатят на кредитора всеки по 298, 86 лв. главница, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаването на заявлението до окончателното изплащане и по 43, 74 лв. обезщетение за забава за периода 31.03.13г.-24.02.16г., както и разноски по заповедното производство в общ размер на 325 лв., от които 25 лв. д.т. и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В законовия срок двамата длъжници са подали до СлРС писмени възражения, в които всеки от тях заявява, че признава изцяло вземането за главница и лихви и възразява против разноските в размер на 325 лв.

С атакуваното разпореждане първоинстанционният съд е счел, че, съгласно т. 10в от ТР №4/14г. на ОСГТК, тъй като се оспорват само присъдените със заповедта разноски, не е налице възражение по чл. 414 от ГПК, поради което и не е зачел действие на подадените възражения. Посочил е, че те не могат и да се третират като жалба срещу издадената заповед в частта за разноските.

Настоящият въззивен ъсстав намира, че частната жалба против това разпореждане е неоснователна. Действително с възраженията си длъжниците признават /т.е. – не оспорват/ паричните задължения, предмет на заявлението, поради което фактически възражения, които да обосноват предмет на установителен иск на кредитора, няма. Тъй като разноските в заповедното производство представляват само последица от уважаването  на заявлението и са изрично разграничени  от паричното задължение на длъжника, описани в него, съответно – и в съдържанието на заповедта за изпълнение, отговорността за тях няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание. Поради това възражение само по отношение на тях не може да бъде зачетено.

Законодателят е предвидил специален ред за атакуване на разпореждането на съда само в частта за разноските – в чл. 413 ал. 1 от ГПК. Частните жалбоподатели обаче не са се възползвали от него, а са подали само възражения, които правилно РС е счел, че нямат характер и не могат да се третират като жалби по чл. 413 ал. 1 от ГПК.

Поради изложеното частната жалба против обжалваното разпореждане е неоснователна и не следва да се уважава.

Следва да се посочи само за яснота, че присъдените разноски в заповедното производство не са 650 лв., както считат частните жалбоподатели, а общо 325 лв. за двамата.

Ръководен от гореизложеното съдът

          

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕИНЕ ЧАСТНА ЖАЛБА ВХ. № 9470/26.05.16Г., ПОДАДЕНА ОТ Т.А.Ш. и И.П.Ш. против разпореждане № 7938/09.05.2016г. по ч.гр.д.№1598/16г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                           ЧЛЕНОВЕ: