О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

гр. Сливен, 15.07.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:      

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА        

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова ч гр.д. № 307 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по  реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба  подадена от адв. Ю.Я. ***, със съдебен адрес:***, „М.“ № * в качеството му на процесуален представител на Р.П.Я., ЕГН: **********, със съгласието на неговия баща и законен представител Е. Г.Я., ЕГН: ********** срещу Определение от 19.05.2016 г.. по гр.д. № 29/2016 г. по описа на Сливенския районен съд. С обжалваното определение е  прекратено производството по гр.д. № 29/2016 г. като недопустимо. Неоснователен бил извода на съда, че за съдебното предявяване на вземането за обезщетението на вреди, причинени от ПТП насочено срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите бил приложим предвидения в новия Кодекс за застраховане ред, независимо че инцидента бил възникнал и щетите били претърпени при действието на отменения кодекс. Цитира разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗНА по отношение на обратната сила на нормативния акт, която могла да се придаде само по изключение и то с изрична разпоредба. Счита, че с пар. 22 от ПЗР на новия Кодекс на застраховането била придадена обратна сила на отменения Кодекс на застраховането  и по-точно на част четвърта от него по отношение на застрахователни договори сключени преди влизането в сила на новия Кодекс на застраховането, какъвто бил и настоящия застрахователен договор. Приложимият закон се бил определял от времето на настъпването на застрахователното събитие и наличието на застрахователен договор към този момент. В случая процесното застрахователно събитие било настъпило на 25.11.2013 г. по време на действието на отменения Кодекс на застраховането, който бил регламентирал в чл. 226 КЗ правото на пряк иск на увредения срещу застрахователя за обезщетение на причинените му от застрахователното събитие вреди. С оглед на изложеното счита, че обжалваното определение било неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния и процесуалния закон и моли същото да бъде отменено.

Насрещната страна по частната жалба ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУЪРЪНС ГРУП“, ЕИК:000694286, с адрес на управление: гр. С., район Т., пл. „П.“ № * редовно уведомена за частната жалба не взима становище по нея в законоустановения срок.

Частната жалба, по която е образувано настоящото производство пред СлОС, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на районния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение. Моли се да бъде отменено обжалваното определение като незаконосъобразно.

Разгледана по същество, частната жалба, по която е образувано настоящото производство пред СлОС, е основателна по следните съображения:

С пар. 22 от ПЗР на новия Кодекс на застраховането влязъл в сила на 01.01.2016 г. се предвижда материалните и процесуалните норми, съдържащи се в част четвърта на отменения Кодекс на застраховането  да продължават да се прилагат по отношение на застрахователните договори сключени преди влизането в сила на новия Кодекс на застраховането освен ако страните не са договорили друго след влизането му в сила. В настоящия случай застрахователния договор по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е сключен на 10.08.2014 г. със собственика на процесното МПС и няма данни страните по застрахователния договор да са договорили друго след 01.01.2016 г., когато е влязъл в сила новия Кодекс на застраховането. Процесуалната разпоредба на чл. 226 от КЗ отменен уреждаща правото на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя за обезщетение на претърпените от него вреди от застрахователното събитие се съдържа в част четвърта на отменения Кодекс на застраховането. С оглед на изложеното въззивният състав не споделя извода на СлРС, че се прилага към настоящия случай разпоредбата на чл. 498 от новия КЗ, която изисква за да се предяви претенцията на увреденото лице по съдебен ред да е налице писмено поискване от увреденото лице до застрахователя за заплащане на обезщетението и изричен отказ на последния да го заплати или липса на плащане или несъгласие на пострадалия с размера на обезщетението.

Като не е взел предвид горното, районният съд е постановил неправилно определение, което налага неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за разглеждане и произнасяне по подадената от жалбоподателя искова молба и за продължаване на исковото производство пред първата инстанция.

Мотивиран от горното, въззивният съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ Определение от 19.05.2016 г.. по гр.д. № 29/2016 г. по описа на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА делото на Сливенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 29/2016 г. на СлРС.

 

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                            

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                             

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                    

                                                                                                          2.