О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N

гр. Сливен, 22.07.2016 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                         МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                         мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева в. ч.гр.  д.  N 323 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против против определение, с което е оставено без уважение искане за отвод на съдебен състав, и се движи по реда на гл. ХХІ  от ГПК.

Частният жалбоподател – ищец в първоинстанционнното производство, атакува определението, държано в открито съдебно заседание на 28.06.16г., с което съдът е оставил без уважение искането му за отстраняване от разглеждането на делото на съдията-докладчик. Твърди, че то е незаконосъобразно, тъй като не е мотивирано съгласно изискването на чл.254 ал. 1 от ГПК, постановено е 5 месеца и 17 дни след писменото поискване на отвода, съдът не е се е съобразил с доводите на ищеца, че експертизата неправилно е интерпретирала данните по делото,  в нея не са включени всички документи и така се манипулира желан резултат в процеса. Развива и съображения по същество. Предвид горното частният жалбоподател иска от въззивния съд да отмени определението, с което съдията докладчик е оставил без уважение искането му да се отведе от делото, да отстрани този съдия от съдебния състав и да върне делото за разглеждане от друг съдебен състав.

Насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който заявява, че я счита за недопустима, евентуално – неоснователна. Развива подробни съображения. Иска да бъде оставена без разглеждане, евентуално – без уважение. Претендира разноски.

Въззивният съд счита, че частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – да се прекрати.

Определението на съда, /в случая - първоинстанционния такъв/, с което не се уважава искане за отвод на съдия, участващ в разглеждането на спора /в случая – съдията-докладчик/, не е от категорията на съдебните актове, подлежащи на самостоятелно обжалване /в случая – с частна жалба/.

С атакуваното определение от 28.06.16г., държано в о.с.з., съдът не се произнася по съществото на спора и чрез него нито се прегражда хода на производството, нито му се слага край. Няма и изрична законова разпоредба, която да предвижда възможност за атакуването му. Това е така, тъй като при проверка на крайния съдебен акт горестоящият съд, ако констатира наличие на някоя от абсолютните пречки за участие на съдията в съдебния състав на първостепенния съд по т.т. 1-5 на ал. 1 от чл. 22 от ГПК  /каквато не се твърди в случая/, ще прогласи акта за нищожен, а, дори при положение, че субективната предпоставка по т. 6 на ал. 1 на чл. 22 от ГПК е била налице, ако крайният съдебен акт е правилен и законосъобразен, това обстоятелство, само по себе си няма да доведе до отмяната му, тъй като целта на съдебния процес – да защити накърнените права на изправната страна, е осъществена напълно. Ако актът е незаконосъобразен, и в двата случая той би бил отменен.

По тези причини определението, с което съдебният състав се отвежда или отказва да се отведе от разглеждането на едно дело, не подлежи на съдебно-инстанционен контрол и въззивната инстанция няма правомощия да отстранява съдия от участие в състава.

Може само да се отбележи, че е неоснователно оплакването за немотивираност на определението на съда. Обратно - той е посочил съображения за отхвърляне на искането, които отговарят на доводитена ищеца за отправянето му. Доколкото те се състоят в твърдение за пристрастност и необективност на съдебния състав, в тежест на твърдящия ги е най-малкото да релевира, съответно – докаже, наличието на такива, като ги обоснове с конкретни факти и обстоятелства. Тъй като ищецът е изложил общи и неконкретни твърдения, от които извежда заключение за евентуална пристрастност, то те представляват само негови хипотетични предположения. Поради това съдебният състав е преценил, както повелява правната норма на чл. 22 ал. 1 т. 6 от ГПК, по вътрешно убеждение, че  не е заинтересуван от изхода на спора, и съгласно ал. 2 на разпоредбата, е обявил това. Посочил е и, че несъгласието на страната със заключението на вещото лице нито е основание за отвод на съдията-докладчик, нито предопределя пристрастие на последния.

Действително, доколкото изводите на експерта бъдат вградени в крайния съдебен акт и това доведе до неговата неправилност, то в хода на инстанционния контрол този порок може да бъде отстранен. Касателно процесуалните действия на решаващия съд във връзка с назначаването на експертиза и поставяне на въпроси към вещото лице, доколкото те рефлектират на законосъобразността на съдебното решение, казаното по-горе относно проверката му от следващата инстанция важи и тук.

Неоснователно е и оплакването на частния жалбоподател, че по искането му за отвод съдът се е произнесъл след повече от 5 месеца – правната норма не свързва със срок това действие и това не може да предизвика отмяна на определението.

Всички останали изложени в частната жалба съображения, отнасящи се до материалноправните въпроси, предмет на спора, са неотносими, а релевираните факти, които са по съществото на спора не следва да се обсъждат в настоящото частно производство.

С оглед всичко изложено частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

При този изход на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на частния жалбоподател, който следва да понесе своите, както са направени, а разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна не следва да бъдат присъждани, тъй като липсват данни за действителното им заплащане, както по банков път – както е отбелязано в договора, в който случай задължително следва да бъде представен платежен документ, така и по друг начин, каквото е изискването съгласно т. 1 ТР 6/12.

Ето защо съдът

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 950/04.07.16г., подадена от „Дита-Котел“ ООД, гр. Котел против определение от открито съдебно заседание от 28.06.2016г. по гр.д. № 228/14г. на КРС, с което е  № 9711 от 03.06.16г. по гр.д. № 2206816г. на СлРС, с което е оставено без уважение искане за отвод на съдебен състав, като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА  производството по в.ч.гр.д. № 323/16г. на СлОС, като НЕДОПУСТИМО.

 

Определението  подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването му.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   

ЧЛЕНОВЕ: