О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 28.07.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 334 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 419от ГПК.

   Образувано е по две въззивни жалби, първата подадена от „Я.Х.” АД – в несъстоятелност гр. Н.З. ЕИК **** в открито производство по несъстоятелност по т.д. № 109/2013 г. на СлОС, представлявано от синдика Е.Н.П., с адрес *** Д. А.** ет. * офис * и втората подадена от „Т.Т.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК 119620144 в производство по несъстоятелност по т.д. № 106/2013 г. на СлОС представлявано от синдика Д.В.Д. - Г. с адрес ***, против разпореждане от 18.02.2016 г. постановено по ч.гр.д. № 131/2016 г. на РС Н.З..

В първата въззивна жалба се твърди,че разпореждането в частта,с която е разпоредено издаването на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против”Я.Х.” АД в несъстоятелност е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Развиват се съображения, че с решение № 4/10.02.2104 г. по т.д. № 109/2013 г. е обявена неплатежоспособността на „Я.Х.” АД и е открито производството по несъстоятелност. Съгласно разпоредбата  на чл. 637 ал. 6 от ТЗ след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни и арбитражни производства, освен в изрично изброените случаи. Настоящият случай обаче не попада в нито една от изрично посочените хипотези, за да е допустимо образуване на ново съдебно производство, каквото е заповедното. Освен това, съдът се е произнесъл по иск с какъвто не е бил сезиран, тъй като от заявлението е видно, че кредиторът „У. Б.” АД е поискал от съда издаването на частичен изпълнителен лист въз основа на който да пристъпи към принудително изпълнение по отношение на ипотекарния длъжник „А.” ЕООД както и по отношение на солидарните длъжници – физически лица. Заявителят не е сезирал съда с искане за издаване на изпълнителен лист и срещу „Я.Х.” АД в несъстоятелност, но въпреки това и в нарушение на принципа на диапозитивното начало е разпоредено изпълнителният лист да бъде издаден и срещу дружеството. Поради това се иска да бъде обезсилено като недопустимо разпореджането в частта, с която е разпоредено издаването на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „Я.Х.” Д в несъстоятелност.

Във втората частна жалба подадена от „Т.Т.” ООД в несъстоятелност се излагат доводи идентични с тези в първата жалба по отношение на обстоятелството, че дружеството е в несъстоятелност, както и по отношение на обстоятелството, че кредиторът е поискал издаването на частичен изпълнителен лист. Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са издадени единствено срещу „Т.Т.” ООД в несъстоятелност, което жалбоподателят намира за недопустимо. Освен това банката не е поискала издаването на Заповед и изпълнителен лист срещу ипотекарния длъжник, поради това се иска да бъде обезсилено като недопустимо разпореждането с която е разпоредено издаването на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Т.Т.” ООД в несъстоятелност.

Постъпил е писмен отговор на двете частни жалби от „У. Б.” АД със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „С. Н.” № *, ЕИК ****, чрез пълномощника юриск. М.С. упълномощена от законните представители Л. К. Х. – изпълнителен директор и А. К. - изпълнителен директор. В писмения отговор се сочи, че посочените в заявлението задължения са изцяло изискуеми и установено по размер от представеното извлечение от счетоводните книги. Общото задължение възлиза на 857 500,06 евро. Въз основа на предвидената от ТЗ възможност за образуване на ново съдебно производство срещу длъжника след откриване на производството по несъстоятелност за парични вземания обезпечени с имущество на трети лица е било поискано да бъде издаден частичен изпълнителен лист само за част от просрочената главница в размер на 50 000 евро, като възможнаст ипотекарния кредитор да иска образуване на изпълнително производство за принудително събиране на вземанията си от стойността на ипотекирания в полза на банката недвижим имот, собственост на третото лице  - ипотекарен длъжник, както и от имуществото на солидарните длъжници физически лица. Именно така е било поискано изпълнение и по образуваното изпълнително производство.  Поради това районният съд правилно, при приложението на хипотезата на чл. 637 ал.3 т.3 от ТЗ, е издал разпореждането за незабавно изпълнение, и съответно изпълнителен лист, поради това се иска да бъде потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение.

Настоящият състав, след като се запозна с жалбите и отговора, както и с приложеното дело, намира жалбите за неоснователни поради следното:

Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ, с откриване на производство по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключение на трудови спорове по парични вземания и на случаите, посочени в изр. 2 на чл. 637, ал. 1 ТЗ. Разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ се прилага на общо основание спрямо висящите към момента на откриване на производството по несъстоятелност дела, образувани по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове срещу длъжника за съществуване на парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК. След откриване на производството по несъстоятелност установяването на вземането е възможно и допустимо само в рамките на това производство по реда за предявяване на вземането в сроковете по  чл. 685 ТЗ, чл. 688 ТЗ и чл. 639 ТЗ, респ. по реда на чл. 692 ТЗ във вр. с чл. 694 ТЗ. В случай, че бъде включено в одобрения от съда списък на приетите вземания, с изключение на случаите по чл. 694, ал. 1 ТЗ, вземането се счита за прието по смисъла на чл. 693 ТЗ. От момента, в който вземането придобие статут на прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ, кредиторът губи правен интерес от продължаване на исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК и същото подлежи на прекратяване на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ. С приемане на вземането в производството по несъстоятелност се постига целта на търсената с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК съдебна защита и исковото производство остава без предмет, което налага прекратяването му, независимо, че възражението на длъжника по чл. 414 ГПК не е оттеглено. Според задължителната практика по чл. 274, ал. 3 ГПК в определение № 483/11.07.2014 г. по ч. т. д. № 1827/2014 г. на ВКС, II т. о., неприемането на вземането в производството по несъстоятелност на длъжника е основание за възобновяване и за продължаване на спряното исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, а не за предявяване на нов установителен иск за вземането по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ.

 С разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ е въведено изключение от общото правило на чл. 637, ал. 1 ТЗ, като е предвидено, че не се спират образуваните преди откриване на производството по несъстоятелност дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Целта на изключението е да се осигури възможност за кредитора в случай на успешно провеждане на предявения срещу длъжника иск да се снабди с изпълнителен лист за вземането си, за да реализира произтичащото от чл. 429, ал. 3 ГПК право на принудително изпълнение върху предоставеното за обезпечение имущество, предвид произтичащата от чл. 638 ТЗ забрана за осъществяване на индивидуално принудително изпълнение върху включеното в масата на несъстоятелността имущество на длъжника. Отнесена към хипотезата на предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск срещу длъжника, разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ следва да намери приложение в случаите, когато установяваното с иска вземане е обезпечено със залог или ипотека върху имот на трето лице и ищецът - кредитор не разполага с отнапред издаден изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК. В посочената хипотеза приемането на вземането при условията на чл. 693 ТЗ не лишава кредитора от правния интерес да продължи воденето на установителния иск, за да установи вземането си към длъжника с влязло в сила решение, тъй като само тогава той ще може да се снабди с изпълнителен лист по чл. 416, ал. 2, изр. 2 ГПК въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и да пристъпи към принудително изпълнение върху предоставеното за обезпечение чуждо имущество, ползвайки се от правото по чл. 429, ал. 3 ГПК. Когато кредиторът разполага с изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК, разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ не намира приложение, тъй като целта й - получаване на изпълнителен лист за вземането с оглед реализиране на правата по чл. 429, ал. 3 ГПК, вече е постигната. При наличие на изпълнителен лист и приемане на вземането по реда на чл. 693 ТЗ кредиторът има право да пристъпи към принудително изпълнение върху предоставеното като обезпечение имущество, предвид неоспоримостта на вземането по силата на одобрения от съда по несъстоятелност списък на приетите вземания.. По аргумент от задължителните указания в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС обезсилването на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист по чл. 418, ал. 2 ГПК е несъвместимо с признаването на вземането за съществуващо, а включването на вземането в одобрения от съда списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на длъжника има точно този ефект - създава безспорност относно съществуването на вземането в отношенията между длъжника и кредитора. В резултат на това за безспорно следва да се счита и правото на кредитора да удовлетвори принудително вземането си от обремененото със залог или ипотека чуждо имущество, ползвайки се от издадения срещу длъжника изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК.

 Приемането на вземането при условията на чл. 693 ТЗ в производството по несъстоятелност на длъжника,  лишава кредитора от правен интерес да води иска, дори вземането да е обезпечено с ипотека върху имот на трето лице и длъжникът да не е оттеглил възражението си по чл. 414 ГПК, ако кредиторът разполага с изпълнителен лист за вземането си по чл. 418, ал. 2 ГПК. Включването на вземането в одобрения от съда списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на длъжника предпоставя прекратяване на производството по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ, но прекратяването на исковото производство не е основание за обезсилване на изпълнителния лист. Приетото в производството по несъстоятелност вземане се счита за безспорно установено в отношенията между длъжника и кредитора по силата на включването му в одобрения от съда списък на приетите вземания, което препятства обезсилването на изпълнителния лист и същевременно легитимира кредитора да осъществи принудително изпълнение въз основа на него - чл. 429, ал. 3 ГПК, по отношение на предоставеното в обезпечение чуждо имущество, независимо от невъзможността да проведе индивидуално принудително изпълнение върху включеното в масата на несъстоятелността имущество на длъжника.

 С определение № 84/30.01.2015 г. по ч. т. д. № 626/2014 г., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика, състав на ВКС, I т. о., се е произнесъл, че изключението на  чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, допускащо след откриване на производство по несъстоятелност да се завеждат нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с предмет парично вземане на кредитора към длъжника, извън трудовите спорове по чл. 637, ал. 6, т. 2 ТЗ, с оглед настъпване на последиците по чл. 429, ал. 3 ГПК, е приложимо само ако вземането на кредитора - ищец е обезпечено със залог и/или ипотека на трето лице и обезпечителното правоотношение не е погасено. Въз основа на издадения в полза на кредитора срещу длъжника изпълнителен лист може да се проведе индивидуално принудително изпълнение по ГПК единствено върху заложеното/ипотекирано имущество на третото лице, обезпечаващо в полза на кредитора чуждия дълг, но не и върху имуществото на длъжника като част от масата на несъстоятелността. В определението е акцентирано изрично върху това, че разпоредбата на чл. 636, ал. 6, т. 3 ТЗ намира приложение при висящо открито производство по несъстоятелност спрямо длъжника към момента на завеждане на исковете срещу него, както и че целта на въведеното с т. 3 на чл. 637, ал. 6 ТЗ изключение е да се осигури на кредитора индивидуално принудително изпълнение върху заложеното/ипотекираното имущество, собственост на трето лице, посредством разпростиране на основание чл. 429, ал. 3 ГПК на субективните предели на изпълнителния лист срещу длъжника. 

 Така в случая несъмнено, че  в полза на банката е ипотекиран имот от трето лице - „А.” ЕООД, съгласно нот. акт № 4 т.ІІ дело № ***/2010 г. на нотариус Веселин Икономов, вписан в Агенцията по вписвания, с което се обезпечава кредитът, получен от длъжниците. Кредиторът – банка, има интерес да се снабди с изпълнителен лист срещу длъжниците и да насочи принудителното изпълнение върху имуществото, което служи за обезпечаване на кредита. Тъй като това имущество е собственост на трето лице, то не накърнява масата на несъстоятелността и поради това правилно и законосъобразно районният съд е преценил, че са налице условията за уважаване на заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение.

Щом кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист срещу длъжника, то той може да насочи изпълнението срещу имущество, собственост на трето лице, което имущество е било ипотекирано за да обезпечи вземането на кредитора, поради което и жалбите се явяват неоснователни.

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Я.Х.” АД – в несъстоятелност гр. Н.З. ЕИК **** в открито производство по несъстоятелност по т.д. № 109/2013 г. на СлОС, представлявано от синдика Е.Н.П., с адрес *** Д. А.*** ет. * офис * против разпореждане от 18.02.2016 г. постановено по ч.гр.д. № 131/2016 г. на РС Н.З..

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.Т.” ООД – в несъстоятелност, ЕИК 119620144 в производство по несъстоятелност по т.д. № 106/2013 г. на СлОС представлявано от синдика Д.В.Д. - Г. с адрес ***, против разпореждане от 18.02.2016 г. постановено по ч.гр.д. № 131/2016 г. на РС Н.З..

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: