О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 30.08.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:    СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№351 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от С.И.С. против Определение №218/27.06.2016г. по ч.гр.д.№111/2016г. по описа на НЗРС, в частта, с която е вписано на основание чл.51, ал.1, вр.чл.49, ал.1 от ЗН в особената книга на НЗРС, че наследникът на Ивана Желязкова Стоянова, починала на 11.02.2015г., а именно С.И.С. е изгубил правото да приеме наследството.

            Жалбоподателят твърди, че определението в обжалваната му част е незаконосъобразно, поради краткия 1-месечен срок, определен му от съда за приемане на наследството и несъобразяването му с почивните дни през м.май 2016г. Не оспорва, че е получил уведомлението на съда и в рамките на определения му срок не е заявил дали приема наследството на майка си. Посочва обаче, че причината за липсата на отговор от негова страна е крайно затрудненото му материално състояние. Дълъг период от време, в т.ч. и в определения от съда срок бил безработен, не разполагал с никакви доходи и нямал финансова и морална опора от никого, което се отразило зле на психическото му състояние и не му позволило да прецени значението и важността на получените съдебни книжа. Освен това, с оглед многото празнични и почивни дни в края на м.април и началото на м.май 2016г., определения от съда срок се оказал крайно недостатъчен за да потърси съответна помощ и да вземе адекватно решение по поставения му въпрос. Заявява, че към момента вече процедурата ме била разяснена и заявява , че приема наследството на майка си. Поради това моли съда да отмени обжалваното определение.

            Насрещната страна „Б.Д.“ ЕАД, гр.София не е подала в законоустановения срок отговор на частната жалба.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Новозагорският районен съд е бил сезиран с молба от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД с правно основание чл.51, ал.1 от ЗН с искане да бъдат поканени наследниците на починалата И. Ж. Ст. за приемане на наследството на същата.

С разпореждане №879/29.03.2016г. НЗРС е определил едномесечен срок на наследниците на И. Ж. Ст., починала на 11.02.2015г., а именно на дъщеря Хр. И. К. и син С.И.С., в който да заявят с нарочна писмена молба дали приемат наследството оставено им от наследодателката или се отказват от него, като ги е предупредил за последицата от неизразяване на становище в даденият им срок – изгубване правото да приемат наследството.

            Разпореждането е връчено на жалбоподателя С.И.С. лично на 05.04.2016г.

            С Определение №218/27.06.2016г. по ч.гр.д.№111/2016г. НЗРС след като е констатирал, че наследникът С.И.С. в определения от съда срок не е заявил изрично и с нарочна писмена молба приема ли наследството на И. Ж. Ст., то той губи правото да приеме наследството и е постановил нарочно вписване на това обстоятелство в особената книга по чл.49 от ЗН в НЗРС.

Определението е връчено на С.И.С. на 29.06.2016г. Частната жалба против него е подадена на 05.07.2016г.

С частната жалба е представена декларация от С.И.С., че за времето от м.септември 2015г. до м.април 2016г. вкл. е бил безработен, не бил регистриран в Бюро по труда, не получавал обезщетение за безработица, не е имал каквито и да било доходи – наеми, хонорари, рента и др.под.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗН, по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. В случа, районният съд е процедирал по този нормативно установен ред, като изрично е указал на жалбоподателят С.И.С., в качеството му на наследник по закон, призован да наследява – син на И. Ж. Ст., починала на 11.02.2015г. да заяви с нарочна писмена молба приема ли наследството на наследодателката си или се отказва от него. Жалбоподателят не оспорва, че е получил разпореждането лично 05.04.2016г., нито че не е отговорил в определения му от съда срок. 

Възраженията на жалбоподателят са свързани със затруднено материално състояние и наличие на много почивни дни в определения му срок.

Съдът намира възраженията за неоснователни. На първо място факта, че е безработен и няма доходи, не е пречка жалбоподателят да възприеме правилно  отправения до него въпрос – ще приеме ли наследството на майка си или ще се откаже от него, като във връченото му разпореждане, съдът изрично му е указал последиците от неподаване на отговор. Влошеното материално състояние не влияе на съзнанието и възприятията на лицето, на неговата възможност да възприема адекватно поставения му от съда въпрос и да формира свое лично становище по него, като доказателства за обратното няма ангажирани.

От друга страна, за формиране на становище по въпроса дали ще приеме или не наследството на майка си, не се необходими някакви особени действия и актове на държавни органи и институции, за да са необходими повече работни дни. Преценката и отговора на въпроса е строго лична и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване. Освен това следва да се посочи, че жалбоподателят е имал възможност да поиска от районния съд продължаване на определения му срок, щом като същият му се е видял кратък, но той не се е възползвал от тази процесуална възможност. Освен това следва да се отбележи, че въпреки, че срокът за отговор на С. е изтекъл на 05.05.2016г., то районният съдия е постановил обжалваното определение едва на 27.06.2016г., т.е. жалбоподателят отново е имал възможност до постановяване на вписването /повече от месец и половина след изтичане на срока/ да заяви изрично пред съда волята си относно приемането на наследството на своята майка.

Съдът намира, че предоставения от съда на С. срок е ясно определен и достатъчен последният да прецени дали да приеме наследството, останало от майка му, още повече, че е имал възможност да поиска от съда продължаването му и на практика съдът му е предоставил доста по-дълъг срок до своето произнасяне с обжалваното определение.

Последиците от незаявения отговор са изрично посочени от закона /чл.51, ал.2 от ЗН/ и указани на лицето от съда и впоследствие правилно приложени от районния съдия, постановил нарочно вписване в особената книга по чл.49, ал.1 от ЗН.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт в съответната обжалвана част не страда от посочените в жалбата пороци, като подадената против него жалба е изцяло неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С.И.С. с ЕГН ********** *** частна жалба против Определение №218/27.06.2016г. по ч.гр.д.№111/2016г. в частта, с която е вписано на основание чл.51, ал.1, вр.чл.49, ал.1 от ЗН в особената книга на НЗРС, че наследникът на И. Ж. Ст., починала на 11.02.2015г., а именно С.И.С. е изгубил правото да приеме наследството, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                               2.